„Москва не вярва на сълзи“ е съветски художествен филм от 1979 г. На първо място по посещаемост в СССР през 1980 г. (около 90 млн. зрители). Интервю на „Радио Свобода“ с творческия колектив на филма „Москва не вярва на сълзи“ През 1981 г. е удостоен с Оскар за най-добър чуждестранен филм.
Сюжет Москва през петдесетте години. В общежитие живеят три приятелки. Съдбата им се развива според характера на всяко момиче. Антонина се омъжва, има деца и обича мъжа си. За Людмила Москва е лотария, в която тя е длъжна да спечели своето особено щастие. Катерина е единствена дъщеря на родителите си, завършва институт, работи и става директор на голямо предприятие. Но идва любовта към такъв силен човек, каквато е тя самата. И се оказва, че да спасиш любовта от собствените си грешки е трудно и почти невъзможно.
История на създаването Владимир Меншов отначало иска да се откаже от мелодраматичния сценарий, но все пак е привлечен от него. В началото на втората част има интересен похват – героинята навива будилника, ляга да спи, и се събужда след няколко години. Както по-късно признава и самият Меншов, възможно е във филма да има и някаква автобиографична нотка за него и съпругата му Вера Алентова. Те, също като героите във филма, обитават общежитие в Москва като множество току-що пристигнали провинциалисти и лимитници (хора с временно жителство). Статията Москва слезам не верит – „вот и стало обручальным нам Садовое кольцо“ на страницата nashfilm.ru
Отначало създателите получават доста хладни отзиви за филма като „упадъчна по дух и доста бедна мелодрама, експлоатираща низките чувства на зрителите“. Наградата Оскар и огромният касов успех са напълно неочаквани за кинематографското ръководство и критиците.
Владимир Меншов и създателите на филма не отиват на церемонията по връчването на наградите. По версията на самия Меншов, в същото време той е бил „без право на пътуване“ и не би могъл да отиде в Холивуд. За това, че е получил наградата на филмовата академия на САЩ, Меншов узнава от програма „Время“ по съветската телевизия. Вместо него в тържествената церемония участва и получава златната статуетка аташето по въпросите на културата на посолството на СССР в САЩ. Статията „Москва слезам не верит, но Оскара берет!“ Дълго време статуетката се съхранява в дирекция „Държавно кино“ на СССР. Едва през 1989 г., когато Владимир Меншов получава наградата „Ника“, едновременно с това най-накрая получава и своя „Оскар“. Разказ за филма „Москва не вярва на сълзи“
Филмът „Москва не вярва на сълзи“ е гледан от около 90 млн. зрители. По посещаемост заема второ място сред всички съветски филми (след продукцията „Пирати на XX век“). Подробности за филма на страницата mega.km.ru
В ролите Вера Алентова – Екатерина Александровна Тихомирова Лия Ахеджакова – Директор на клуба Мария Барабанова Алексей Баталов – Георгий Иванович Владимир Басов – Антон Круглов (заместник-началник) Александър Бородянски – другарят Гоша Наталия Вавилова – Александра Александровна Тихомирова Юрий Василиев – Рудолф (Родион) Рачков Андрей Вознесенски – Андрей Вознесенски Елена Волская Владимир Гусев – генералът – клиент в химическото чистене Михаил Зимин – професор Тихомиров Татяна Конюхова – Татяна Конюхова Муза Крепкогорская – генералша Виктор Лазарев – старецът в асансьора Владимир Меншов – епизодична роля (на пикника) Ирина Муравьова – Людмила Свиридова Владлен Паулус – Михалич Раиса Рязанова – Антонина Буянова Инокентий Смоктуновски – Инокентий Смоктуновски Борис Сморчков – Николай Олег Табаков – Володя Виктор Уралски – бащата на Николай Валентина Ушакова – майката на Николай Александър Фатюшин – Сергей Гурин Зоя Фьодорова – леля Паша Евгения Ханаева – майката на Рачков Леонид Харитонов – Леонид Харитонов Георгий Юматов – Георгий Юматов Генадий Ялович – докторът на науките (на пикника) Татяна Жукова-Киртбая – Полина (работничката в химическото чистене) Вениамин Рудаков – Вениамин Рудаков Павел Нечаев – Павел Нечаев
Снимачна група Сценарист: Валентин Черних Режисьор: Владимир Меншов Оператор: Игор Слабневич Художник: Саид Менялшчиков Композитор: Сергей Никитин Текст на песните: Дмитрий Сухарев Юрий Визбор Юрий Левитански Диригент: Емин Хачатурян
Награди Номинация за „Златна мечка“ на Берлинския кинофестивал – 1980 г. Вера Алентова е призната за най-добрата актриса на СССР по резултати от въпрос на списанието „Съветски екран“ – 1980 г. С Държавна премия на СССР са удостоени Владимир Меншов, художника на филма – Саид Менялшчиков, актьорите Алексей Баталов, Вера Алентова, Ирина Муравьова и Раиса Рязанова – 1981 г. Оскар за най-добър чуждоезичен филм на филмовата академия на САЩ – 1981 г.
Бележки
Външни препратки „Москва не вярва на сълзи“ на страницата Кино России
Категория:Трагикомични филми Категория:Съветски романтични филми Категория:Филми от 1979 година Категория:„Оскар“ за най-добър международен филм Категория:Руски романтични филми