Б, б е втората буква от всички славянски езици и в голяма част от кирилицата. Обозначава звука . В старобългарската азбука има название , съответно в църковнославянска — , което на съвременен български означава просто буква. В глаголицата се изписва така и има цифрова стойност 2, а в кирилицата — няма цифрова стойност. Според някои специалисти кирилската буква Б произлиза от прабългарските руни, според други е модификация на гръцката буква β (бета).
Буквата Б има различно ръкописно изписване в сръбската, а оттам и в северномакедонската кирилска азбука. В българския ръкописен вариант главната буква Б се изписва нещо като на h-образно под тилда, докато в сръбското и македонско ръкописно изписване тя изглежда като цифрата 6 под тилда. Съществува разлика в някои шрифтове между малката печатна буква Б в българския ѝ вариант и съответно в сръбския и македонския. В българския буквата наподобява формата на 6-ца, докато в другите две е почти идентична с малката печатна гръцка буква δ.
В ранни варианти на правописа на езика кхоса и зулу буквата Б е използвана като главно съответствие на буквата ɓ, обозначаваща имплозивния съгласен звук Knappen, J. (1993) Fonts for Africa: The fc Fonts // TUGboat, Vol. 14, no. 2. Днес вместо Б и ɓ се използват латинските букви B и b.
Кодове кодова таблица буква десетично шестнадесетично осмично двочиноУникодглавна104104110020210000010000010001малка107304310020610000010000110001ISO 8859-5главна177b12610010110001малка209d13210011010001KOI 8главна226e23420011100010малка194c23020011000010Windows 1251главна193c13010011000001малка225e13410011100001
Източници
Б