Винделиките (или Виндолики, Виндалики; ) са племенен съюз на келтски племена, обитавали района между Хелвеция, Алпите и Дунав, разгромен през 16-15 г. пр.н.е. от Римската империя. За техен главен център се считал Манхинг (днес в Горна Бавария). Изповядвали са друдизма. Характерна особеност за това племе е, че за разлика от другите по това време е било въоръжено със секири, а не с копия. Horace. Carmina IV.4.18
Споменати от Хораций в стиховете Carmina, ода IV - 4.18 и 14.8, Horace. Carmina IV. 4.18 и 14.18 и Светоний - в Животът на 12-те цезари. Suetonius. De Vita Caesarum. Tiberius.9 В края на 1 век района на винделиките вече е част от римската провинция Реция. На техните земи римляните основават градовете Аугуста Винделикорум (днешния Аугсбург), Кастра Регина (на мястото на келтското селище Ратисбона - дн. Регенсбург), Камбодунум (върху разрушено келтско селище, преполагаемото Камбодунон - дн. Кемптен), Фетес (Фюсен), Аподиакум (Епфах) и Партанум (Партенкирхен).
Външни препратки Етнополитическа карта на Европа, 200 г. пр.н.е. Местообитанието на винделиките е обозначено с номер 46. Хораций. Ода 14
Източници
Категория:Племена