Горно Врановци () е село в Северна Македония, част от община Чашка.
География Горно Врановци е разположено в полите на планината Мокра, на 32 километра западно от град Велес, който е най-близкият град до селото. Самото село лежи в тясна речна долина отваряща се на изток и затворена от останалите си страни от ридовете на Мокра.
История В XIX век Горно Врановци е голямо българско мохамеданско село във Велешка кааза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Горно Врановци (Vranovtzi Gorno) е посочено като село със 173 домакинства и 576 жители мюсюлмани, „българи, които са приели исляма, но които все още говорят на своя език и са запазили всичките си самобитни обичаи“. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в края на XIX век Горно Врановци има 1900 жители, всички българи мохамедани.
След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Сърбия. През януари 1914 година жителите на Горно Врановци вдигат бунт срещу откриването на сръбско училище в селото им.Тодоровски, Глигор. Македониjа по Балканските воjни. Опшествено-економски и просветни прилики во Вардарска Македониjа (1912-1915), Култура, Скопje, 1981, с. 322 - 323.
По време на българското управление на Вардарска Македония през Първата световна война селото е център на община във Велешка околия на Скопски окръг и има 2654 жители. Общината се състои само от Горно Врановци.Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 89.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Горно Врановци (Grn. Vranovci) като българо-мохамеданско (помашко) село.
На 29 октомври 1944 година в Горно Врановци излиза първият брой на най-стария вестник в Северна Македония – „Нова Македония“, смятан за първия документ на така наречения македонски книжовен език.
През 50-те години на XX век помашкото население напуска селото и се изселва компактно в Измир, Турция. На тяхно място се настаняват албанци от Косово.
През 1953 селото има 3780 жители, записани като турци. В 1961 година жителите са 738 (524 турци и 209 албанци), а през 1994 - 221, от които 207 албанци, 11 турци и един - македонец.. Според данните от 2002 година населението на селото е 199 души.
Горноврановската джамия е обявена за паметник на културата.
Бележки
Категория:Села в община Чашка Категория:Паметници на културата в Северна Македония