Сарматите (, ) са голяма група древни източноирански конни номадски народи, произхождащи от централните части на Евразийската степ и мигрирали към Понтийско-Каспийската степ в периода от III в. пр.н.е. до IV век. Преди това те контролират големи части от днешна Русия, по-специално земята между Урал и река Дон и затова Волго-Донските и Уралските степи понякога се наричат „Сарматска родина“.
Племената на сарматите са част от скитски народи., а според някои са техни наследници. Започват да мигрират на запад около IV – III век пр.н.е., като към 200 г. пр.н.е. вече доминират над скитите. След завладяването на Северното Причерноморие древните историци споменават държавата Сарматия. Най-голямата територия на сарматите е установена около 100 г. пр.н.е. и обхваща земите от река Висла и устието на Дунав до Волга на изток и бреговете на Черно и Каспийско море до Кавказ на юг.
През I век сарматите започват да нахлуват в Римската империя в съюз с германските племена. През III век тяхното господство в Понтийската степ се оспорва от германските готи. Сарматия загива когато хуните мигрират в Южна Русия през 370 г. Оцелелите сармати са асимилирани, например в Боспорското царство или от древните славяни. Други са погълнати от проточеркезките меоти , аланите и готите.или се присъединяват към готите и други германски племена (вандали) в заселването на Западната римска империя. Към VI век в историческите извори вече не се споменават сармати.
Аланите са народ, свързан със сарматите, който оцелява в Северен Кавказ до Ранното средновековие, като в крайна сметка дава началото на съвременната осетинска етническа група. Аланската държавност устоява до XIV в.
Етимология Гръцкото име „сармати“ () понякога се появява като „савромати“ (), което почти сигурно е вариант на същото име. Въпреки това историците често ги разглеждат като два отделни народа и археолозите обичайно използват термина „савромати“ за най-ранната фаза на сарматската култура. Исторически се предполага, че името произлиза от думата гущер (sauros), свързвана с люспестата броня, подобна на влечуго, и на знамена с дракони, използвани от сарматите, но това не е доказано.
Английският учен от XX век Харолд Уолтър Бейли извежда името Σαρμαται от *Saurumatā, съставено от *sauruma- и източноиранската наставка за множествено число -tā. *sauruma- е производна на иранския корен *sar-, който сам по себе си е родствен на авестийската основа sar-, което означава „да се движи внезапно“ и е свързан със староиндийската основа tsar- (त्सर्), от която са производни термините царати- (त्सरति) и цару- (त्सरु), което означава „ловец“. Това име е свързано със Saⁱrima-, името на западен авестийски регион и от което произлиза името на героя Salm от Шахнаме.
Олег Трубачов извежда името „сармати“ от индоарийското *sar-ma(n)t (богат на жени, управляван от жени), по-точно от *sar- (жена) и индоиранската наставка за прилагателно -ma(n)t/wa(n)t. С тази хипотеза се отбелязва високият статут на жените при сарматите (матриархат), необичаен от древногръцка гледна точка и залегнал в митовете за амазонките (гръцкото име на сарматите е Sarmatai Gynaikokratoumenoi, управлявани от жени).
Има предположения, че сарматите може би са наричали самите себе си „арийци“ или „арии“.Tarasov I. Returning to the theme of ancient migrations of the Galindians // Исторический формат. № 2 (18). 2020. С. 108
Произход Етногенезата на сарматите настъпва от IV до III век пр.н.е., когато част от скитските номадски племена от подножието на южен Урал мигрират на югозапад в територията на савроматите, между долните течения на Волга и Дон.за сложните взаимоотношения между тези народи виж и . Тези номади завладяват савроматите и тяхното име в крайна сметка започва да се прилага за целия нов народ, образуван след тези миграции. Въпреки приликата между „сармат“ и „савромат“, съвременните автори правят разлика между двете, тъй като сарматската култура не се е развила директно от савроматската култура.
Диодор Сицилийски съобщава за преселение на савромати от Мидия към река Танаис (днес Дон). Плиний също съобщава че сарматите са родствени с мидийците.
Херодот пише, че сарматите произхождат от амазонки, които вземали за мъже скитски юноши, които се преселвали със съпругите си „на изток от Танаис на разстояние три дни път по посока на северния вятър“Херодот. „История“. 4, 110 – 117.Доватур А. И., Каллистов Д. П., Шишова И. А. Народы нашей страны в „Истории“ Геродота. – М., 1982. – С. 143 – 147.. Говорейки обаче за произхода на самите скити, Херодот пише, че скитите-номади, живеещи в Азия, били изтласкани от масагетите и прекосявайки река Аракс, отишли в кимерийските замиХеродот. „История“, 4. 11.Доватур А. И., Каллистов Д. П., Шишова И. А. Народы нашей страны в „Истории“ Геродота. – М., 1982. – С. 103., но на друго място причислява скитите към масагетитеХеродот. „История“. 1, 201.Доватур А. И., Каллистов Д. П., Шишова И. А. Народы нашей страны в „Истории“ Геродота. – М., 1982. – С. 85.. Според Херодот езикът на савроматите е скитски, но го говорят отдавна и с грешки. При нахлуването на Дарий I в Скития сарматите застават на страната на скитите и са част от войската на скитските цареХеродот. „История“, 4. 119 – 120..
Местоположение и племена Територията, обитавана от сарматите, която е била известна на древните гръко-римски автори от Класическата античност като Сарматия, е в западната част на по-голямата Скития и обхваща днешните централна и югоизточна Украйна, южна Русия (долното течение на Волга и южен Урал и в по-малка степен североизточните Балкани и Молдова. Отделните съставни племена са „кралските“ сармати, роксолани, алани, язиги, сираки, аорси и др.
Миграция Към V век пр.н.е. сарматите контролират територията между Урал и река Дон. През IV и III век пр.н.е. центърът на сарматската власт е на север от Кавказ, а през III век пр.н.е. най-важните ѝ центрове са около долното течение на Дон, Калмикия, Кубан и Централен Кавказ.
В края на IV век пр.н.е. македонските царе Филип II и Лизимах побеждават скитите, тогава доминиращи Черноморската степ, съответно през 339 и 313 г. пр.н.е. След Боспорската гражданска война през 309 г. пр.н.е. скитите търпят нов военен неуспех и попадат под натиска на тракийските гети и келтските бастарни. По същото време в Централна Азия македонците завоюват империята на Ахеменидите. Новата царска династия на Селевкидите започва да атакува номадите от племената саки и дахи на север, а те на свой ред оказват натиск върху сарматите на запад. Притиснати от саки и дахи и възползвайки се от упадъка на скитите, сарматите започват да прекосяват река Дон и да нахлуват в Скития, а също и да мигрират на юг към Северен Кавказ. Към II век пр.н.е. сарматите са господари на почти цяла днешна Южна Русия. Това се потвърждава от разкритите сарматски гробове, датиращи от този период.
Елинистическите и римските автори наричат „сармати“ племената, споменати по-рано от Херодот като „скити“, но това не предполага изместване на скитите от Понтийската степ, а по-скоро, че са погълнати от сарматите. Междувременно популации, които се самоидентифицират като скити, остават само в Крим и района на Добруджа, като в един момент кримските скити са васали на сарматската царица Амага. Сарматската власт в Понтийските степи е насочена срещу гръцките полиси по нейните брегове: например град Олбия Понтика е принуден да плаща многократно данък на кралските сармати и техния цар Сайтафарнес, споменат в надписа на Протогенес заедно с племената на тисаматите, скитите и саударатите. Друг сарматски цар, Гаталос, е посочен в мирен договор, сключен от цар Фарнак от Понт с неговите врагове.
Първата вълна на сарматска миграция на запад през II век пр.н.е. се свързва с племената на „кралските“ сармати, (Saioi, от скито-сарматски *xšaya, „царе“), които се заселват в Понтийската степ, и язигите, (Iaxamatai или Iasamatai), които се заселват между реките Дон и Днепър. Роксоланите, които са може би смесено скито-сарматско племе, последват язигите, окупират черноморските степи при Днепър и нападат Боспорското царство (днес Крим). В края на века роксоланите воюват с понтийския цар Митридат VI Евпатор в Крим, докато язигите стават негови съюзници. Между IΙ и I век пр.н.е. две други сарматски племена, сираки (Sirakoi), които произхождат от Транскаспийските равнини на североизток от Хиркания, и аорси (Aorsoi), прекосяват Волга на запад и към подножието на Кавказ. Нарастващата им мощ принуждава западните сарматски племена да мигрират още по на запад, като изместват кралските сармати и язигите. Аорсите успяват да разширят властта си върху голям регион, простиращ се на запад от Кавказ през Терско-Кумската низина и Калмикия до Аралско море на изток. В Централна Азия от сливането на някои стари племенни групи с масагетите възниква още една нова сарматска група, аланите. Свързани с асиите, които нахлуват в Бактрия през IΙ век пр.н.е., аланите са изтласкани на запад от народа кандзю, който живее в басейна на Сърдаря, откъдето разширява властта си от Фергана до района на Аралско море.
През I век пр.н.е. хегемонията на сарматите в Понтийската степ продължава, като те се съюзяват със скитите срещу Диофант, генерал на Митрадат VI Евпатор. След това пък се съюзяват с Митрадат срещу римляните и се бият за него както в Азия, така и в Европа, активно участвайки в събитията в Понтийския и Дунавския регион. В началото на века аланите мигрират в района на североизток от Меотийското езеро (Азовско море). Междувременно язигите се придвижват на запад, докато достигат Дунав, а роксоланите се преместват между Днепър и Дунав и по-нататък на запад. Тези два народа нападат съответно регионите около Томис (Констанца) и Мизия. През този период язигите и роксоланите атакуват и римската провинция Тракия, чийто управител Тиберий Плавций Силван Елиан трябва да защитава римската граница по Дунав. През I век пр.н.е. различни сарматски племена достигат Панонския басейн, а язигите преминават през териториите, съответстващи на днешна Молдова и Влахия, след което в средата на века се заселват в долината на Тиса.
Въпреки че през I век пр.н.е. сарматските движения временно спират поради възхода на дакийското царство на Буребиста, те се възобновяват след неговото убийство и разпадането на царството. През 16 г. пр.н.е. Луций Тарий Руф отблъсва сарматска атака срещу Тракия и Македония, докато следващите атаки около 10 г. пр.н.е. и 2 г. пр.н.е. са спрени от Гней Корнелий Лентул Авгур.
Междувременно други сарматски племена, вероятно аорсите, изпращат пратеници при римския император Август, който се опитва да сключи дипломатическо споразумение с тях. През I век сираките и аорсите, които враждуват помежду си, участват в Римско-боспорската война на противоположни страни: сираките и техният цар Зорсинес се съюзяват с Митридат III срещу неговия полубрат Котис I, който е съюзник на Рим и аорсите. С поражението на Котис, сираките също са разгромени и губят повечето от земите си. Между 50 и 60 г. аланите се появяват в подножието на Кавказ, откъдето нападат кавказките и транскавказките области и Партската империя. През I век аланите се разширяват през Волга на запад, поглъщайки част от аорсите и измествайки останалите, а натискът на аланите принуждава язигите и роксоланите да продължат да атакуват Римската империя от другата страна на Дунав. През I век двама сарматски владетели: Фарзой и Инисмей секат монети в Олбия Понтика.
Роксоланите продължават своята миграция на запад след конфликта в Крим и към 69 г. са на долното течение на Дунав. Те атакуват през зимата, когато реката замръзне, а не след дълго те и аланите обитават брега на Черно море. По-късно се преместват към районите на съвременна Молдова и Западна Украйна.