Комарите (Culicidae) са семейство двукрили насекоми. Наброяват около 3500 вида и се срещат на всички континенти освен Антарктида. Обитават най-често застояли води и блата.
Комарите преминават през четири различни фази в рамките на жизнения си цикъл – стадии на яйце, ларва, пупа и възрастни индивиди (имаго). Първите три стадия се развиват във водна среда и продължават между 5 и 14 дена, в зависимост от вида и околната температура. Възрастните комари се появяват след развитието на пупата, като първоначално плуват на водната повърхност. Продължителността на живот на комарите е между 4 и 8 седмици.
Комарите са временни паразити, като при почти всички видове женските пият кръв, която е необходима за развитието на яйцата им. Мъжките са по-големи от женските и се хранят само с растителни сокове и цветен прашец. Техни естествени врагове са водните кончета, които се хранят с тях. Комарите могат да пренесат причинители на редица опасни заразни заболявания като малария, западнонилска треска, денге, жълта треска и много други.
Морфологични характеристики Комарите притежават тънко и издължено тяло, достигащо на дължина около 16 mm. Тялото е снабдено с шест дълги крака и чифт тънки, прозрачни крила. Окраската на тялото е най-често жълтеникава, кафява или сива. Коремчето е удължено, състоящо се от десет сегмента. Гръдната част е точно толкова широка, колкото и коремчето. Ходилата завършват с чифт нокти. Крилата са покрити с люспи, които понякога са групирани в характерни струпвания. Антените на главата са дълги и се състоят от 15 отделни сегмента. Устният апарат е от пробивно-смукателен тип. Женските често притежават дълъг хобот, завършващ с четинка, която може да е видоизменена в приспособление за пробиване, а мъжките са без пробивен тип хобот.Паразитология и инвазионные болезни животных / М. Ш. Акбаев, А. А. Водянов, Н. Е. Косминков и др.; под ред. М. Ш. Акбаева. На тегло комарите достигат средно 2,5 mg.
Еволюция Най-старият известен комар, приличащ анатомично на модерните представители е открит в канадски кехлибар, датиран от преди 79 милиона години (от креда). Малко по-стар предшественик с по-примитивно устройство е известен от преди 90 до 100 милиона години.
Генетични изследвания показват, че двете подсемейства на комарите Anophelinae и Culicinae са се отделили едно от друго преди около 150 милиона години. Счита се, че комарите от стария и новия свят са се отделили еволюционно преди около 95 милиона години.
Жизнен цикъл и размножаване
Подобно на останалите представители на разред Двукрили, комарите преминават през няколко етапа на развитие – яйце, ларва, пупа и възрастен индивид (наричан още имаго). При повечето видове комари, женските отлагат яйцата си в открити водни площи, по-рядко по бреговете на водоеми. Често яйцата се прикрепят по повърхността на водни растения. Всеки вид комар е тясно специализиран по отношение на качеството и особеностите на водоема, в които се отлагат яйцата, като предпочитанията допринасят за окупирането на различни екологични ниши. Така например някои видове обитават езера с различни температури, други видове – сладководни блата, трети отлагат яйца в соленоводни тресавища. Сред видовете, размножаващи се в солени води има такива с тесен диапазон на соленост и такива толериращи еднакво солени и сладки води.Wigglesworth V. B., The Adaptation of Mosquito Larvae to Salt Water. Department of Entomology, London School of Hygiene and Tropical Medicine. 1932.
Първите три стадия в развитието на комарите (яйце, ларва и пупа) протичат преди всичко във водна среда. Общата продължителност на тези три стадия е между 5 и 14 дена, в зависимост от вида и от условията на околната среда. Има и известни изключения, особено при комарите, които населяват студени или сухи области. В тези места комарите навлизат в диапауза – състояние на забавено развитие, обикновено с продължителност от няколко месеца. В състояние на диапауза, комарите изчакват подходящи условия за излюпване и развитие. Ларвите на някои видове, като например тези от род Wyeomyia замръзват през зимата, а през пролетта продължават своето развитие. Яйцата на видовете от род Aedes навлизат в състояние на диапауза ако субстрата на който са положени пресъхне, а продължават развитието си и се излюпват при покриването им с вода. При няколко вида възрастните могат да изпаднат в състояние на диапауза и да преживеят зимата.Kosova, Jonida, Longevity Studies of Sindbis Virus Infected Aedes Albopictus. 2003. All Volumes (2001 – 2008). Paper 94.Michigan Mosquito Control Association; Michigan Mosquito Manual, MMCA Edition. Pub. Michigan Department of Agriculture June 2002
Жизнения цикъл след излюпването на яйцето навлиза в стадий ларва. Ларвата се превръща в какавида (пупа), която след пълно развитие се преобразува във възрастен индивид (имаго). Кръвосмучещите комари имат жизнен цикъл с продължителност от една седмица до няколко месеца, като това зависи от вида, пола и условията на околната среда.
Яйца и тяхното отлагане
Морфологията на самите яйца, както и навиците по отлагането им се различават значително при отделните видове комари. Най-простия ритуал по отлагане, практикуван от видовете на род Anopheles е чрез ниско прелитане над водни площи, леко докосвайки повърхността на водата при което женската отлага едно или няколко яйца. Яйцата на комарите от род Anopheles са силно елиптични с леко заострени краища. Броят на отложените яйца от една женска за целия и жизнен цикъл, варира между 100 и 200 яйца при повечето често срещани видове. При някои видове е възможно една-единствена двойка комари да продуцира локална популация от около 1000 индивида, дори и при високата непреживяемост на яйцата и ларвите. Други видове комари, като например тези от род Mansonia, отлагат своите яйца в скупчвания, прикачени към подводни повърхности или растения. Техните близки родственици от род Coquillettidia също отлагат яйцата си на купчини, но не ги прикачват към упори, а самите купчини свободно плуват на повърхността. Яйцата на Anopheles също могат да се забележат на групи, но това не е типично и не наподобява на слоевете яйца, характерни за Mansonia и Coquillettidia. При видовете комари, отлагащи яйцата си на слоеве, женските внимателно полагат яйцата едно след друго докато плуват върху водната повърхност и ги долепят до формирането на масивен слой.
Женските от род Aedes обикновено отлагат яйцата си поединично, подобно на тези от род Anopheles, но за разлика от тях извън водата. Вместо това Aedes полагат яйцата си върху кални почви, близо до водата, но не и непосредствено във водоемите. Обикновено яйцата не се излюпват докато не се покрият от вода, което може да настъпи след дълъг период от време. Поради това самите яйца са способни да оцелеят в дълги периоди на суша, но за целта трябва да претърпят предварително определен стадии на развитие. След достигането на този стадий, яйцата могат да изчакат месеци до наличието на подходящи условия за излюпване.
Повечето видове комари се излюпват от яйцата, много бързо след достигането на подходящи условия и среда, обикновено по едно и също време за люпило. За разлика от тях, при комарите от род Aedes излюпването не е по едно и също време и продължава за дълъг период в рамките на едно люпило. Това прави много трудна борбата с комари от този род, но е еволюционна адаптация за оцеляване. При някои видове от род Anopheles също се наблюдава несинхронизирано излюпване, но в значително по-малка степен в сравнение с това при род Aedes.Huang, Juan. Walker, Edward D. Vulule, John. Miller, James R.; Daily temperature profiles in and around Western Kenyan larval habitats of Anopheles gambiae as related to egg mortality. Malaria Journal 2006, 5:87
Ларва
Ларвите на комарите имат добре оформена глава с устни четинки, използвани за хранене, голям гръден сегмент без крака и сегментирано коремче.
Ларвите поглъщат въздух през специализирани дихателни отвори, разположени на осмия коремен сегмент или чрез сифон. Необходимостта от атмосферен въздух ги кара периодично да излизат на повърхността. По-голяма част от развитието на ларвата става в повърхностния воден слой, където тя се храни с водорасли, бактерии и други микроорганизми. Ларвите се гмуркат надълбоко едва при непосредствена опасност. Движенията във водна среда стават посредством оттласкване, като за целта устните четинки взимат дейно участие заедно с червеобразните движения на цялото тяло.
Развитието на ларвата преминава през четири отделни стадия, след последния от които следва метаморфоза и оформянето на пупа. След края на всеки стадии ларвата отхвърля телесната си покривка (екзоскелет) което и позволява нарастване на размер.
Пупа Пупата е леко дъговидно извита при страничен поглед. Главата и гърдичките са обединени в главогръд, а коремчето е извито надолу. Подобно на ларвите, пупата също трябва да излиза на повърхността, за да диша. Самото дишане става през чифт респираторни тръби, разположени на главогръда. Интересна особеност е, че пупата не се храни. След няколко дена пупата излиза на повърхността, където след отваряне на главогръда се подава възрастният комар. Пупата е значително по-неактивна от ларвите.
Възрастни индивиди
Развитието на комарите от стадия на яйце до възрастен индивид варира при различните видове и е силно зависимо от околната температура. Най-краткото време, за което комарите могат да се развият от яйцето е пет денонощия, но обикновено целият процес трае между 40 и 42 денонощия в тропически условия. Вариациите в размерите на тялото при възрастните комари зависят от плътността на популацията ларви и от хранителните запаси в околната среда.
Възрастните комари се чифтосват най-често в рамките на няколко дена след излизането от стадий пупа. При повечето видове, мъжките формират големи рояци, а женските навлизат в рояка само за чифтосване.
Мъжките живеят около седмица, като се изхранват от нектар и цветен прашец. Женските също могат да се хранят с нектар и сладки разтвори, но развитието на яйцата изисква наличие на кръв. След кръвосмученето женските си почиват за няколко дена и през това време кръвта се храносмила и помага за развитието на яйцата. Процесът силно зависи от околната температура и обикновено изисква около 2 до 3 дена при тропически условия. Когато яйцата са напълно развити, женската ги отлага в специално избрани места. След това женските продължават търсенето на нов източник на кръв.
Цикълът се повтаря до смъртта на женската. Женските комари могат да преживеят до месец в изкуствени условия, но в нормалната естествена среда те не преживяват повече от две седмици. Продължителността им на живот зависи от околната температура, влажността и от наличието на източник на кръв.
Тялото при комарите е относително слабо, обособено на три отделни секции – глава, гърди и коремче.
Главата е специализирана в доставянето на сензорна информация и поглъщане на храна. На върха на главата се разполага двойка антени, важен инструмент за улавянето на миризми – както за намиране на източник на кръв, така и при избор на място за отлагане на яйцата. При всички видове комари, антените при мъжките са значително по разклонени, което е приспособление за откриване на женските. Очите са фасетни, ясно отделени едно от друго. Ларвите притежават примитивни очи, но при възрастните фасетните очи се формират от различна част на главата.
Гърдите са специализирани в придвижване. Върху гръдния сегмент се разполагат три чифта крака и едни чифт криле. Крилете са образувание на екзоскелета. Комарите от род Anopheles са способни да летят около четири часа без прекъсване със скорост около 1 – 2 km/h, което им позволява да изминат разстояния около 12 km на нощ.
Коремчето е специализирано в преработката на храната и в развитието на яйцата. Тази част на тялото са разширява неимоверно при поглъщането на кръв. Кръвта се преработва постепенно, като служи за източник на белтъци за формирането на яйцата, които постепенно изпълват коремчето.
Разпространение