Събития В света Основан е град Ибадан, Норвегия. Основан е град Каламазу, САЩ. Основан е град Орегон Сити, САЩ. Основан е град Пърт, Австралия. Основан е град Уага Уага, Австралия. Основан е град Фримантъл, Австралия. Основан е окръг Ван Бюрън, Мичиган, САЩ. Основан е окръг Кас, Индиана, САЩ. Основан е окръг Кас, Мичиган, САЩ. Основан е окръг Сейнт Джоузеф, Мичиган, САЩ. Основан е окръг Ханкок, Кентъки, САЩ. Основан е Германският археологически институт в Берлин. Основан е Институтът за слепи „Перкинс“ в САЩ. Основан е Техническият университет Чалмърс в Гьотеборг, Швеция. Построена е болницата Благовещение – най-старата болница на територията на днешна Северна Македония. Публикуван е първият исторически роман в Русия – „Юрий Милославски или Русия през 1612 година“ от Михаил Загоскин. Състои се премиерата на операта „Малвина“ от Николо Дзингарели в операта Сан Карло, Неапол. Уилям Остин Бърт патентова машина, която нарича типограф. Шотландският полярен изследовател Джон Рос открива полуостров Бутия. 1 януари – Английските изследователи Чарлз Стърт и Хамилтън Юм, откриват притока на р. Дарлинг, Боган, а след това и самата р. Дарлинг. 1 януари – Хосе Мигел де Веласко Франко става 6-ият Президент на Боливия, до 24 май същата година. 17 януари – Основан е окръг Макупин, Илинойс, САЩ. 19 януари – Основан е окръг Мейкън, Илинойс, САЩ. 22 януари – Основан е окръг Рандолф, Мисури, САЩ. 23 януари – Основан е окръг Кроуфорд, Мисури, САЩ. февруари – Основана в Музикалната академия в Загреб. 6 февруари – Състои се премиерата на операта Пиер и Катерина от Адолф Адам в Опера комик, Париж. 28 февруари – Приключва Колумбийско-перуанската война. 4 март – Андрю Джаксън става 7-ият президент на САЩ. 13 март – Учредено е Първо Дунавско параходство – "Ди ерсте Донау Дампфшифарт гезелшафт” (ДДСГ), със седалище Виена и Будапеща, на вода е пуснат параходът „Франц I“ за превоз на пътници и товари, по реката започва редовно корабоплаване. 13 април – Английският парламент гарантира свобода на вероизповеданието за католиците. 29 април – Основан е окръг Бери, Мичиган, САЩ. 6 май – Регистриран е първият патент за акордеон във Виена от производителя на органи и пиана Сирил Демиан и синовете му Карл и Гуидо. 19 май – За първи път е публикувана поемата Ал Араф от Едгар Алън По. 24 май – Андрес де Санта Крус става 7-ият Президент на Боливия, чийто мандат продължава до 17 февруари 1839 г. 3 юни – Тържествено е осветен катедралния храм „Св. Александър Невски (Симферопол)|Св. Александър Невски“ в Симферопол, Крим. 10 юни – Проведена е първата Оксфорд-Кеймбридж регата в Хенли на Темза по инициатива на студентите Чарлз Меривейл и Чарлз Уордсуърт. 11 юни – Августа Сакс-Ваймарска се омъжва за принц Вилхелм I в берлинския дворец Шарлотенбург. 12 юни – Състои се премиерата на операта Агнес фон Хоенщауфен от Гаспаре Спонтини в кралската опера Берлин. 19 – 20 юни – Руско-турска война: Състои се Битката при Соганли. 6 юли – Състои се премиерата на операта Замъкът Кенилуърт от Гаетано Доницети в театър Сан Карло в Неапол, Италия. 7 юли – Открита е пистата за конни надбягвания Ейнтрий Рейскорс. 10 юли – За първи път е изкачен връх Елбрус, Русия. 11 юли – Приключва Австро-итало-френската война с победа за Франция и Сардиния. 2 август – Амели дьо Боарне се омъжва за бразилския император Педро I в имперската капела в Рио де Жанейро. 3 август – Състои се премиерата на операта Вилхелм Тел от Джоакино Росини в Пале Гарние, Париж. 14 август – Основан е Кингс Колидж в Лондон от крал Джордж IV и Артър Уелсли, херцог на Уелингтън. 21 август – Дезире Клари официално е коронована за кралица на Швеция. 25 август – Немският архитект Фридрих фон Гертнер започва строежа на Църквата Свети Лудвиг в Мюнхен. 1 септември – Подписан е Одринският мирен договор, който слага край на Руско-турската война от 1828 – 1829 година. 1 септември – Агустин Гамара става 9-ият Президент на Перу, чийто мандат продължава до 20 декември 1833 г. 22 септември – Приключва Колумбийско-перуанската война. 29 септември – Основана е Лондонската полиция „Метрополитън“. 6 октомври – Първият модерен парен локомотив – Ракета, конструиран от Джордж Стивънсън, извършва първото си пробно пътуване от Манчестър до Ливърпул. 9 октомври – За първи път е изкачен връх Арарат, Турция. 9 октомври – Основан е окръг Айова, Уисконсин, САЩ. 19 октомври – Основан е окръг Калхун, Мичиган, САЩ. 29 октомври – Основан е окръг Бериън, Мичиган, САЩ. 29 октомври – Основан е окръг Бранч, Мичиган, САЩ. 29 октомври – Основан е окръг Ингам, Мичиган, САЩ. 2 ноември – Основан е окръг Джеферсън, Арканзас, САЩ. 2 ноември – Основан е окръг Монро, Арканзас, САЩ. 2 ноември – Основан е окръг Поуп, Арканзас, САЩ. 2 ноември – Основан е окръг Хот Спринг, Арканзас, САЩ. 2 ноември – Основан е окръг Юниън, Арканзас, САЩ. 5 ноември – Основан е окръг Джаксън, Арканзас, САЩ. 14 ноември – След смъртта на херцогиня Мария Беатриса д’Есте Херцогство Маса и Карара е анексирано към Херцогтство Модена. 11 декември – Мария-Кристина Бурбонска се омъжва за испанския крал Фернандо VII в Мадрид. 22 декември – Състои се премиерата на операта Рицарите тамплиери и еврейка от Хайнрих Маршнер в Алтес Театър в Лайпциг.
В България Излиза първото издание на книгата на Юрий Венелин Старите и сегашни българи в тяхното политическо, народописно, историческо и религиозно отношение спрямо русите. Руско-турска война: Състои се Въстанието в Тракия. 28 март – Руско-турска война: Боевете за Созопол. 5 май – Руско-турска война: Състои се Боят при Ески Арнаутлар, днешен Староселец. 30 май – Руско-турска война: Състои се Битката при Кюлевча, източно от Шумен. 18 юни – Руско-турска война: С превземането на крепостта от руските войски завършва Втората обсада на Силистра. 11 юли г. – Руско-турска война (1828–1829): Руски отряди овладяват Месемврия (днес Несебър) и Анхиало (днес Поморие). 31 юли – Руско-турска война: Състои се Боят при Сливен.
Родени Август Кюне, немски писател († 1883 г.) Август Холмстрьом, руски ювелир († 1903 г.) Александра Коваленска, руска писателка († ? г.) Александър Ласкарис, гръцки духовник († 1869 г.) Александър Базилевски, руски дипломат († 1899 г.) Александър Бок, руски скулптор († 1895 г.) Александър Видов, руски архитект († 1896 г.) Александър Якимович, руски генерал († 1903 г.) Андон Китанов, български строител († 1914 г.) Анте Орешкович, сръбски полковник († 1906 г.) Аркадий Курлов, руски генерал († 1888 г.) Болеслав Кукел, руски генерал († 1869 г.) Василий Досекин, руски фотограф († 1900 г.) Василий Петрушевски, руски офицер († 1891 г.) Вениамин, руски епископ († 1890 г.) Виктор Квитницки, руски генерал († 1890 г.) Виктор Фукс, руски юрист († 1891 г.) Владимир Враски, руски зоолог († 1862 г.) Владимир Осоргин, руски поручик († ? г.) Георги Желязкович, български политик († 1889 г.) Георги Чакъров, български възрожденец († 1892 г.) Давидко Манов, български политик († 1899 г.) Джеймс Грисли, британски художник († 1908 г.) Димитриос Гривас, гръцки генерал († 1889 г.) Дмитрий Абашев, руски химик († 1880 г.) Дмитрий Живокини, руски артист († 1890 г.) Езра Хейуд, американски анархист († 1893 г.) Елисавета Левкеева, руска актриса († 1881 г.) Елоизе Стенард, английска художничка († 1915 г.) Ефим Зарин, руски писател († 1892 г.) Иван Лазаревич, руски лекар († 1902 г.) Иван Лебедев, руски дворянин († 1887 г.) Иван Петровски, руски лекар († 1903 г.) Иван Розенбом, руски офицер († 1877 г.) Иван Суворов, руски лекар († 1880 г.) Иван Пикел, руски цигулар († 1902 г.) Йосиф Юргенсон, руски издател († ? г.) Константин Трубников, руски журналист († 1904 г.) Корнелий Карастелев, руски професор († 1886 г.) Людмила Крол, руска дворянка († 1870 г.) Маргарит Димзов, гръцки историк († 1903 г.) Михаил Зеленски, руски лекар († 1890 г.) Михаил Кондратиев, руски минералог († 1890 г.) Михаил Кривошапкин, руски лекар († 1900 г.) Михаил Окатов, руски физик († 1901 г.) Михаил Шугуров, руски историк († 1891 г.) Мухамад Осман ал-Джалял, египетски писател († 1898 г.) Николай Золотницки, руски езиковед († 1880 г.) Николай Коргуев, руски писател († 1900 г.) Николай Мазуров, руски генерал († ? г.) Николай Самарин, руски общественик († 1892 г.) Николай Свербеев, руски дворянин († 1860 г.) Николаос Кунелакис, гръцки художник († 1869 г.) Орчо войвода, български революционер († 1911 г.) Петър Горанов, български революционер († 1925 г.) Пьотър Борел, руски художник († 1901 г.) Пьотър Жерве, руски адмирал († 1907 г.) Пьотър Левиз-оф-Менар, руски офицер († 1885 г.) Пьотър Рудановски, руски лекар († 1888 г.) Пьотър Яковлев, руски генерал († 1894 г.) Ранавалона II, владетелка на Мадагаскар († 1883 г.) Румена войвода, българска хайдутка († ? г.) Севастиян Етер, руски офицер († 1883 г.) Северин Шехович, руски писател († 1872 г.) Семьон Ахшарумов, руски историк († ? г.) Сергей Трубецкой, руски княз († 1899 г.) Стамбол Димитров, български революционер († 1936 г.) Тийо Сога, южноафрикански публицист († 1871 г.) Феогност, руски митрополит († 1903 г.) Феофан Тихонович, руски химик († ? г.) Филимон Коридзе, грузински певец († 1911 г.) Фридрих Баур, немски юрист († 1893 г.) Фьодор Езбера, чешки филолог († 1901 г.) Юлий Хаген, немски архитект († 1909 г.) Юсуф ал-Халиди, кмет на Йерусалим († 1907 г.) 1 януари – Алфред дю Павилон, френски ботаник († 1907 г.) 1 януари – Томазо Салвини, италиански артист († 1915 г.) 3 януари – Конрад Дуден, немски филолог († 1911 г.) 8 януари – Валентин Розе, немски филолог († 1916 г.) 8 януари – Хайнрих Шрьотер, немски математик († 1892 г.) 9 януари – Адолф Шлагинтвайт, немски пътешественик († 1857 г.) 11 януари – Едуард Прильо, френски ботаник († 1915 г.) 11 януари – Жюлиен Луизион, френски генерал († 1899 г.) 16 януари – Михаил Михайлов, руски поет († 1865 г.) 16 януари – Владимир Спасович, руски юрист († 1906 г.) 17 януари – Николай Щал, руски офицер († 1885 г.) 18 януари – Лудвиг Лоренц, датски математик († 1891 г.) 21 януари – Джоб Елис, американски миколог († 1905 г.) 21 януари – Оскар II, крал на Швеция († 1907 г.) 22 януари – Розалия Спор, немска музикантка († 1919 г.) 23 януари – Антон Зайц, немски художник († 1900 г.) 25 януари – Владимир Курочкин, руски драматург († 1885 г.) 27 януари – Ян Бото, словенски поет († 1881 г.) 28 януари – Жак Планше, френски адмирал († 1894 г.) 29 януари – Пол фон Лилиенфелд, руски политик († 1903 г.) 29 януари – Франтишек Колар, чешки режисьор († 1895 г.) февруари – Дмитрий Урусов, руски шахматист († 1903 г.) 2 февруари – Алфред Брем, немски зоолог († 1884 г.) 2 февруари – Степан Ешевски, руски историк († 1865 г.) 4 февруари – Василий Серов, руски генерал († 1901 г.) 4 февруари – Густав Йонге, белгийски художник († 1893 г.) 9 февруари – Кнут Алмльоф, шведски артист († 1899 г.) 9 февруари – Робърт Гюдик, руски архитект († 1910 г.) 10 февруари – Симон Швенденер, швейцарски ботаник († 1919 г.) 10 февруари – Юлий Шимановски, руски лекар († 1868 г.) 11 февруари – Вилхелм Вестмайер, немски композитор († 1880 г.) 12 февруари – Александър Щербатов, руски офицер († 1902 г.) 12 февруари – Виктор Дела-Вос, руски учен († 1890 г.) 12 февруари – Николай Барбот дьо Марни, руски геолог († 1877 г.) 14 февруари – Алфред Иверсън, американски генерал († 1911 г.) 14 февруари – Андрю Макдоналд, канадски политик († 1912 г.) 15 февруари – Николай Татишчев, руски офицер († 1907 г.) 16 февруари – Исидор Шараневич, руски историк († 1901 г.) 18 февруари – Рудолф Кюгел, германски богослов († 1896 г.) 20 февруари – Григорий Захарин, руски лекар († 1897 г.) 20 февруари – Маскилейсон Нафтали, еврейски поет († 1897 г.) 20 февруари – Одо Ръсел, британски дипломат († 1884 г.) 20 февруари – Юлий Фалкенхайн, австрийски политик († 1899 г.) 24 февруари – Фридрих Шпилхаген, германски писател († 1911 г.) 25 февруари – Натаниел Барнаби, английски корабостраител († 1915 г.) 26 февруари – Ханс Баур, немски скулптор († 1897 г.)