Никола Симеонов Андреев (), известен като Алай бей или Кольо Мокренски, е български военен и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, костурски войвода и участник в Илинденско-Преображенското въстание.

Биография Ранни години Никола Андреев е роден на 8 април 1879 година в заможно семейство в Мокрени, тогава в Османската империя. Завършва Костурското българско третокласно училище, след което поканен от чичо си заминава за Варна. Във Варна членува в Македонско-одринското спомагателно дружество „Родопи“ на Петко Киряков, отцепило на 21 ноември 1899 година от дружество „Странджа“. Андреев е подпредседател на настоятелството заедно с Александър Македонски – секретар, Димитър Янев Деревингов – касиер и Васил Янков Вергов, Марко Касабов и Мичо Стамчев – членове. Дружеството си поставя за цел „да помага на наши братя бедни, изоставени и изпаднали тук във Варна, които са били ратници и ще ратуват за благото на Македония и Одринско“. На 31 януари 1900 година единодушно дружество „Родопи“ се присъединява към Варненското македоно-одринско дружество.

Завършва с отличие пети гимназиален клас във Варна, а после за кратко следва във Военното училище в София. Постъпва на служба в Осми пехотен приморски полк.

Във ВМОРО Андреев напуска военната служба, за да се отдаде на революционна дейност, привлечен във ВМОРО от Лазар Поптрайков и Тома Давидов.Кепов, Петър. Един морален завет от Илинденското въстание. Четник е за кратко при Марко Лерински през 1902 година. Става агитатор в Костурско, а после и войвода.

Боен път на Мокренската чета в Илинденското въстание

Куриерът от щаба, носещ съобщението за обявяване на въстание, пристига в Мокрени вечерта на 21 юли 1903 година. Сутринта на 22 юли в подножието на Шундовица Никола Андреев раздава патроните на Мокренската чета и, без да дочака покрепления според плана за въстание, я повежда на запад към Клисура, като заемат голия връх Свети Илия, на който е разположена едноименната църквичка „Свети Илия“. Знамето на четата е ушито от учителката Мария Вангелова – червено с от едната страна извезан златен лъв, а от другата надпис „Свобода или смърть“. Знаменосец е Картела Тегов Пачин.

Според Христо Силянов въстаниците са 150 души, но според Анастас Симеонов от Мокрени те са 74. Срещу мокренци тръгва клисурският мюдюрин със 150 души войска. В помощ на турците идва и гръцка чета от 50 души, начело с гъркоманина Вангели. Сражението започва към 9 предиобед и завършва в 2 следобед. Мокренци са принудени да отстъпят като дават 1 ранен и 7 убити – мокренците Георги Папастерев, Гели Тегов Пачин, Христо Н. Матин, Тоди Михалин, Динчи на Уанката, както и конуйците Симо Хр. Касабов и Наси Пульов, погребани в двора на църквата „Свети Илия“ на върха. Раненият в крака Тани Качев е завлечен от Симеон Сиин в гората Буката, където е превързан и спасен.

На следния ден 23 юли с помощта четите на Пандо Кляшев, Пандо Сидов, Васил Чекаларов, Манол Розов и Марко Иванов превземат без съпротива Клисура.Кьосев, Дино, Ламби Данаилов. Илинденско-Преображенското въстание 1903—1968, Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт, София, 1968, стр. 45, 48.

Мокренската чета получава задача да пази входа към Костурско през Дауло и да наблюдава шосетата Суровичево – Мокрени и Кайляри – Мокрени и съответно е разположена на Льоджов камен, откъдето има добра гледка към Саръгьол. Върхът е укрепен, като са изкопани окопи и иззидани наблюдателници от насилствено докарани жители на Лехово. На 12 август Никола Андреев с 30 души от четата взима участие в превземането на Невеска. Четата на Льоджов камен остава под командването на Симеон Сиин.

След разгрома на лагера на Върбица на 14 август, част от леринските чети с началниците Михаил Чеков, Георги Попхристов, Димитър Настев, Стефан Настев и войводите Цильо Попвачев и Алексо Турунджов през Клисура отстъпват на Мурик. Към тях в Емборската кория се присъединява и Мокренската чета, която дотогава е на Льоджов камен. Мокренската чета заедно с леринските минава през невъстаналото Ракита, откъдето насила взимат хляб. Горновърбенската чета напуска лагера и се отправя към Горно Върбени, а Мокренската чета по нареждане на Андреев се укрива в шубраците на Врабчин на западния бряг на Врабчинското езеро.

На 18 август 1903 година местоположението на четата е издадено от дезертиралите Насо и Ламбо, четници арнаути от Лехово. Пристига войска откъм Лехово. Едното крило на османците обхваща Рупата в южното подножие на Льоджов камен, а другото се спуска към Уши и Стената (944 m) с цел да затвори южния изход от котловината на езерото по долината на Лесковица. Четата се разделя на три части, преследвани от аскера – една част е предвождана от Никола Андреев, втора по голямата от Симеон Сиин и трета от Георги Тасев. Четата на Сиин остава във Врабчин, като навлиза навътре в плиткото езеро и заема позиции по островчетата. Те са обстрелвани със снаряди от планински оръдия, които обаче не се взривяват, тъй като падат във водата.

Четниците с Тасев тръгват на юг, за да се измъкнат по Лесковица с цел да минат през Уши и през Градища да излязат към Буката в Мурик. Пътят им по дола на Лесковица в Уши обаче е преграден от слизащи откъм Рупата османци и четниците се укрепяват. Избухва тежко сражение, в което загиват 40 души турски войници, но и всички четници, включително Тасев.

Третата група, начело с войводата Никола Андреев пробива през башибозука от Чор, дошъл през Стената, преминава Руднишкия хребет и успешно стига до Буката.

По време на тежкото сражение при Врабчин загиват половината от четниците. Според някои сведения – 40 души. Според други 18 мокренци.

Загиналите четници са съблечени голи, обезглавени и главите им са набучени по клоните на дивите круши по Лесковица.

През нощта оттеглилата се навътре в езерото част от четата излиза от него и се изтегля по същия дол на река Лесковица и покрай заетата от аскер Рупата в склоновете на Льоджов камен излиза в Мокренското поле. Преобличат се в цивилни дрехи и се сливат с бежанците мокренци в Клисурския манастир.

Симеон Сиин, Христо Данчев и Фоти Дуев успяват да се присъединят към четата на Никола Андреев. Четниците, които имат възможност се легализират, а петимата последни – Андреев, Сиин, Ташула Ничев, Христо Данчев и Павлито се срещат с Мишо Николов, Христо Настев, Иван Попов и други и минават гръцката граница, откъдето с кораб заминават за Варна.

След въстанието

В 1904 година Андреев се връща в Македония и става лерински войвода, като през 1905 година е заместен от Кочо Цонката. Става кайлярски войвода.

След Младотурската революция в 1908 година се легализира и заедно със съпругата си става учител в Мокрени. Става деец на Съюза на българските конституционни клубове и е избран за делегат на неговия Учредителен конгрес от Емборе.

Андреев защитава мокренската гора от незаконна сеч от страна на турци от съседните села. На 14 септември 1910 година Андреев начело на организирана и добре въоръжена милиция дава сражение на отряд турци, пристигнал да сече гората. В сражението загиват четирима турци, а Никола Кондев е ранен, съден и лежи в Серфидже до 1912 година. Самият Андреев също става нелегален и се включва във възстановената ВМОРО.

Никола Андреев е убит от своя другар и съселянин Никола Сиин – Турчето на 11 август 1911 година от ревност.Кратка биография на Никола АндреевАлбум-алманах „Македония“, София, 1931.

По-малкият на Никола Андреев Дини Андреев загива на 20 години като четник на Христо Чернопеев в голямото сражение при Султан тепе през август 1903 година. Дъщерята на брат му Кузман Катина Андреева е комунистическа партизанка.

Георги Константинов – Бистрицки пише за него:

Външни препратки „Историята на едно плѣняване“, Никола Андреев, публикувано във в. „Вести“, брой 54, Цариград, 11 януари 1910 година „Безпристрастно ли е нашето правосъдие“, едно писмо от Никола Андреев, публикувано във в. „Вести“, брой 111, Цариград, 1911 година "На "величието" - Цильо Чекаларов", публикувано във в-к "Камбана", год. I, бр. 210, София, 20 май 1908 година "За Иван Иванович", публикувано във в-к "Камбана", год. I, бр. 229, София, 9 юни 1908 година

Бележки

Категория:Дейци на ВМОРО Категория:Български революционери от Македония Категория:Български просветни дейци от Македония Категория:Български офицери от Македония Категория:Борци срещу гръцката въоръжена пропаганда в Македония Категория:Родени в Мокрени Категория:Възпитаници на Костурското българско училище Категория:Възпитаници на Националния военен университет „Васил Левски“ Категория:Членове на Съюза на българските конституционни клубове Категория:Български подпоручици Категория:Български учители Категория:Починали в Мокрени Категория:Дейци на ВМОК Категория:Български имигранти от Македония във Варна