Алеутска болест по норките () е рядко заболяване, класифицирано в групата на трансмисивните спонгиформни енцефалопатии. Причинява се от видоизменен протеин наречен прион. Поразява ЦНС при възрастни норки, отглеждани във ферми.
Сведения за заболяването Заболяването е открито за първи път през 1947 г. в САЩ при норки, отглеждани във ферми с цел добив на ценни кожи. Оттогава до днес огнища на Алеутска болест по норките са регистрирани в САЩ, Канада, Финландия, Германия, и републиките от бившия Съветски съюз.
Епизоотология През 1965 г. учените Dieter Burger и G.R. Hartsough публикуват проучване, което сочи, че случаите на алеутска болест по норките засягат повече от една ферми за отглеждане на норки и всички тези ферми са имали връзка помежду си. Връзката се оказва общия източник на храна – говедо месо неподходящо за човешка консумация и давано за изхранване на норките. Това твърдение косвено говори за връзка между прионовите заболявания при говедата и норките и още повече за съществуването на спонгиформна енцефалопатия по говедата в САЩ още през декември 1964 година.
Заразяването на норките става основно чрез храната. Описано е заразяване на малките от майката посредством кърмата. Болестта е била идентифицирана при норки над една годишна възраст, боледуват и двата пола и всички индивиди независимост от цвета на космената покривка.
Най-новите изследвания на заболяването са проведени във ферма в Стетсънвил, Уисконсин през 1985 г. От 7300 бр. възрастни норки 60% от животните умерят в рамките на 5 месеца. При микроскопско изследване на проби от мозък е доказана спонгиформната му структура. На следващата година е установено, че норки родени от болни животни не заболяват от алеутска болест. Вирусологът Ричард Марш от университета в Уисконсин изследва начините на заразяване на животните във фермите. Той установява, че в диетата на норките са влючени пресни месни продукти от лекувани и умрели селскостопански животни, остатъци от рибопреработката, птици и зърнени култури. Добитъкът с който са изхранвани е бил умрял в резултат на метаболитни заболявания, счупени крайници или разстройства на централната нервна система. Голяма е вероятността тези животни да са боледували от спонгиформна енцефалопатия по говедата.
Клинични признаци Инкубационният период продължава в рамките на 7 да 12 месеца. Засягат се възрастни животни и има летален изход. Смъртта настъпва в рамките на 2 до 7 седмици след появата на първите признаци.
Клинични признаци на заболяването включват промени в поведението като объркване, загуба на инстинкта за почистване и безсмислен въртеж около себе си. Норките стават неспокойни и агресивни, появява се повишена склонност да хапят други животни, предмети и себе си. Засегнатите животни губят тегло, появява се атаксия и скованост на движенията на задните крайници, дъговидно извиване на опашката подобно на тази при катерица. По-рядко се наблюдават гърчове. До настъпване на смъртта животните показват признаци на сънливост и неориентираност.
Диагноза Сигурна диагноза приживе не може да бъде поставена. Това става след като животното умре. При аутопсия няма видими промени и изменения на органите. Изследва се мозъчен ствол. Изготвят се хистологични препарати и се наблюдават под микроскоп. Откриват се участъци с изменения на мозъчната тъкан подобни на гъба.
Външни препратки Описание на заболяването Информация за заболяването Retrograde Transport of Transmissible Mink Encephalopathy within Descending Motor Tracts First and Second Cattle Passage of Transmissible Mink Encephalopathy by Intracerebral Inoculation
Категория:Трансмисивни спонгиформни енцефалопатии Категория:Болести по животните