Вилица е основен прибор за хранене и готвене, който се състои от дръжка с няколко тесни зъба накрая (обикновено между два и четири в зависимост от конкретното предназначение). Използва се за придържане, повдигане, пренасяне и консумация на твърда храна. Докато вилицата е повсеместно разпространена в Западния свят, в много страни от Далечния Изток за същата цел традиционно се използват пръчици за хранене.
История Въпреки че археологически находки свидетелстват за използването на костни и метални вилици в Древен Египет, Древен Китай (културата Циджа) и Древна Гърция, те са се използвали предимно в кухнята за готвене и транжиране на месо, а не като индивидуални прибори за хранене.
До масовото навлизане на вилицата, жителите на Европа използват само лъжица и нож, а храната се е приемала предимно с ръце. Членовете на висшата аристокрация често са предпочитали да използват два ножа едновременно – единият за рязане на месото, а другият – с по-широко острие – за поднасяне на отрязаните парчета в устата.
Като индивидуален настолен прибор за хранене вилицата се появява в Близкия Изток около IX век в средите на благородниците в Персия. Оттам тя преминава във Византия. Ключов момент за пренасянето ѝ в Западна Европа е сватбата на византийската принцеса Мария Аргиропулина с дожа на Венеция в началото на XI век. Използването на златна вилица от страна на принцесата шокира венецианското общество. Католическата църква първоначално остро отхвърля прибора, наричайки го „излишен разкош“ и аргументирайки се, че Бог е дал на хората естествени вилици — техните пръсти. Двата зъба на тогавашните вилици често са били асоциирани с рогата на Дявола.
Въпреки съпротивата, през XIV век вилиците намират широка употреба в Италия (особено поради практичността им при яденето на спагети), а през XVII век, благодарение на френския крал Луи XIV, стават задължителен елемент от етикета на трапезата на знатните граждани и европейската аристокрация. Първоначално те са изработвани само с два прави зъба (бода), които служат за нанизване. Около XVIII век в Германия се появяват първите вилици с четири зъба, които са леко извити напред, което позволява приборът да се използва не само за бодене, но и за гребане на храна.
Видове вилици В съвременната култура на хранене съществуват десетки специализирани видове вилици в зависимост от тяхната функция: **Трапезна вилица:** Стандартна вилица с 4 зъба за основни ястия. **Рибна вилица:** Малко по-къса, често с четири зъба и плоска форма, предназначена за отделяне на рибното месо от костите. **Салатна вилица:** По-къса от трапезната, използва се за зеленчукови предястия. **Десертна вилица:** Малка вилица (обикновено с 3 зъба), предназначена за сладкиши и плодове. **Вилица за стриди и морски дарове:** Къса вилица с три дебели зъба за лесно отделяне на месото от черупката.
Външни препратки История на вилицата Вилицата като прибор Еволюция на вилиците през вековете
Категория:Прибори за хранене