Лъжени (, Месониси, до 1926 година Λάζενη, Лазени) е село в Егейска Македония, Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония.
География Селото е разположено в Леринското поле на река Сакулева (на гръцки Сакулевас), на 6 километра източно от демовия център Лерин (Флорина).
История В Османската империя В XIX век Лъжени е чисто българско село в Леринска каза, Османската империя. В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Лежини като българско село. На „Етнографската карта на Епир“ на гръцкия учен Панайотис Аравантинос, издадена от Хайнрих Киперт през 1878 година, селото е отбелязано като Доджени (Dodjeni).
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Лайени (Layéni) е посочено като село с 80 домакинства и 200 жители българи.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година селото (Лажени) има 200 жители българи.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Лъжен е чисто българско село в Леринската каза на Битолския санджак с 65 къщи.
В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Лъжени (Lajani) има 336 патриаршисти гъркомани и функционира гръцко училище.
В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Лажани (Λάζιανι), село в Леринската каза на Битолския санджак, има 199 „православни гърци под схизмата от 1907 година“. Църквата е затворена.
В Гърция През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година селото остава в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Лажени има 18 къщи славяни християни. В 1926 година селото е прекръстено на Месонисион.
+ Прекръстени с официален указ местности в община Лъжени на 28 септември 1968 година Име Име Ново име Ново име Описание Търно пътче Τρενοπάτσε Краниес Κρανιέςрека на Ю от Лъжени, вливаща се като десен приток в Сакулева над селото Зелица или Зелицата Ζελιτσάτα Кефалари Κεφαλάριместност на Ю от Лъжени и алтернативно име на Търно пътчеПрекръстена и като част от община Кучковени на Прасинорема. Гола Лека Γκόλλα Λέκκα Флориниотико Φλωρινιωτικοместност на СИ от Лъжени, на С от Песочница и на И от Арменово
Преброявания 1913 – 489 души 1920 – 131 души 1928 – 189 души 1940 – 328 души 1951 – 336 души 1961 – 256 души 1971 – 139 души 2001 – 227 души 2011 – 198 души
Външни препратки Христо Силянов. Писма и изповеди на един четник.
Бележки
Категория:Села в дем Лерин