Арминианизъм е християнско сотерологическо учение в рамките на протестантската доктрина, основано на теологичните идеи на холандския реформатор Яков Арминий (1560-1609)Magnusson, Magnus (ed). Chambers Biographical Dictionary (Chambers: Cambridge University Press, 1995) 62.
Преобладаващата насока на тази доктрина е евангелистко протестантство. Арминианизмът повлиява върху схващанията на духовния деец на Англиканската църква евангелиста Джон Уесли и върху основите на тази доктрина той устройва религиозното течение Методизъм.
Арминианизмът се основава на следните убеждения: Човекът е напълно неспособен сам да постигне спасението на душата си. Спасението е възможно само чрез Божията благодат (Sola gratia), за която никой не е напълно достоен. Никакви усилия на човека не са достатъчни за постигане на спасението. Свободният избор да се вярва в Бог, в неговата саможертва и в неговата божественост е единственото условие за спасение. Изкуплението на Иисус е изкупление на всички хора. Бог позволява отказ на Божията благодат от страна на онези, които са се отрекли от Иисус Христос. Спасението може да се изгуби, тъй като трайното Спасение изисква трайна вяра.
Арминианизмът може да се разглежда в два основни аспекта: Класически арминианизъм, представящ Арминий като водеща фигура и Уеслиански арминианизъм, познат като Методизъм.
В широкия спектър на историята на християнската църква арминианизмът се смята за сроден на калвинизма, тъй като двете доктрини споделят много от историята и схващанията си. Въпреки това те са разглеждани като остро противоречащи си по отношение на темите за Съдбата и Спасението в рамките на Евангелското учение. Този спор е бил предмет на Събора в Дорт (Дордрехт 1618 – 1619), на който са излъчени и основните 5 канонични правила на калвинизма, познати под абревиатурата TULIP.
Източници
Категория:Християнство в Нидерландия Категория:Реформация Категория:Методизъм