Владимир Попанастасов Кръстев с псевдоними Пепо, Вл. Ястребов е български поет, юрист и офицер от Македония.
Биография Владимир Попанастасов е роден в 1883 (или 1884) година в големия западномакедонски град Охрид, тогава в Османската империя. Вуйчо е на Тома и Христо Измирлиев (Смирненски), върху когото оказва голямо влияние в ранните му години. Завършва Битолската българска класическа гимназия, а след това право в Софийския университет. От 1909 до 1912 година е мирови съдия в Карлово и в Цариброд и помощник прокурор в Стара Загора.
Участва в Балканската и Междусъюзническата война. Димитър Бабев разказва за последната си среща с него в Дедеагач, малко преди избухването на Междусъюзническата война. На въпроса дали е написал някой стих, той отговаря: „... Сега аз за едно мисля: коя е тази черна ръка, която приготовлява новата буря, която ще обърне в пустиня родината ми“. По същото време му съобщават, че го освобождават от длъжността дружинен адютант и го пращат в ротата, т.е. на първа линия с войниците. Реакцията му е: „Все ми е едно. Даже по-добре ще бъде така. Щом са ме подгонили, нека ме гонят.“
Загива като подпоручик от 25-и пехотен драгомански полк в сражението при Лахна. В битката с гърците, начело на своите войници, той е тежко ранен, но не напуска командния си пост. Умира от раните си на 21 юни (3 юли нов стил) 1913 година.ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 3, л. 63
Творчество Владимир Попанастасов (Пепо) пише хумористични и сатирични стихове, както и фейлетони и разкази, които излизат предимно във вестник „Българан“. Пише и в списанията „Художник“, „Македоно-одрински преглед“, „Свято дело“, „Демократически преглед“ и във вестниците „Илинден“, „Гражданин“ и други. В 1909 година излиза книгата му „Легенди“ със стихотворения и поеми на историческа и библейска тематика.Енциклопедия България, том 5, София, Издателство на БАН, 1986, стр. 336 – 337.
Неговото творчество, възгледи и културната среда оказват голямо влияние върху племенника му Христо Смирненски в периода, когато момчето живее с него и дядо си в София (1908 – 1910). Хумористичните работи на Пепо с лека и игрива стихотворна форма, разнообразна тематика и идейно съдържание се отразяват в ранните хумористични произведения на Христо и брат му Тома Измирлиев. За голямото внимание, с което Христо Смирненски е чел творбите на вуйчо си, и въздействието им върху него говорят моменти и в по-късното му творчество. Като своеобразен отзвук от „Легендите“ на Попанастасов може да се възприема възгласът „Да бъде ден!“, с който в творбата на вуйчото сатаната създава светлината, а Смирненски, поставяйки го в съвсем различен контекст, слага за заглавие първата си стихосбирка.
Родословие
Външни препратки "Заточеник; Пролог; Напред", публикувано в сп. „Свято дело. Македонско списание“, год. I, книжка III, VII и X, Кюстендил, 1902 година
Бележки
Категория:Български поети Категория:Български творци от Македония Категория:Български юристи от Македония Категория:Български офицери от Македония Категория:Български подпоручици Категория:Родени в Охрид Категория:Български военни дейци от Балканските войни Категория:Загинали през Междусъюзническата война Категория:Възпитаници на Юридическия факултет на Софийския университет