Болѐв дол или Больев долИванов, Цветко, Костов, Саша, Николова, Весна и Людмила Зидарова. Вяра и камък, Димитровград 2013, с. 5, 13, 18, 20, 62.Тулешков, Николай. Славинските първомайстори, София 2007, с. 20, 81.Манолова, Надя. Възрожденска микроистория: Манастирът „Св. св. Кирик и Юлита“ в Нишавската епархия през ХVІІІ-ХІХ в., „Анамнеза“ брой 9, 2009 г., с. 15. (местно произношение Больѐв дол, ) е село в Западните покрайнини, община Цариброд, Пиротски окръг, Сърбия. През 2020 година селото има двама жители.Петров, Тодора и Слободан Алексич. Болев дол – две скъпоценности за двама жители, far.rs, 12 ноември 2020 г., посетен на 4 декември 2020 г.
География Болев дол е разположено в горист район в източната част на котловината Висок, на около 30 километра северно от Цариброд.Иванов, Цветко, Костов, Саша, Николова, Весна и Людмила Зидарова. Вяра и камък, Димитровград 2013, с. 20. Намира се на 40 километра от Пирот.
Общата площ на землището на селото е 758 хектара.Сайт на община Цариброд
История Край Больев дол е намерена каменна брадва от енеолита.Николов, Весна. Музејска збирка у Димитровграду/Музейна сбирка в Димитровград, Димитровград 2000, с. 8, 30.
Според Йордан Заимов етимологията на името е от диалектното боле, болье „повече“, „по-добре“. Сравними са местното име Боли връх при Хърсово, Петричко, личното име Болислав в Петричко и Пазарджишко, местните име Болева ливада при Коприва, Кюстендилско, Болевеец при Тишаново, Кюстендилско, Больовска махала при Пелатиково, Кюстендилско, Болетин в Тетовско.
Селото се споменава в османски списък на тимари от ХV век с 12 домакинства и приход от 830 акчета.
По време на кратката сръбска окупация през 1878 година и първата половина на 1879 година Больев дол спада към Височкия срез на Пиротски окръг. В Княжество България селото е включено в Царибродска околия, Трънски окръг.
При включването на България в Първата световна война, към 1 октомври 1915 година в Болев дол е разположен щабът на 16-и Ловчански полк.
От ноември 1920 година до април 1941 година и от 1944 година селото е в състава на Сърбия (Кралство на сърби, хървати и словенци, Югославия).
През 1919-1920 година 79 глави на семейства от селото се подписват срещу решенията на Ньойския договор за откъсването му от България.Петров, Методи. Национално-освободителното движение в Западните покрайнини (1919-1934), София 1995, с. 54.
Население Населението му от 2002 г. е 8 души, всички българи. През 1991 г. селото е имало 29 жители, а в 1948 - 251.
Културни и природни забележителности Църквата „Св. Архангел Михаил“ в Больев дол е разположена на 1 км североизточно от селото. Тя е във форма на удължен правоъгълник 8,2 х 4,5 м и се приема за една от най-старите запазени църкви в Царибродско. Изградена е от камък и е покрита с каменни плочи. На източната и южната ѝ страна са запазени няколко слоя стенописи от периода XVII-ХІХ век.Зденка Тодорова, „Светилища, разделени с граница“, издание на Сдружение „Плиска“, Печат:ИК „Ни Плюс“, 2007 г., ISBN 978-954-91977-2-3, стр.39 В 1984 година е обявена за паметник на културата.Иванов, Цветко, Костов, Саша, Николова, Весна и Людмила Зидарова. Вяра и камък, Димитровград 2013, с. 20-21.Петковић, Милица. Водич. Манастири и цркве у Понишављу, Пирот 1995, с. 36.
Други През 2008 година е създаден документалният филм "251-249=2", посветен на Болев дол и двамата жители, останали в селото – Михаил Васов и Тодор Апостолов.в. „Братство“, Ниш, бр. 2240, 10 април 2009, с.8, Личности Георги Попниколов – просветен деец, писател, директор на училища в Цариброд, Трън и София.Петров, Методи. Националноосвободителното движение в западните покрайнини (1919-1935), София 1995, с. 22, 54. Милорад Геров (1938) – художникБългари художници от Димитровградско (Царибродско). Съставители Маргарита Никифорова и Таня Кметова, Културно-просветен център „Васил Априлов“, София 1995 Никола (Кола, Кола) – майстор-сторител от Славинския строителен център, построил съборните черкви в Смиловския и Изатовския манастир. Никола Йоцев (1850-?), свещеник и общественик
Бележки
Категория:Села в Западните покрайнини Категория:Села в община Цариброд