Старобългарските писмени паметници са източниците за изследване на старобългарския език.
Оцелелите старобългарски писмени паметници от 9-11 век представляват: Пергаментни книги или отделни листове от пергаментни книги. Епиграфски текстове (надписи) главно върху камък. Акростихови творби от старобългарски автори.
Според писмото, на което са написани, старобългарските писмени паметници биват глаголически (на глаголица) и кирилски (на кирилица).
Пергаментни книги или отделни листове от пергаментни книги Глаголически пергаментни книги и листове Зографско четвероевангелие Мариинско евангелие (Мариинското четвероевангелие) Асеманиево евангелие (Асеманиево изборно евангелие) Синайски псалтир Синайски молитвеник (Синайски евхологий, требник) Клоцов сборник Охридско евангелие Рилски глаголически листове Боянски палимпсест Ленинградски палимпсест Синайски палимпсест Зографски палимпсест
Кирилски пергаментни книги и листове Ватикански палимпсест Савина книга Супрасълски сборник Енински апостол Хилендарски листове Листове на Ундолски Добромирово евангелие Добрейшово евангелие Болонски псалтир Радомиров псалтир Врачанско евангелие Драганов миней Софийски песнивец Четвероевангелие на цар Иван Александър Лалоев апостол Братанов миней Томичов псалтир Манасиева летопис Борилов синодик Битолски триод Македонски кирилски лист Зографски листове Слуцки псалтир Новгородски листове Кюстендилски триод Ловчански сборник Раждавички сборник Бдински сборник Норовскиия псалтир Тертерово евангелие
Епиграфски текстове
Старобългарската епиграфика изучава надписите с глаголическо и с кирилско писмо от християнската епоха на Първата (865 – 1018 г.) и Втората (1186 – 1396 г.) български държави.
Липсват значителни старобългарски надписи на глаголица от периода IХ-ХI в. Налице са главно отделни глаголически букви, думи или кратки християнски формули (надписът върху северната стена на баптистерия в Кръглата църква в Преслав, Мурфатларски надпис № 4).
Старобългарските епиграфски надписи на кирилица са значително повече, но преобладават недатираните надписи. На науката са известни и няколко датирани надписа на кирилица от Х-ХI в.
Акростихови творби от старобългарски автори
Хартиени писмени паметници Първите хартиени писмени паметници в България са датирани от XIII век – Дубровнишката и Ватопедската грамота на цар Иван Асен Втори от 1230 година, Търновското четириевангелие от 1273 година и Виргинската грамота на цар Константин – Асен от 1277 година.
Източници
Литература Опис на ръкописите и старопечатните книги на Народната библиотека в София. Съст. Б. Цонев (Т. I). София, 1910
Външни препратки