В будизма бодхисатва (санскрит: बोधिसत्त्व, бодхисатва; пали: बोधिसत्त, бодхисатта) се превежда както като просветлено (бодхи) отношение (саттва), а също и същество на просветлението и означава „героично-мислещ човек (сатва) за просветление (бодхи)“. Бодхисатва на пали понякога се превежда и като „същество на мъдростта“, въпреки че в съвременните публикации, по-специално в тантрическите произведения, този термин е запазен повече като термина джнанасатва („осъзнато същество“; тиб. ཡེ་ཤེས་སེམས་དཔའ་་). Традиционно това е всеки, който подтикван от огромно съчувствие поражда в ума си Бодхичита, която е непоколебимото решение да станеш Буда за доброто на всички чувстващи същества.The Bodhisattva Vow: A Practical Guide to Helping Others, стр. 1, Tharpa Publications (2-ро изд., 1995) Будите винаги показват целта, а бодхисатвите показват пътя до нея.

В Тхеравада будизма Терминът „бодхисатта“ на езика пали е бил използван от Буда и впоследствие записан в Пали Канона. В него Буда говори за себе си в предишните си животи и последния си живот като младеж преди момента на своето просветление, като употребява фразата „когато бях непросветлен бодхисатта...“. Следователно терминът означава същество, което а „на границата с просветлението“, с други думи, това е човек, чиято цел е да бъде напълно просветлен. В Пали Канона „бодхисатта“ е описан като някой, който е все още обект на раждане, смърт, тъга, болести и заблуди. Петстотин от предишните животи на Буда като „бодхисатта“ са включени в историите Джатака.

В Пали Канона Сидхарта Готама обяснява какво е „бодхисатта“ така:

Майтрея (пали: Меттея) е споменат в Пали канона, но не е назован бодхисатта, а само следващия напълно просветлен Буда, който идва дълго след като ученията на настоящия Буда са напълно изгубени.

В по-късната Тхеравада литература, терминът „бодхисатта“ е използван доста често в прекия си смисъл за някой тръгнал по пътя към освобождение. По-късното предание към коментара също припознава съществуването на два допълнителни типа бодхисати: пачека бодхисата, който в бъдеще ще постигне състояние пачека буда; и савака бодхисата, който ще постигне просветление като ученик на Буда. Различните школи имат различно разбиране както за терминологията, така и за историята. Така например според Тхеравада учителя Бхикшу Бодхи пътят на бодхисатва не е преподаван от Буда.

Тхеравада ученият и бхикшу Валпопа Рахула (Шри Раха Маха Тхера) твърдял, че идеала за бодхисатва е поддържан обичайно като по-висш от този на шравака не само в Махаяна будизма, но също така и в Тхеравада. Освен това, Валпопа цитира надпис от 10 век на краля на Шри Ланка Махинда IV (956 – 972 г.), който вписал сред други примери думите „никой друг освен бодхисатвите няма да бъдат крале на Шри Ланка“

В Махаяна будизма Бодхисаттва идеал

Според Кюнзанг ламе шелунг, бодхисатва може да избере между три пътя да помага на съзнаващите същества в процеса на постигане на просветление и те са:

бодхисатва – крал, който се стреми да стане Буда колкото е възможно по-бързо и да помага на чувстващите същества да реализират своята буда-природа. Пример за това са известните в историята трима Дхарма-крале на Тибет Сонгцен Гампо, Трисонг Децен и Ралпачен. бодхисатва – лодкар, който върви по пътя към просветлението заедно с другите чувстващи същества и бодхисатва – пастир, който се грижи първо всички същества да станат Буди, преди да помисли за себе си. Смята се, че Авалокитешвара и Шантидева принадлежат на тази категория.

Според учението на някои тибетски школи (като Тхеравада, но по различни причини), само първият от тези трима бива разпознат. Смята се, че будите остават в света, помагайки на другите същества така, че да няма точка на забавяне. Геше Келсанг Гятсо пише:Geshe Kelsang Gyatso, Joyful Path of Good Fortune: the Complete Buddhist Path to Enlightenment, p. 422

Според школата Нингма най-ниското ниво е това на царствения бодхисатва, който на първо място търси своята полза, но който осъзнава, че зависи в голяма степен от неговото царство и поданици. Средното ниво е пътя на лодкаря, който пренася своите пасажери през реката и едновременно, разбира се, пренася и себе си. Най-високото ниво е това на овчаря, който иска да бъде сигурен, че всички негови овце ще пристигнат здрави преди него и поставя тяхното добруване пред собственото си.„Царственият път, наречен 'въздигащ се бодхисатва с огромно желание' е най-лишеният от храброст и решителност. Пътят на бодхисатвата лодкар, наречен 'въздигащ се бодхичита със сакрална мъдрост', е много по-смел. Смята се, че Бог Майтрея въздига бодхичита в този път. Пътят на бодхисатвата пастир, наречен 'въздигане на бодхичита отвъд всяко уподобяване' е най-смелият от всички. Смята се, че Бог Манджушри е въздигал бодхичитата.“, Patrul Rinpoche, „Words of My Perfect Teacher“. стр. 218

Десет парамити и десет нива Практиката на бодхисатва е тясно свързана с т.нар. Парамити или освобождаващи действия. Обикновено в будистките текстове се говори за Шест парамити, като понякога последната шеста парамита се разглежда като мъдрост, плюс още четири или общо десет парамити. В този случай те се свързват със съответното в Десетте бхуми. Обяснението за Десетте парамити е следното:

Щедрост означава да се поддържат съществата и да се разтвори всяка привързаност. Дисциплина или етика означава никога да не се вреди на другите и да се носи възможно повече полза. Търпение значи да се приемат другите, особено ако ни причиняват вреда. Усърдието или радостното усилие е основа за развитието на всички положителни качества. Медитативната концентрация означава преодоляване на смущаващите чувства и придобиване на способности да се пробуждат другите, за да навлязат в пътя на Дхарма. Мъдростта, която води до пълно освобождение. Методи, възникващи от мъдростта, които са неизчерпаеми. Силата на пожеланията, които способстват изпълнението на всяко желание и съзнателното връщане в света за доброто на всички същества. Силата да се носи абсолютно разбиране. Изначалната мъдрост предизвиква пълна увереност относно най-висшата радост и пълното съзряване на плода за себе си и за другите.

Главата за десетте основи в Аватамсака-сутра се отнася за 52 фази. Десетте основи са:

Велика Радост: близо до Просветлението бодхисатвата вижда ползата за всички съзнателни същества, така той постига велика радост, оттук и името на това бхуми. В това бхуми бодхисатвата практикува всички парамити (съвършенства), но особено се концентрира върху щедростта (дана). Чистота: Постигайки второто бхуми, бодхисатвата е свободен от петната на неморалността, за това бхуми е наречено „неопетненост“, „чистота“. Тук се набляга на съвършенството в морална дисциплина (сила). Светещ: Третото бхуми е наречена „осветлена“, защото за бодхисатвата, който постига това бхуми, смята се, че светлината на Дарма започва да се излъчва към другите от този бодхисатва. Тук съвършенството е търпение (кшанти). Лъчист: Това бхуми е наречена „лъчиста“, защото се смята, че тя е като излъчваща се светлина, която напълно изгаря това, което се противопоставя на просветлението. Тук съвършенството е сила, мощ (виря). Голяма трудност в обучението: Бодхисатвите, които постигат това бхуми се опитват да помогнат на съзнателните същества да постигнат просветление, но не се въвличат емоционално, когато същества отговарят на това негативно, всяко едно от тези е само по себе си трудно за постигане. Тук съвършенството е в медитативната концентрация (дхяна). Видимо превъзходен: Чрез задълбочаване на съвършенството в мъдростта бодхисатвата не пребивава нито в самсара или нирвана, а в състояние на „ясна трансцендентност“. Тук съвършенството е в мъдрост (праджна). Отива далеч: Съвършенство в умелите начини (упая) за помагане на другите. Неподвижност: Съвършенство в стремежа. Чрез това бхуми бодхисатвата става способен да избере мястото за прераждане. Добра проницателна мъдрост: Тук основната практика е силата. Облак от Дхарма: Основното ударение е практикуването на изначалната мъдрост (тиб. Йеше, санскрит Джнана).

Велики Бодхисатви

Авалокитешвара (кит. Гуан Ин, яп. Каннон, тиб. Ченрезиг) – Любящите Очи, Бодхисатва на съчувствието, слушащият плача на света, почитан навсякъде в Махаяна Будизма, популярен и като покровителя на Тибет.

Манджушри (кит. Веншу, яп. Monju, тиб. Джампел Янг) – Бодхисатва на проницателната осъзнатост и мъдрост.

Ваджрапани (кит. Jin Gang Shou, яп.Shukongojin, тиб. Чана Дордже) – или Диамант в Ръка: Силата на всички Буди.

Кшитигарбха (кит. Di Zang, яп. Джидзо, тиб. Сай Нингпо) – Бодхисатва на адските същества или още Бодхисатва на Великите Обети.

Акашагарбха (кит., Xu Kong Zang, яп. Kokuzo) – Бодхисатва на безграничното щастие породено от помагането на безбройни чувстващи същества. Брат близнак на Кшитигарбха.

Тара (кит. Ду Му, тиб. Дьолма) – Жена Бодхисатва, в една или 21 форми, в Тибетския Будизъм. Тя дарява силна воля, яснота, безстрашие и дълъг живот. Също така е проявление на Авалокитешвара.

Самантабадра (яп. Фуген) – Бодхисатва на Дхармата, Самантабхадра е покровител на изучаващите дхарма (будиското учение), въплъщава силата на мъдростта, покровител на будистката практика и медитация.

Сарваниварана-Вишкамбин

Бодхисатва, който е извикван да премахва всички обстоятелства, които пречат, и да осигури успешна медитация.

Вижте също Списък на бодхисатви

Литература

Източници

Категория:Будистки термини