Огузите (на английски: oghuz, на турски: oğuz) или тюрк огуз са номадско племе в южноплеменна общност в Западнотюркския хаганат. Огузката тюркска племенна конфедерация условно наречена държава на Огуз ЯбгуВъзможна връзка с българското звание „кан ювиги“. (на английски: Oghuz Yabgu) през ранния средновековен период се е намирала в Централна Азия, грубо казано между Каспийско море на запад и Аралско море на изток. Името „огуз“ е общата тюркска дума за „племе“. Огузите мигрирали на запад от района на Джети-Су след противопоставяне с разклонението карлък на уйгурите. В днешни дни за преки потомци на огузите се смятат жителите на Турция, Туркменистан, Азербайджан, Гагаузия и Ирански Азербайджан като техният език принадлежи към огузката група езици от семейството на тюркските езици.
След разпадането на Огуз Ябгу през XI век една част от огузите влизат в Персия, приемат исляма и полагат началото на Селджукската държава. Осман I, оновател на Османската империя, е наследствен лидер на племето кайъ, известно и като кайтаг, също принадлежащ към огузките родове. Кайъ използват за свой племенен знак такъв, много сходен с ипсилона с две хасти на древните българи: IVI ~ IYI. Знакът може да се види изобразен на меча на Осман I в музея „Топкапъ“ в Истанбул.
В прародината на огузите
Между 800 и 900 г. огузите от Аралските степи изместват печенегите от региона на реките Емба и Урал в посока запад. През X век те вече обитават степите на реките СаръсуSary su, Тургай, Емба и земите на север от езерото Балхаш в днешен Южен Казахстан.Grousset, René. The Empire of the Steppes. A History of Central Asia. Rutgers University Press, 01.01.1970, 718 pages.Şahin, İ. (2016). The Oghuz Turks of Anatolia. През 921 г. земите им са посетени от арабския пътешественик Ибн Фадлан. Той записва името на това тюркско племе като ал-Гузия и ги описва като чергари, живеещи в дървени или плъстени разхвърляни нехигиенични жилища. Хронистът добавя, че огузите имат нисък морал, непочитат Аллах и нищо не може да ги респектира освен по-възрастните, към които често се обръщат за съвет, смятайки го за свещен. Според Ибн Фадлан при несправедливост и неприятност огузите призовават своя бог Тенгри и имат ясно формулирани обичаи относно женитбата, гостоприемството и погребението. Според Ибн Фадлан владетелят на тюрките огузи носи титлата ябгу, а неговият заместник се нарича кударкин.
Разселване на огузите
От 950 г. насетне започва разселването на огузките племена. Като причини се посочват вътрешните междуособици, натискът от север на кипчаците и тесните пространства за обитаване. Една част от тях достига Северното Причерноморие и продължава на запад. Ромейските летописци ги споменават като Οὔζοι, т.е. узи. Друга част преминава южно от реките Сърдаря и Амударя и се разселва из Персия и Мала Азия, като с това започва и редица нападения на ромеите по източните им граници, както и на арабите от Абасидския халифат. Там представители на огузкото племе кънък създават тюрко-персийския„Aḥmad of Niǧde's al-Walad al-Shafīq and the Seljuk Past“, A. C. S. Peacock, Anatolian Studies, Vol. 54, (2004), 97; „With the growth of Seljuk power in Rum, a more highly developed Muslim cultural life, based on the Persianate culture of the Seljuk court, was able to take root in Anatolia.“ Селджукски султанат, от който по-късно се отделя Иконийският султанат. С упадъка на тези държави и нашествието на монголите от север прииждат още няколко вълни огузи, сред които и огузкото племе кайъ, от което ще възникне османската династия.
Огузки племена Кънък (на анатолийски турски: kınık), от което се счита, че произхождат селджуките. Това е племе, преселило се между 900 и 1000 г. (10 в.) от северните брегове на Аралско море, където живеят огузките племена, на юг в посока Иран. Узбеки, за които съществува предположение, че народностното им име идва от сливането на uz, видоизменено от oghuz, и beg, сродно на bey, т.е. „владетел на огузите“. Днешните узбеки, обаче, не говорят на език от огузката езикова група.
Вижте също Тюркски народи Туркмени Селджуци Гагаузи Узи Централна Азия Юруци
Източници
Категория:Тюркски народи