Едуард Енчев Захариев е български кинорежисьор.
Биография Роден е на 1 юли 1938 г. в Москва, СССР. Завършва кинорежисура в класа на Феликс Мариаши и Карой Мак в Академията за филмово и театрално изкуство „Бела Балаш“, Будапеща, Унгария (1961), където негови състуденти са унгарският кинорежисьор и сценарист Ищван Сабо и унгарският филмов режисьор и сценарист Пал Габор, след което се завръща в България и започва работа в Студията за хроникални и документални филми в София. От 1963 г. в течение на 28 години – до 1991 г., е режисьор в студията за игрални филми „Бояна“.
Първият му документален филм е късометражният „Релси в небето“ (1962), на който е режисьор и сценарист. Следват документалните филми „Стомана“ (1970), „БДЖ“ (1970), „Скок“ (1965), „Сол“ (1965).
Дебютът му в игралното кино е през 1968 г. с 38-минутния филм „Ако не иде влак“ по сценарий на Георги Мишев. Сред първите му игрални филми е и пълнометражният „Небето над Велека“ (1968) по сценарий на Дико Фучеджиев.
През 1984 г. излиза филмът на Едуард Захариев „Елегия“. Сценарият е написан по разказа „Смъртта на Шияка“ на Александър Томов, а главната роля се изпълнява от Ицхак Финци. След премиерата филмът е свален от екран, поради неодобрение от тогавашните киноначалници.
През 1993 г. режисьорът представя новата версия на „Елегия“, с която печели специалната награда на журито от Международния кинофестивал в Страсбург.
Признание През 1976 г. получава орден „Кирил и Методий“ (I степен), а през май 1984 г. е удостоен със званието „Заслужил артист“.„Едуард Захариев: Най-важното за един режисьор е да мечтае“, БТА, 1 юли 2023 г.
Награди и номинации През 1963 г. дебютният му филм „Релси в небето“ е отличен с наградата „Златна роза“ от Фестивала на българския филм във Варна. През 1966 г. филмът му „Сол“ печели наградата на критиката от Фестивала на българския филм във Варна. През 1976 г. филмът му „Вилна зона“ печели първа награда от Фестивала на българския игрален филм във Варна. През 1976 г. печели специалната награда на журито на Международния кинофестивал в Карлови Вари за филма „Вилна зона“. През 1986 г. е номиниран за Златна мечка на Международния кинофестивал в Берлин за филма „Скъпа моя, скъпи мой“. През 1997 г. е номиниран за Кристален глобус на Международния кинофестивал в Карлови Вари за филма „Закъсняло пълнолуние“. През 1997 г. посмъртно получава наградата на СБФД за най-добър филм и режисура в категория Игрално кино за „Закъсняло пълнолуние“.
Филмография Като режисьор Игрални филми „Закъсняло пълнолуние“ (1996) „Резерват“ (1991) „Скъпа моя, скъпи мой“ (1986) „Елегия“ (1982) „Почти любовна история“ (1980) „Мъжки времена“ (1977) „Вилна зона“ (1975) „Преброяване на дивите зайци“ (1973) „Небето на Велека“ (1968) „Ако не иде влак“ (1967)
Документални филми „Стомана“ (1970) „БДЖ“ (1970) „Скок“ (1965) „Сол“, две версии спрени от тогавашната цензура и не излъчени никога, късометражни (1965) „Релси в небето“, късометражен (1962)
Като сценарист „Скъпа моя, скъпи мой“ (1985) – заедно с Пламен Масларов
Като актьор „Съдията“ (1986) – кожар „Дневна светлина“ (1974) - Минчев „...И дойде денят“ (1973)
Филм за него Едуард Захариев и документалното кино (2001) – реж. Оскар Кристанов, сц. Георги Стоянов и Оскар Кристанов
Литература Георги Данаилов, „Доколкото си спомням“, Издателство "Абагар”. ВТ. 2002, ISBN 954-427-470-0
Източници
Външни препратки
Десислава Димитрова, Едуард Захариев: Киното поддържа любовта ми към живота, БНР, 1 юли 2023 Цветан Тодоров, Режисьорският свят на Едуард Захариев, сп. Киноизкуство, 1983
Категория:Български режисьори Категория:Български сценаристи Категория:Български кинодокументалисти Категория:Заслужили артисти (България) Категория:Носители на орден „Кирил и Методий“ I степен Категория:Българи в СССР Категория:Родени в Москва Категория:Починали в София