Устни () са кожно-мускулни образувания разположени на входа на устната кухина. Съставени са от горна (labium superius) и долна (labium inferius) част. Те представляват видимата част на устата при хората и повечето други (гръбначни) животни, включително – приматите. Устните са меки и подвижни и служат за отваряне към храносмилателната система при приема на храна, като ерогенен орган при целуване и други актове на интимност, като осезаетелно-сетивен орган, както и в артикулацията на речта.
Устните при различни животни Говеда – дебели, къси и слабо подвижни Овце – дълги, силно подвижни, с дълбока медианна бразда. Свине – дълги, груби, слабо подвижни. Коне – дебели, подвижни, чувствителни, покрити от нежна кожа. Котки – горната устна е малка и слабо изразена.
У хората
Анатомия Отвън видимата част на устните е покрита с кожа, която постепенно преминава в лигавица обвиваща вътрешната им част и преминаваща към венците. В строежа на устните се различават 3 съставни части: кожна (pars cutanea) – притежава същинския строеж на кожата. Покрита е от многослоен плосък вроговен епител, има мастни и потни жлези, има и косми (респективно – мустаци). Под носа се образува улей т.нар. медианна бразда (). междинна (pars intermedia) – участък с розов цвят, притежаващ тънък и прозрачен рогов слой. Това е мястото където кожата постепенно преминава в лигавица. Мястото изобилства от кръвоносни съдове, които индиректно придават червения цвят на устните. лигавична (pars mucosa) – покрива задната част на устните. Покрита е с многослоен плосък невроговен епител. Тук се отварят малки устни слюнчени жлезички. В средата на двете части на устните се образува връзка с венеца наречено юздичка, съответно горна и долна.
Антропология В антропологично отношение устните се различават по дебелина, контур (очертания), ширина на отваряне на устата. По ширината на устните те са разделени на тънки, средни, дебели, изпъкнали и други.
Най-дебели са устните при негроидната раса, а най-тънки – у някои хора в Северна Европа и Азия. Горната устна може да притежава различна по форма медианна бразда – вдлъбната, изпъкнала. Последното е особено характерно за пигмеите от Централна Африка. Височината и профилът на горната устна, дебелите устни и широката уста варират и в зависимост от възрастта и пола. С възрастта намалява дебелината на устните (след 25-годишна възраст), а се увеличават височината на горната устна и ширината на устата.
Вижте също Усмивка „Целувката“ – филм от 1896 г. Мимика Клюн Лабиален херпес Кератин
Категория:Устна кухина Категория:Лице