Сравнението е фигура на речта, езиково и стилистично средство за директно съпоставяне на различни обектиРБЕ и привидно несвързани термини или категории, приписвайки качествата на единия и на другия. В българския език това става посредством използване на съюзите „като“ и „сякаш“.
Макар метафората също да е форма на сравнение тя е цялостно приписване на новооткрито свойство на един термин, докато сравнението е частично усвояване на определени качества, например: (сравнението) „Синът ти е луд като магаре!“ и (метафората) „Лудо магаре излезе синът ти!“
Образност Сравнението е любима форма на писатели и поети, тъй като с малко думи внася богато съдържание. Силен като хала. Стройна като топола. Бърз като стрела.
Ирония Сравнението се използва често за изразяване на ирония, когато термините се използват, за да се съобщи обратният им смисъл: Окат като прилеп. Бърз като охлюв. Ловък като слон в грънчарница. Слабичък като коледно прасе. Деликатен като каменарски чук.
Вътрешен хумор Използването на някои от ироничните сравнения е успешно при намиране на общодостъпна терминология, която да е ясна за слушателя или читателя. Специализираните среди имат иронични сравнения, които не са общодостъпни поради спецификата на терминологията. Нежен като чл. 28 от НК. Ухае като колония ентерококи.
Стереотипи Сравнението със стереотипните образи позволяват освен директната информация и богати асоциации, които подсилват разбирането на контекста. Тиха като водата. Беден като църковна мишка. Кисел като оцет. Хитър като лисица. Яростен като тигър. Опасен като смъртта.
Клишета Много от стереотипните сравнения са си спечелили славата на клишета и онези, които се стремят към добър стил на изразяване, ги ползват с тънка мярка.
Особени видове сравнения Отрицателно сравнение Разширено (омировско) сравнение
Източници
Категория:Фигури на речта