Мишите празници, известни и като Мишинден, Мишкинден (Източна България); Пога̀нци, Пога̀ншляк (Западна България); Мишовѝна, Миша̀ко, Очо̀вден (Югозападна България), са част от празничната система в българския народен календар и се празнуват в чест на мишките, за да не правят те пакости по храната, дрехите, зърното и т.н.
Обичаи Празниците са с времетраене най-често от един до три дни (по-рядко – седем) и са различно разположени в астрономическия календар. Най-често са в деня на Свети Нестор (27 октомври), но в Източна Тракия те се отбелязват на деня на Света Катерина (24 ноември), а сред рупците в Странджа и Родопите – по Трифоновден (на Трифунците – 1, 2 и 3 февруари).
Като цяло през този ден не се извършва женска работа. На места в България се палят снопове тръни и една от домакините върти запалените снопове с думите: „Бягайте, мишки, плъхове, защото ви гонят Свети Димитър и Свети Нестор с огън и тръни!“ Традицията предвижда и рано сутринта най-старата жена от къщата да иде в обора и да вземе най-прясното кравешко изпражнение. С него според обичая тя мазва стените на огнището, кътовете и праговете на вратата; както и хамбара и зимника. Когато се измаже всичко, което се смята за необходимо, остатъкът се лепи над горния праг на вратата. На някои места в България за тази цел се ползва кал. Докато извършва тези действия, жената трябва да е със затворени очи (зажумяла) – това се прави с цел да се „замазват“ очите на мишките и те „да останат слепи“ през годината. Сxоден е и обичаят в Източна Тракия стопанката да шие върху парче плат, за да зашие устите на мишките, след което да го хвърли в огъня.
Вижте също
Лалугер Зайковден Подражателна магия Тричане на кучета Аполон
Категория:Български народни празници