Армения е държава в Предна Азия, в Арменска планинска земя. Площ 29 743 km². Население на 1 януари 2017 г. 2 962 100 души. Столица град Ереван. Физикогеографска карта на Армения

Географско положение, граници, големина Армения е държава в Предна Азия. На изток и югозапад граничи с Азербайджан (дължина на границата 592 km с Азербайджан (от тях 246 km с Нахичеванска автономна република), на юг – с Иран (43 km), на запад – с Турция (312 km) и на север – с Грузия (213 km). Обща дължина на границите (само сухоземни) 1160 km. Преобладаващата част от границите ѝ на север, изток и юг преминават по гребените на най-високите хребети. Границата с Иран е само речна (река Аракс), а с Турция предимно речна (реките Аракс и Ахурян) и малък участък сухоземна. Дължина от северозапад на югоизток 352 km, ширина от североизток на югозапад от 154 km. В тези си граници заема площ от 29 743 km². «Большая Советская Энциклопедия» – Армянская ССР, т. 2, стр. 217 – 218

Територията на Армения се простира между 41°03′ и 43°25′ с.ш. и между 40°00′ и 46°44′и.д. Крайните точки на страната са следните: крайна северна точка – (), област Тавуш, на границата с Грузия. крайна южна точка – (), област Сюник, на левия бряг на река Аракс, на границата с Иран. крайна западна точка – (), област Ширак, на границата с Турция. крайна източна точка – (), област Сюник, на границата с Азербайджан.

Геоложки строеж, полезни изкопаеми Геоложки строеж Територията на Армения е разположена в пределите на вътрешните части на Средиземноморския нагънат геосинклинален пояс. Геоложкият строеж е много сложен. Тук са развити наслаги от почти всички периоди от докамбрия до антропогена включително и интрузивни скали с различен състав и възраст (гранитоиди, кисели, основни и ултраосновни). Особено широко са развити мощни вулканогенно-седиментни слоеве от юрата и палеогена. Около 1/3 от територията на страната е покрита с андезити, базалти, туфи, пемзи, перлити и други продукти на неотдавна угаснали вулкани. През горния плиоцен стават интензивни вулканични изригвания. Потоците от основна лава образуват в централните части на Малък Кавказ редица вулканични плата (Котайкско, Егвардско, Апаранско, Ширакско, Ахалкалакско и др.). Времето на долния антропоген се ознаменува с големи движения на земната кора, в резултат на които става формирането на масива Арагац, Гегамския хребет, пропадането на Средноараксинската депресия и басейна на езерото Севан. Голямата сеизмичност на отделни райони в Армения е обусловена от нейния тектонски строеж. В направление от северозапад на югоизток се открояват 4 структурни зони с общокавказко простиране, всяко от които се характеризира със специфична минерализация: Алаверди-Кафанска полегато нагъната зона с медно-халцедоново орудяване. Севанска приразломна зона с хромити и злато. Памбак-Зангезурска нагъната зона с медно-молибденово орудяване и Еревано-Ордубадска зона с каменна сол и проявления на нефтени залежи.

Полезни изкопаеми От полезните изкопаеми на Армения най-голямо значение представляват находищата на медно-молибденови (Каджаран, Агарак, Дастакерт и др.), медно-халцедонови (Кафан, Шамлуг, Алаверди, Анкадзор и др.), златни (Зод, Меградзор и др.), железни (Раздан, Абовян, Сваранц и др.) и полиметални руди. Разработват се още находища на нефелинови сиенити, бентонит, каменна сол, мрамор, доломит, магнезиева огнеупорна суровина, диатомит, туфи, пемзи, андезито-базалти, обсидиан, перлит и др. Армения е богата и на минерални и термални води.

Природа Армения заема малък участък в североизточната част на Арменската планинска земя. Тя е типична планинска страна със сложно съчетание от нагънати, нагънато-блокови и вулканични планини, лавови плата, алувиални равнини, речни долини и езерни котловини. Около 90% от територията на страната лежи над 1000 m н.в., със средна н.в. 1800 m. Най-високата точка на страната е връхАрагац 4090 m, (, а най-ниската – в дефилето на река Дебед (в североизточната част) – 392 m и река Аракс (на югоизток) – 375 m.

Релеф По своите геоморфоложки особености Армения се дели на 4 физикогеографски области: Североизточната ФГ област съставена от нагънато-блокови планини (централните хребети на Малък Кавказ), със структурно-тектонски и водно-ерозионни форми на релефа. Основните хребети тук са – Сомхетски, Базумски, Памбакски, Гугарац, Мургузки (Миапорски), Арегуни, Шахдагски (Севански). Централна вулканична област – простира се от Егнахагския (Гукасянски) и Джавахетски хребет на северозапад до Карабахската планинска земя на югоизток и заема над 1/3 от територията на страната. Характеризира се със своите лавови плата, планински земи и масиви, с незначителен повърхностен отток и слаба разчлененост. Включва огромния четириглав масив Арагац, Гегамския (до 3597 m) и Вардениския хребет, Ашоцката, Ширакската, Севанската котловина и др. Южната ФГ област е изградена от нагънато-блокови планини, силно разчленени от речни долини и дълбоки дефилета. Най-висок е меридионалния Зангезурски хребет (до 3904 m) с отклоняващите се от него хребети Айоцдзорски (Даралагезки), насочващ се на запад, Баргушатски и Мегрински – на изток-югоизток. Средноараксинската междупланинска падина навлиза на територията на Армения със своята северна част. Нейната северозападна носи името Араратска равнина (800 – 1000 m н.в.) се отличава с плоския си акумулативен релеф.

Климат Армения е разположена в субтропичния пояс, но поради планинския си релеф се отличава с разнообразния си климат. Върху него оказва влияние близостта до Черно и Каспийско море, а също и сухите Ирански и Малоазиатски планински земи. Южното положение на страната обуславя значителната слънчева радиация, с максимална интензивност през май и юни – в Ереван 1,08 квт/m² (11,55 кал/sm²/мин), а на връх Арагац 1,16 квт/m² (12,35 кал/sm²/мин). Годишната продължителност на слънчевото греене е 2000 – 2800 часа, с максимум в Араратската равнина и в басейна на езерото Севан. Климата в равнинните и предпланинските части е сух, континентален, с горещо лято и умерено студена зима. Средна юлска температура 24 – 26 °C (абсолютен максимум 42 °C), средна януарска температура -5 °C, годишна сума на валежите 200 – 400 mm, като значителна част от тях падат през пролетта. Вегетационен период (минимална денонощна температура 5 °C) 6 – 7 месеца. Във високите плата и по склоновете на планините (до 1400 m н.в.) средната юлска температура е 18 – 20 °C, средната януарска от -4 до -6 °C, годишна сума на валежите около 500 mm, вегетационен период 4 – 5 месеца. В среднопланинските части климатът е умерен, средна температура през юли и август 18 °C, зимата е мека, снежна със средна януарска температура от -2 до -8 °C, годишна сума на валежите 600 – 800 mm с максимум в края на пролетта. Във високопланинските райони (2000 – 3000 m н.в.) климатът е студен, като лятото е прохладно със средна температура от 10 до 15 °C, зимата е студена със средна януарска температура от -9 до -14 °C (абсолютен минимум -46 °C), с дебела снежна покривка. В крайния югоизток (Мегри) и североизток (Ноемберян) климатът е сух, субтропичен, а годишната на валежите е 300 mm.

+ Средни температури за Ереван температура януари февуари март април май юни юли август септември октомври ноември декември минимална -8 °C -4 °C 1 °C 6 °C 10 °C 14 °C 19 °C 19 °C 13 °C 7 °C 0 °C -5 °C максимална 1 °C 7 °C 14 °C 19 °C 24 °C 30 °C 34 °C 34 °C 29 °C 21 °C 13 °C 3 °C

Води Реките на Армения принадлежат към Каспийския водосборен басейн. Най-голяма е пограничната река Аракс (десен приток на Кура), към басейна на която се отнасят 76% от територията на страната, а 24% – към водосборния басейн на река Кура. Основните притоци на Аракс са: Ахурян, Севджур (Мецамор) с Касах, Раздан, Арпа, Воротан и др., а на Кура – Дебед с Памбак и Дзорагет, Агстев, Ахум и др. Реките на Армения са бурни, с прагове и бързеи, особено в средните си течения. Подхранването им е смесено – снежно-дъждовно-грунтово, с характерно пролетно пълноводие и лятно маловодие. По-регулиран отток имат реките Севзжур, Ахурян и Раздан, имащи предимно подземно и езерно подхранване. Голяма част от водите им се използват за напояване и производство на електроенергия. Потенциалните хидроенергийни ресурси на страната съставляват 21,8 млрд.квт.ч годишно, като технически е възможно използването на 8,6 млрд. квт.ч годишно.

В Армения има над 100 планински езера. Най-голямо от тях е Севан, разположено в живописна котловина, обкръжена от планини. В много райони в централната и южна част на страната преобладава подземното им подхранване. Най-големият артезиански басейн е в Араратската котловина със статистически запаси от 29 млрд.m³. Други по-големи са: Воротански, Севански, Ширакски. Подземните запаси на всички артезиански басейни се оценяват на около 50 млрд. m³. Подземните води във вулканичните райони излизат на повърхността във вид на многочислени извори, като пресни, така и минерални. В Армения има над 8 хил. извора, сред които най-мощни са Карасунак, Апарански, Казанчийски, Шакински и др.

Почви Големите колебания на надморската височина, сложния релеф и геоложкия строеж на Армения обуславят многообразието на почвите и ярко изразената им височинна зоналност. В ниските части на Средноараксинската падина (600 – 900 m) са се сформирали комплекси от пустинни почви: солончаци, солонци, блатни почви. Има такири с участъци от подвижни пясъци. Кафявите хумусни почви на тези височини в продължение на векове са се обработвали и са се образували т.н. културно-поливни почви. Кафявите каменисти почви („кири“) са развити в предпланинските райони (до 1300 – 1400 m). Кестенявите почви са разпространени в Средноараксинската падина до 1800 m височина, а в североизточните и югоизточните райони на страната – до 800 m. Канелените почви са разпространени в районите заети от сухи планински гори и храсти на височина 1600 – 1800 m в северните райони и до 2300 m в южните. В Армения най-разпространени са планинските черноземи, преди всичко по вулканските плата. В горния планински пояс почвите са планинско-лимадни, планинско-ливадно-блатни и планинско-ливадно-торфени.

Растителност Армения се отличава с многообразието на растителните си форми и обилието на ендемити. В ниските части на Средноараксинската падина е разпространена холофитна (солянкова) растителност. Голямо разпространение (до 1400 m н.в.) има душистия (еревански) пелин. В предпланинските части е развита фриганоидна растителност с голямо количество бодливи (трагакантови) храсти и растения-възглавнички (астрагал, акантолимон), а също томилари – участъци с ксерофилни столетници. В степния пояс (до 2100 – 2200 m) преобладава коиловата и типчакова растителност, а в по-сухите райони преминаваща в ксерофилно-тревиста растителност, на места с бодливи храсти. В североизточните и югоизточни райони, в условията на сравнително мек климат са развити широколистни гори (източен бук, дъб, габър), заемащи заедно с храстите около 13% от територията на Армения. В североизточните райони те се изкачват до 1900 – 2000 m височина, а в югоизточните – до 2200 – 2400 m. Широко са развити ксерофилните редки гори – хвойнови и лиственични. В безлесните участъци са разпространени планинско-степна, субалпийска и алпийска растителност. В ниските части на алпийския пояс (до 2800 m височина) виреят мезофилни и житни треви, а в горните части – алпийски пасища. Планинските степи и алпийските пасища служат за летни пасбища.

Животински свят