Георги Въндев

Георги Въндев Гьошев (), наричан Вардарския герой, е войвода на Вътрешната македонска революционна организация, ръководител на Струмишкия революционен окръг.

Биография Георги Въндев е роден на 7 април 1890 година в мъгленското Лесково, тогава в Османската империя. Негов баща е войводата Въндо Гьошев, който по-късно го взима в четата си. Завършва прогимназия в град Гумендже. На 16-годишна възраст Георги е заклет член на ВМОРО, след това става четник на Щерьо Юнана, а впоследствие се присъединява към четата на баща си.Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 276.

С четата на баща си при село Крива на 9 октомври 1912 година през Балканската война разбива турски аскер, а на 19 октомври подпомага гръцката армия и освобождава Енидже Вардар. На 15 декември Въндо Гьошев и синът му са арестувани и осъдени на смърт. Затворени са в Еди куле, откъдето Георги успява да избяга, а войводата Въндо е отровен през 1917 година.

В периода 1915 – 1918 година Георги Въндев участва като доброволец в Първата световна война. Зачислен е към 1 македонски полк на 11 македонска дивизия. Воюва при Криволак, Дойран и по долината на река Струма. До есента на 1918 година е в отряда на войводата Тане Николов. През 1918 година в Моравската военно-инспекционна област Въндев, заедно с други негови съратници войводи на ВМОРО, предприемат решителни действия за пресичане саботажната дейност на водените от Коста Пекянец и Коста Войнович сръбски чети. За смелостта си е награден с три ордена „За храброст“.

След края на войната Георги Въндев активно се включва във възстановяването на ВМРО и е определен за околийски войвода на Струмишка околия. Продължава да навлиза с нелегални чети в реокупираната от Сърбия Вардарска Македония. На 15 декември 1921 година край Белотино с осем души чета води сражение с няколкостотин сръбски войници и полицаи. Себеотрицанието на малката чета на ВМРО дава добро отражение на духа на местните българи. Секретар на четата на Въндев е Сашо Попов от Струга. На 14 февруари 1923 година минава границата и в центъра на Струмица, ранява ренегата Иван Пальошев, а неговият помощник Халил Пехливанов е убит.Македонски научен институт

Участва в наказателната акция на ВМРО срещу федералистите в така наречената Неврокопска акция на ВМРО през октомври 1922 година, като помощник на войводата Алеко Василев. През юли 1924 година на Струмишкия окръжен конгрес е избран за член на окръжния комитет.

След убийството на Тодор Александров на 31 август 1924 година Въндев застава на страната на Иван Михайлов.

Заедно с четите на Ефтим Чифлишки и Дончо Христов провеждат наказателна акция през февруари 1925 година в Малешевско и Радовишко срещу сръбската власт, в отговор на нейни изстъпления срещу местното население.„Националноосвободителната борба в Македония, 1919 — 1941 г.“, Колектив, Македонския Научен Институт, София, 2002 г., стр. 168-171. На Шестия конгрес на ВМРО през февруари 1925 година е определен за окръжен войвода на Струмишки революционен окръг. През октомври 1925 година, по време на така наречения Петрички инцидент, Георги Въндев с помощта на Борис Бунев организира защитата в Петрич срещу нахлулата на българска територия гръцка армия. Впоследствие благодарните граждани го приветстват с почести и го награждават със златен часовник.

През 1927 година Въндев се установява при семейството си в Петрич. През 1928 година е делегат на Седмия конгрес на ВМРО. След Деветнадесетомайския преврат в 1934 година Георги Въндев е интерниран в Бургас, Карлово и София. На 5 ноември 1935 година внушителна група петрички граждани се обръщат с молба до околийския управител в града да се застъпи пред министъра на вътрешните работи за освобождаването и връщането му при семейството.Въндева, Надежда. Баща и син – войводи в Македония. РИК „Ирин-Пирин“, Благоевград, 2017, стр. 112-114. Завръща се в Петрич през 1936 година. Занимава се с книжарска дейност и земеделие. На 4 октомври 1940 година се обръща до министъра на войната с молба да бъде произведен в първия офицерски чин на армията и причислен към офицерите от запаса.Въндева, Надежда. Баща и син – войводи в Македония. РИК „Ирин-Пирин“, Благоевград, 2017, стр. 128-132.

Умира на 16 април 1942 година в Петрич.

Георги Въндев има четири деца: Свобода, Димитър, Надежда и Вънде.

Друга литература

Националноосвободителното движение на македонските и тракийските българи 1878-1944, Т. ІІІ, София, 1997, с. 343 и сл.; Йонов, М. Жалби и съдба на българите в Македония през Балканските войни, 1912-1913 г., София, 1998, с. 78-79, 238-239; Йонов, М. Ролята на ВМРО за ликвидиране на гръцкото въоръжено нахлуване в Петричко през октомври 1925 г., вестник „Македония“, бр. 38, 20 октомври 1999; Въндева, Надежда. 100 години ВМОРО, Историческа справка, 20 ноември 1993; Баща и син войводи, вестник „Македония“, бр. 45, 15 ноември 1994, с. 9.; Папалезов, Ст., Кръвта вода не става, С., 1983, с. 133. Въндева, Надежда. Баща и син – войводи в Македония. Благоевград, 2017, 170 стр. "Молба от Г. Въндев да бъде произведен в първи офицерски чин от армията (04.X.1940 г.)", публикувано в "Баща и Син – войводи в Македония: спомени и документи...", Благоевград, 2017 година "До члена на Централния Комитет Иван Михайлов. Драги Ванчо", Петрич, 1 ноември 1925 година

Външни препратки

Вижте също Мария Въндева Стоян Въндев

Бележки

Категория:Български революционери от Македония Категория:Дейци на ВМОРО Категория:Дейци на ВМРО Категория:Терористи на ВМРО Категория:Борци срещу гръцката въоръжена пропаганда в Македония Категория:Борци срещу сръбската въоръжена пропаганда в Македония Категория:Носители на орден „За храброст“ III степен Категория:Македоно-одрински опълченци Категория:Български военни дейци от Първата световна война Категория:Родени в Лесково Категория:Михайловисти Категория:Починали в Петрич Категория:Носители на орден „За храброст“ IV степен Категория:Български имигранти от Македония в Петрич