Кага (, като самолетоносач: , ) е заложен и спуснат на вода като линеен кораб на Императорския флот на Япония от типа „Тоса“, впоследствие тежък самолетоносач. Преоборудван от подлежащия за унищожаване според Договора за съкращаване на ВМС (1922 г.) 2-ри корпус от линкорния проект „Тоса“ (3-ти корпус от плана за военно корабостроене от 1920 г. („8 – 8“) на Императорска Япония). В състава на 1-ва (авионосна) дивизия на ВМС в периода 1930 – 1940-те години взема участие в китайския конфликт (окупацията на град Шанхай) и бойните действия от първия период на войната в Тихия океан (ударът по Тихоокеанския флот на ВМС на САЩ и Далекоизточния флот на ВМС на Великобритания и настъпателната операция при атола Мидуей). Потопен е на 4 юни 1942 г. в битката при Мидуей, след като е повреден от пет преки бомбени попадения, изоставен е от екипажа си в резултат на избухналите пожари и е унищожен след торпедна атака на охраната си. www.history.navy.mil

Проект за самолетоносач от първо поколение „Кага“ се строи като линеен кораб и е спуснат на вода на 17 ноември 1921 г. в корабостроителницата на Kawasaki Heavy Industries в Кобе. На 5 февруари 1922 г. работите по двата кораба от типа „Тоса“ са прекратени и те са определени за скрап, съгласно условията на Вашингтонския морски договор.

Договорът позволява преоборудването на корпусите на два линейни кораба или крайцера в самолетоносачи със стандартна водоизместимост от 33 000 тона. Отначало за това са избрани незавършените линейни крайцери „Амаги“ и „Акаги“, но през 1923 г. голямото земетресение в Канто поврежда до такава степен корпуса на „Амаги“,"Списки экипажа линкора Кага на отбуксировании в военный порт Иокосука, т.4, стр.35 – 37 че той не подлежи на ремонт. На негово място, като втори корпус от планираните самолетоносачиД. Катакура Поименная история кораблей Соединенного Флота ВМС, стр.37 – 38Перестройка корпуса Кага в авианосец стр.1 – 2«Списки экипажа линкора Кага на отбуксировании в военный порт Иокосука, т.4, стр.35 е избран „Кага“.Перестройка корпуса Кага в авианосец, стр.4 – 5Списки экипажа линкора „Кага“ на отбуксировании в военный порт „Иокосука“, т.1, стр.2 Под влиянието на компоновката на самолетоносачите от първо поколение на ВМС на Великобритания (№ 47 „Фюриъс“ (HMS Furious, 1917) и № 17 „Аргус“, (HMS Argus)) характерна черта на първото поколение самолетоносачи на Императорска Япония през 1920-те години става триетажната полетна компоновка от палуба за кацане и носови площадки за излитане.

Преустройството на кораба започва още същата година и продължава до 1928 г. При завършването си, самолетоносачът има две главни хангарни палуби и трети спомагателен хангар с общ капацитет от 60 самолета. На носа хангарите преминават в две палуби за излитане. Това позволява на самолетите да излитат директно от хангарите, докато приземяващите се самолети кацат на главната полетна палуба отгоре. Отделените газове са отвеждани чрез две дълги хоризонтални тръби, които излизат от двете страни на рампата на полетната палуба. „Кага“ е въоръжен с десет 203-мм оръдия, в комбинация с двойни оръдейни кули и каземати. Бордовата и палубната броня са значително намалени спрямо тази на линейния кораб. На кораба не е поставен катапулт. Завършен нацяло самолетоносачът извършва двегодишни пробни плавания преди да бъде приет на въоръжение. По-късно обаче се оказва, че подреждането на няколко летателни палуби една върху друга се оказва несполучливо.

Модернизация до второ поколение самолетоносач

Основната цел на преоборудването на тежките самолетоносачи „Кага“ и „Акаги“ е необходимостта от бързото получаване в строя на ВМС на гладкопалубни самолетоносачи от второ поколение, които да бъдат способни да експлоатират постъпващите на въоръжение в авиацията през 1930-те години скоростни моноплани и да имат в своя състав тежък самолетоносач, примерно равен на най-новите самолетоносачи от проекта „Лексингтън“. Освен удулжената кърмова част и монтажа на цяла полетна палуба, преустройството включва частична замяна на ГЕУ и препроектиране на системата за димоотвеждане за подобряване на ходовите качества. Напълно е преразгледана схемата на артилерията с демонтаж на куполните установки и поставянето на спонсонен главен калибър артилерия за ПВО и скорострелна малокалибрена артилерия образец от 1930-те години. Поради малкия запас устойчивост е прието решението да не се заменя конструкцията на корпуса, които се ограничават с нарастване на полетната палуба към носа и монтаж на обща тръба за димоотвеждане. Безпокойство предизвиква голямата парусност на корпуса при ниска устойчивост, важността на която става очевидна след щормовия овърщаг на миноносеца „Томоджуру“ през 1934 г.

Резултати от модернизацията Във връзка с големия обем на планираните работи по линкорния корпус самолетоносача „Кага“ е предаден на корабния резерв в края на 1933 г. и през лятото на 1934 г. първи влиза за двугодишна модернизация.История Тихоокеанской войны, т.31 Военные программы ВМС до ноября 1941 г. Корабът е въведен в док корабостроителния завод на ВМС в Сасебо до есента на 1936 г.История кораблестроения эпохи Сёва, т.1, стр.780 – 781" />. След замяната на кърмовата двойка лицензионни турбини „Кавасаки-Къртис“ (обр. 1896 г.) с турбини групи по проект на ГУК (Главно управление по корабостроене) на ВМС от 1920-те г. приръста в мощността на машините съставя 35 хил. к.с., обаче за прираст в скоростта на хода пречи увеличаването на дължината и масата на корпуса. Пълният ход на кораба (до 28 въз.) си остава най-ниския сред самолетоносачите на Японската империя, предизвиквайки опасения за ограничаване на бойната подвижност на нейните авионосните съединения. През лятото на 1936 г. корабът е предаден в състава на 1-ва дивизия самолетоносачи на 1-ви флот на ВМС, ставайки най-големият по водоизместимост довоенен самолетоносач на Императорска Япония (до появата на „Шинано“). През зимата на 1938 – 1939 г. отново преминава малка модернизация с увеличаване площта на хангарите и полетната палуба, доработки на ГКП (главен команден пункт) и аерофинишърите.

Корпус Корпусът на линкорния проект „Тоса“ е с по-ниски показатели на хода, отколкото при линейните крайцери от проекта „Амаги“ с пълна водоизместимост на второто поколение самолетоносач до 42 хил.т. Корпусът е заварен, стоманен, гладкопалубен от силициевоманганена стомана „Колвил“ (високоякостна, 0,3% въглерод, 1,5% манган) с двойно дъно, по някои от шпангоутите укрепен с нитове. Обшивката е от конструкционна закалена стомана и изпълнява ролята на противоосколъчно брониране. Горната част на корпуса над бронепалубата е напълно заета от отделенията на хангарите за авиацията. Под бронепалубата, в централната част, са разположени отсеците на ГЕУ и паропроизводителната установка, а в носовата и кърмовата за боезапаса и бензинохранилищата.

Корпусът има шест палуби и две платформи: полетна зенитна 1-ва горна 2-ра горна средна долна долна платформа трюмна платформа Горната палуба е направена от по-дебели листове с усилвания на улеите на димоотводите.

Благодарение на голямата водоизместимост на линкорния корпус, поставяният при леките самолетоносачи хироуспокоител на люлеенето не се използва. С удължаването на носовия край с 10 м, общата дължина на корпуса съставя 248 м. За подобряванетп на устойчивостта и противоторпедната защита корпусът е оборудван с бордови були до обща ширина от 32,5 м. С демонтажа на носовите площадки за излитане е проектирана островна надстройка с кръгов обзор.Об устройстве временного островного КП и КП авиаБЧ на авианосце Кага, стр.1 – 2

По своята устойчивост линкорният корпус с булите удовлетворява следните изисквания: при наводняване на небронирани отсеци без преобръщане бронираният надводен обем трябва да състави над 25%; при наводняване на отсеците по единия борд и краищата корабът трябва да запазва положителна метацентрична височина.

Военнослужещите на кораба, по сравнение с други проекти, имащи за основа крайцерски обводи, отбелязват свръхвисоката устойчивост на широкия линкорен корпус по вълната и лекотата на палубните работи благодарение на високия борд (почти 22 м над водата). В северната част на Тихия океан, при захода за операцията в Хаваите максималният отчетен диапазон на щормово люлеене съставлява 3° (11° за „Хирю“ и до 20° при „Шокаку“).Оперативный журнал 5-й ДАВ за декабрь 1941 г., стр.3 Отбелязани са случаи, когато екипа в трюмните отсеци, поради липсата на люлеене, не забелязва отплаването на кораба в морето. Независимо от удължението на кърмата, ръста в скоростта, с линкорните обводи, съставя не повече от 2 въз. (до 28 въз.). ГУК на ВМС планира приръст в скоростта до нивото на бързоходния корпус на „Акаги“ (30 въз.), но линкорният корпус си остава по-бавен, поради нарастването на водоизместимостта (39 хил. т) и наличието на були. Известно е, че по време на подготовката на настъпателната операция срещу Хаваи, за излитането на тежката авиация, корабът за кратко развива скорост до 30 възела.

Бронева и конструктивна защита Както и при другите авионосни проекти на Императорска Япония фермената полетна палуба не защитава корпуса от преки попадения на авиобобмби. Боезапасът, бензинохранилищата и жизненоважните елементи се намират зад пояс от цементирана хромникелева бронестомана „Викерс“ (с дебелина 15 см на 2/3 от дължината на линкорния корпус, защитата на ГЕУ и бензинохранилищата от попадения е 5 дм). Бензинохранилищата са прикрити от бронирана кутия от бронепояса, бронепалубата и двойното бронедъно, боезапасът – от пояса и траверса от бронестомана „Викерс“ и втората (долна) бронепалуба. Дебелината на бронепалубите с изрезите за домоотводите и бронерешетките е до 5 см (в зависимост от участъка). Бронезащита имат румпелните отделения и отделенията на рулевите машини, дебелината е неизвестна.Иванов С. В. АВ Акаги. М.: Восточный фронт, 1996 Подводната защита на ГЕУ се състои от двоен борд с отграждаща мазутната цистерна преграда от маганова стомана.

Противопожарна защита В стремежа си да се облегчи хангарното обслужване на летателните апарати (ЛА) проектантите достатъчно компактно разполагат бензиноколонките и пунктовете за окачване на въоръженията в горния хангар за ударната авиация. Независимо от принудителната вентилация, в затворения обем с ВВ и бензинови пари има постоянна заплаха от обемен взрив. Достъпни за обслужване, но потенциално пожароопасни са включените в конструкцията бензинохранилища и бензинопроводи. При хидравлични удари и пукнатини в корпуса херметичността на бензинохранилищата се нарушава, допускайки разпространението по кораба на бензинови пари. В първия етап от войната ВМС на Императорска Япония не срещат сериозна съпротива, и общата пожароопасност на авионосните проекти не се проявява наяве. Според резултатите от авионападенията при архипелага на Филипините и атола Мидуей става ясно, че корабите могат за загинат от едновременното попадения на 2 – 3 авиобомби среден калибър.

Енергетична установка Турбинна установка