Николай Димитров Бинев е български театрален, кино, телевизионен актьор и певец. Роден на 5 юли 1934 г. в Сливен, починал на 8 декември 2003 г. в София.
Кариера През 1958 г. завършва ВИТИЗ в класа на професор Кръстьо Мирски. Прочут е с многобройните си кино- и театрални превъплъщения, както и с отдадената си работа за Младежкия театър (от 1959 г.). Дебютира с Андрей от „Всяка есенна вечер“ на Иван Пейчев, като получава първа награда за нея. Сред коронните му роли са Салиери от „Амадеус“ на Питър Шафър и юбиляря от „Лебедова песен“ на Чехов. Режисирал е седем постановки, сред които „Всички мои синове“ от Артър Милър, „Аз чакам знак“ от Гибсън, „Лунните невени“ от Пол Зинел, а на няки от тях е и преводач.Мая Бениеш, Изключителният Николай Бинев, БНР, Архивен фонд, 15 юли 2017 г.
Николай Бинев е канен в трупите на много от българските театри, но остава верен на Младежкия театър и в продължение на целия си сценичен живот играе само на негова сцена (с изключение на месеците на задължително разпределение, когато играе на сцената в Русе – 1958 г.). Участва в редица адаптации и аудио драматизации на детски приказки. През последните години на своята кариера участва в продукциите на чуждестранни режисьори и се снима с популярни чуждестранни актьори като Катрин Деньов (във филма „Изток – запад“). Член на Съюза на българските филмови дейци (1973).
Памет На Николай Бинев е наречена улица в квартал „Драгалевци“ в София (), както и името на Младежкия театър – „Николай Бинев“.
Награди и отличия Заслужил артист (1972) Народен артист (1984) Орден „Св. св. Кирил и Методий II степен“ (1971) I награда на II национален преглед на българската драма и театър (1959) за ролята на Андрей от „Всяка есенна вечер“ Награда за най-добра мъжка роля на МФ на тв театри (1971) Голямата награда на фестивала Златната роза Варна (1976) за ролята на деликатния във филма Допълнение към закона за защита на държавата Наградата на София за ролята на Стубел в пиесата „Атестация“ (1979) на Лозан Стрелков. Наградата на София за ролята на академик Урумов в сериала Нощем с белите коне в лицето на сценариста и режисьора. Наградата на САБ (1981) Наградата на СБФД (Съюза на българските филмови дейци) за мъжка роля на академик Урумов в сериала Нощем с белите коне (1985) Наградата на Международната академия за актьорско майсторство в Париж (1993) за актьорско майсторство. Аскеер (2): за водеща мъжка роля в спектакъла „Две усмивки на Чехов“ 1995) и за цялостно творчество през 2000 г. Златно перо Златна муза
Филмография Година Филми/ сериали Роля 2004 Бягството на невинните (La fuga degli innocenti) (Италия) Абрахам 2003 Ловец на сънища (Alien Hunter) (САЩ/ България) д-р Алекси Гийрах 2002 Извън контрол (Derailed) (САЩ/ Аруба) Винсент 2000 Пансион за кучета Филип Божилов Божилов 2000 Разбойници-коледари (6 серии) магьосникът 1999 Изток - Запад (Est – Ouest) (Франция/ Испания/ Русия/ Украйна/ България) Сергей Василиевич Козлов 1999 Мост на дракони (Bridge of Dragons) (САЩ) доктора 1999 Кървав спорт 4 (Bloodsport: The Dark Kumite) (САЩ) 1998 Синбад: Битката срещу мрачното кралство (Sinbad: The Battle of the Dark Knights) (САЩ) Поп-Поп 1997 Бюро за убийства (Mordbüro) (Франция/Белгия/Канада) 1997 Суламит (България/ Франция) Мордохай 1994 Любовни сънища (България/Италия) 1993 Жребият (7 серии) Фархи, евреин 1993 Фатална нежност Борис Летейски 1992 Вампири, таласъми Шани 1990 Омагьосаният замък магьосникът 1990 Немирната птица любов актьорът 1989 Верни ще останем 1989 9 - числото на кобрата (3 серии) следователят д-р Дебърски 1986 Двойната примка (3 серии) следователят д-р Дебърски 1985 Денят не си личи по заранта (6-сер. тв) (в 4 серии: III, IV, V, VI) 1985 Константин Философ (2 серии) математикът Лъв 1984 Трите златни лъвчета Енския мъдрец 1984 Нощем с белите коне (6 серии) академик Михаил Урумов 1984 Поетът и дяволът професорът 1983 Меко казано 1983 Третото лице професор Пангаров 1983 Константин Философ (6 серии) математикът Лъв 1982 Най-тежкият грях Кроткото 1982 Есенно слънце г-н Теодосий, съдържател на хотел „Централ“ 1980 Спилитим и Рашо (20 серии) съдията (в 11-а серия) 1980 Юмруци в пръстта Каменов 1979 Сами сред вълци (5 серии) доктор Ото Делиус, представител на Абвера в България(в 5 серии: I, II, III, IV, V) 1979 Къщата Купенков 1979 Бумеранг писателя Борис Кръстев 1978 Чуй петела дядо Тоше 1978 Умирай само в краен случай (2 серии) наркотрафикантът Дрейк 1977 Петимата от РМС (5 серии) граф Алексей Петрович Шлагбаумер, руски дворянин (в 1 серия: II) 1977 Нечиста сила (3 серии) дядо Захари 1977 Слънчев удар Лазаров 1977 Звезди в косите, сълзи в очите Динко Сяров 1976 Допълнение към Закона за защита на държавата деликатния 1976 Спомен за близначката разказвачът (не играе във филма) 1976 Чичовци (4 серии) хаджи Смион 1975 Незабравимият ден 1974 Откъде се знаем? буржоа пишещ по къщата 1967 – 1974 Произшествие на сляпата улица (6 серии) архитект Стефан Радев (в III серия: „Самопризнание“ - 1974) 1973 Голямата скука Тодоров 1973 Последната дума следователят 1973 Като песен бащата на Маргарита и Сашкобивш учител 1972 Обич управителят 1972 На зазоряване министъра в новелата „Сърце човешко“ 1972 Автостоп писателя 1971 Няма нищо по-хубаво от лошото време Бауер 1971 Не се обръщай назад Фелдшера 1970 Сбогом, приятели! директора на гимназията 1966 Мъже физикът Ружицки, научен сътрудник 1961 Стръмната пътека тихия
Театрални роли „История на едно покушение“ (1966) „Напразни усилия на любовта“ (1963) (Уилям Шекспир) „Аз чакам знак“ от Уилям Гибсън – Бинев е режисьор и изпълнител на главната роля „Всяка есенна вечер“ (Иван Пейчев) „Обърни се с гняв назад“ (Джон Озбърн) „Сократ“ (Гилерме Фигейреду) „Когато розите танцуват“ (Валери Петров) „Еквус“ (Питър Шафър) „Амадеус“ (Питър Шафър) „Упражнение за пет пръста“ (Питър Шафър) (1986) – Стенли Харингтън „Не събуждайте госпожата“ „Крал Джон“ (Фридрих Дюренмат) „Гардеробиерът“ (Роналд Харууд) „Две усмивки на А.П.Чехов“ „Джин и медени питки“ (Нийл Саймън) „Призраци“ (Хенрик Ибсен) (1958) – Освалд „Обикновено чудо“ (Шварц) (1964) – кралят „Силата на мрака“ (Толстой) – Аким „Въпрос на принципи“ (Недялко Йорданов) – старецът „Страшният съд“ (1988) – съдията „Вълка и седемте козлета“
Телевизионен театър „Момина китка“ (1988) (Кръстю Пишурка), 2 части – мюзикъл „Хляб наш насущний“ (1986) (Първан Стефанов) „Розата и венецът“ (1986) (Джон Пристли) „Процесът Стамболийски“ (1985) (Пелин Пелинов), 2 части „Злато“ (1983) (Веселин Ханчев) – стария Додев „Есенна градина“ (1982) (Лилиан Хелман) „Нос“ (1975) (Николай Гогол) – майор Платон Кузмич Ковальов, колежански есесор „Севилският бръснар“ (1974) (Пиер дьо Бомарше), мюзикъл – Бартоло „Цилиндъра“ (1974) (Едуардо де Филипо) „Банята“ (1974) (Стефан Шечерович) „Училище за сплетни“ (1974) (Ричард Шеридан) „Посещението на един инспектор“ (1974) (Джон Пристли) – Артър Бърлинг „Битката за Преслав“ (1971) (Радко Радков) „Диалози“ (1970) (Кръстю Пишурка) „Трагичната история на д-р Фауст“ (1970) (Кристофър Марлоу, реж. Павел Павлов) – Мефистофел „Адвокатът Пиер Патлен“ (1968) (реж. Павел Павлов) – адвокатът Патлен „Театралният директор“ (1967), мюзикъл „Извънреден посланик“ (1966) (Ариадна и Пьотр Тур) „Болничната стая“ (1964)
Дискография Година Албум Вид Издател Каталожен номер 2004 „Николай Бинев пее“„Николай Бинев пее“ – 080267 в сайта „Плочи от Балкантон“, balkanton.su CD Балкантон 080267
Други песни 1969 – „Делфинът“, дует с Жоржета Чакърова – м. и ар. Петър Ступел, т. Борис Априлов, съпр. Симфоничният оркестър на БНР, диригент: Васил Стефанов – от филма „Петимата от „Моби Дик““ 1984 – „На куклен театър“, дует с Хилда Казасян – м. Тончо Русев, т. Ваньо Вълчев, ар. Вили Казасян – от радиоконкурса „Пролет“„Пролет '84“ – ВТА 11366 (1984) в сайта „Плочи от Балкантон“, balkanton.su.
Памет През 2004 г. жена му Домна Ганева, Младежкият театър и „Балкантон“ издават компактдиска „Никлоай Бинев пее“, в който са събрани негови певчески изпълнения, посветен 70-годишнината му. Албумът съдържа 23 песни и включва арии от опери на Верди и Чимароза, песни от мюзикъла „Йестърдей“ на Любомир Денев, както и детските песни „Д-р Дулитъл“, „Меко казано“, „Копче за сън“, „Приказка за момчето-звезда“, „Джуджето-дългоноско“, „Новите дрехи на царя“ от Валери Петров и Георги Генков, както и от други спектакли на Младежкия театър и руски романс. От 2006 г. Младежкият театър в София носи името „Николай Бинев“.
Звукороли и участия в звукозаписи „Мигове на радост“ (1985) (Учтехпром) „Възрожденска литература“ (1980 г.) (Учтехпром) – четец, играе ролята на художествения повествовател в „Мамино детенце“ на Л. Каравелов.
Източници
Външни препратки
„Кръстиха Младежкия на Николай Бинев“ , в. „Стандарт“, 17 април 2006 г. „Компактдиск с арии на Николай Бинев“, в. „Стандарт“, 19 октомври 2004 г. Юрий Дачев, „Николай Бинев – обичаният присмехулник“, в. „Дневник“, 10 декември 2003 г.
Категория:Български актьори и актриси Категория:Български театрални актьори и актриси Категория:Български озвучаващи актьори Категория:Български радиоактьори Категория:Български певци Категория:Възпитаници на НАТФИЗ Категория:Заслужили артисти (България) Категория:Народни артисти (България) Категория:Носители на Аскеер Категория:Носители на Икар Категория:Родени в Сливен Категория:Починали в София Категория:Носители на „Златна роза“