Борис Димитров Парашкевов е български езиковед, професор по историческа граматика и история на немския език в Софийския университетПарашкевов, Борис. Кратка биография , сайт „Преводи от, за и в Югоизточна Европа“. и преводач на художествена, научна, научно-популярна и езотерична литература. Основател на катедрата по скандинавистика на Софийския университет.
Автор е на над 200 публикации (монографии, студии, статии, езикови бележки, рецензии) в България и чужбина по въпроси на немската и българската граматика, етимология, лексикология, словообразуване, съпоставително езикознание, езикова култура и езикови контакти, в частност заемки от немски и други езици в български. Член на Съюза на преводачите в България от 1975 и един от учередителите на Съюза на германистите в България Списък с учредителите на Съюза на германистите в България , член на редакционния съвет на списание „Балканско езикознание“, на редакционната колегия на списание „Съпоставително езикознание“ и член на редакционната колегия на Годишника на СУ-ФКНФ.
Биография Роден е на 15 април 1938 г. в Русе.
През 1961 г. завършва немска филология в Софийския държавен университет. През 1964 – 1967 г. е докторант в Лайпцигския университет, където защитава дисертация на тема Entwicklung der Adjektivadverbien im Ostmitteldeutschen vom Beginn der Überlieferung bis Luther и получава научна степен доктор по философия. От 1968 г. е асистент, от 1979 г. – доцент, а от 1989 г. – професор по история и историческа граматика на немския език в Катедрата по германистика към Факултета по класически и нови филологии на Софийския университет. Гост-професор в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ (1993 – 2003). Води курсове по увод в немската диалектология, историческа фонология и историческа лексикология на немския език и други дисциплини.
Съосновател и първи ръководител на Катедрата по скандинавистика (1991 – 1999). През 1974 – 1978 г. е лектор по български език в Хелзинкския университет, през 1981 – 1982 г. е стипендиант на Фондация „Александер фон Хумболт“ в Бон, през 1989 г. – гост-професор в Университета на щата Делауеър. Участва в международни научни събития в Германия, Австрия, Финландия, Полша, Румъния, Словения, Унгария.
Умира на 2 октомври 2021 г.
Библиография Езикознание За българския език Етимологични дублети в българския език. Народна просвета, София, 1987 Немски елементи в говора на банатските българи. Университетска библиотека № 452. София, 2007 Етимологични дублети в българския език. Енциклопедичен речник на думи и имена с единно лексикално първоначало. ИК ЕМАС, София, 2008 Отименна лексика в словника на българския език. Енциклопедичен речник на производни от собствени имена. Издателство „Изток-Запад“, София, 2011 М. Костова, Б. Парашкевов, М. Славова, Н. Георгиева, М. Димитрова. Корективен речник на чужди думи в българския език. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2012 Народни етимологии. Думи и имена с вторична семантична и морфологична мотивация. Издателство „Изток-Запад“, София, 2013 Малък речник на етимологични дублети в българския език. Издателство „Слово“, Велико Търново, 2014 Българска транскрипция на немски имена. Издателство „Изток-Запад“, София, 2015 От дума на дума... Занимателна лексикология. Издателство „Изток-Запад“, София, 2017 Немска лексика в българския език. Морфосемантичен, словообразувателен и етимологичен обзор. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2021.
За немския език Wörter und Namen gleicher Herkunft und Struktur. Lexikon etymologischer Dubletten im Deutschen. Walter de Gruyter, Berlin/New York, 2004
Преводи От фински Апели. Любимецът на града. „Отечество“, София, 1979 Лена Крун. В човешки дрехи. Повест за града. „Отечество“, София, 1981 Мика Валтари. Синухе Египтянина. „Народна култура“, София, 1986 (преиздадена в Книжен тигър 1994, Еднорог 2002 и Изток-Запад 2025)
От немски Йохан Лудвиг Тик. Чудатости. В: Немски романтици. „Народна култура“, София, 1980, стр. 408 – 488 Йохан Волфганг фон Гьоте. Родства по избор. В: Избрани творби, т. 4, стр. 183 – 416, София, „Народна култура“, 1980 (преиздадена като Сродства по избор. Хемус, 1999) Мартин Лутер. За свободата на християнина, Послание за превода, Към християнските благородници от немско потекло относно изправлението на християнската общност. Томас Мюнцер, Проповед пред князете, Изрично опровержение на фалшивата вяра и др. Във: Велики оратори. „Наука и изкуство“, София, 1984 Ханс Якоб Кристоф фон Гримелсхаузен. Приключенията на Симплицисимус. „Народна култура“, София, 1990 (преработено и илюстровано издание в Изток-Запад, 2013) Рудолф Щайнер. Философия на свободата. Антропософско издателство „Димо Даскалов“, Стара Загора, 1993 Рудолф Щайнер. Карма на неистината. Антропософско издателство „Димо Даскалов“, Стара Загора, 1996 Песен за нибелунгите. ИК „ЕМАС“, София, 2005 Аугусте Лехнер. Нибелунгите – разцвет и заник на един могъщ народ. ИК „Емас“, София, 2006 Аугусте Лехнер. Парцифал – в търсене на замъка на Свещения грал. ИК „ЕМАС“, София, 2007 Аугусте Лехнер. Крал Артур – историята за крал Артур, за неговия загадъчен съветник Мерлин и рицарите на Кръглата маса. ИК „ЕМАС“, София, 2008 Аугусте Лехнер. Илиада – гибелта на Троя. ИК „ЕМАС“, София, 2009 Аугусте Лехнер. Одисея – митичният сюжет в нов прочит за юноши. ИК „ЕМАС“, София, 2009 Готхолд Ефраим Лесинг. Ернст & Фалк. Масонски разговори. Издателство „Абагар“, Велико Търново, 2011 Д-р Барбара Хендел, Петер Ферейра. Водата и солта – първоизточник на живота. За оздравителните сили на природата. Издателство „Зенит“, София, 2013 Аугусте Лехнер. Песен за Роланд. ИК „ЕМАС“, София, 2013 Волфганг Амадеус Моцарт, Емануел Шиканедер. Вълшебната флейта. Либрето. Издателство „Културни перспективи“, София, 2014 (Същото е заложено в Приказка за вълшебната флейта. Адаптация Юлия Спиридонова, илюстрации Петко Гелев. Издателство „Ентусиаст“, София, 2013) Аугусте Лехнер. Енеида – синът на богинята. ИК „ЕМАС“, София, 2014 Аугусте Лехнер. Ивейн – една история за рицаря Ивейн и кралицата Лаудина, за дамата Лунета и лъва. ИК „ЕМАС“, София, 2014 Томас Майсен. История на Швейцария. Издателство „Рива“, 2014 Таня Кинкел. Алиенор – Аквитанската лъвица. ИК „ЕМАС“, София, 2015 Ерик Валц. Марозия – Повелителката на папи. ИК „ЕМАС“, София, 2017 Роза Шмит. Моят мъж, пенсионерът. ИК „ЕМАС“, София, 2018 Валдтраут Левин. Доня Грасия Наси – Еврейката от Цариград. ИК „ЕМАС“, София, 2018 Е.Т.А. Хофман. Непознатото дете. Издателство „Ентусиаст“, София, 2019 Зигфрид Обермайер. Сафо. Древната поетеса на любовта. ИК „ЕМАС“, София, 2021
От немски съвместно с Фросина Парашкевова Ханс Бидерман, Речник на символите, Издателство „Рива“, София, 2003 Норберт Борман, Речник на бъдното, Издателство „Рива“, София, 2004 Ингрид Бон, Финландия – от наченките до наши дни, Издателство „Рива“, София, 2007 Карл Воцелка, История на Австрия – култура, общество, политика, Издателство „Рива“, София, 2008 Йоахим Хьослер, Словения – от наченките до наши дни, Издателство „Рива“, София, 2009 Ингрид Бон, Кратка история на Стокхолм, Издателство „Рива“, София, 2010 Михаел Гарлеф, Прибалтийските страни. Естония, Латвия, Литва. От Средновековието до наши дни, Издателство „Рива“, София, 2010
Награди и отличия Годишна награда на Съюза на преводачите в България за превода на „Синухе Египтянина“ (1987) Отличителен знак „Калевала“ на финландското министерство на културата за превода на романа „Синухе Египтянина“ (1987) Хумболтова награда за популяризиране на германистиката в Югоизточна Европа (1994) Национална награда „Христо Г. Данов“ за превода на „Песен за нибелунгите“ (2006)Акад. Валери Петров с голямата награда „Христо Г. Данов“, Нетинфо, 8 юни 2006. Почетен знак на Софийския университет „Свети Климент Охридски“ със синя лента (2013)
Бележки
Източници Николина Бурнева, Таня Рачева. За първи път на български език: „Песен за нибелунгите“. Проглас. Филологическо списание. ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. 1/2006 Василка Радева, Б. Парашкевов. Немски елементи в говора на банатските българи (рецензия), „Съпоставително езикознание“, 1/2008, стр. 209 – 212 От средновековния немски до съвременния български език. Сборник в чест на проф. д-р Борис Парашкевов. Съставители Лилия Бурова, Мария Ендрева, Ренета Килева-Стаменова. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2019. Димитър Веселинов, Летописна книга на Факултета по класически и нови филологии 1965-1988. София: Унив. изд. „Св. Климент Охридски“, 2011.
Външни препратки Б. Парашкевов, Вулфила – вълчето: За кобургите, готите, готиката и германците, в-к „Литературен форум“, бр. 22 (506), 4 юни 2002 Венета Павлова, Първи цялостен превод на „Песен за нибелунгите“ на български език , БНР, 31 януари 2006 По-добре ще познаваме Крали Марко, ако знаем „Песен за нибелунгите“ , интервю на Мария Митева с Борис Парашкевов, в-к „Сега“, бр. 176 (3268), 2 август 2008, стр. 11.
Категория:Български германисти Категория:Български лексиколози Категория:Български диалектолози Категория:Български преводачи на немскоезична литература Категория:Възпитаници на Факултета по класически и нови филологии на Софийския университет Категория:Възпитаници на Лайпцигския университет Категория:Преподаватели в Софийския университет Категория:Преподаватели в Пловдивския университет Категория:Хумболтови стипендианти от България Категория:Родени в Русе Категория:Починали в София