Беларуската операция, състояла се от 22 юни до 9 юли 1941 г. на територията на Беларус, е сред първите сражения между армиите на СССР и Нацистка Германия през Втората световна война.
Известна в съветската и руската историческа литература като Беларуска стратегическа отбранителна операция, а в германската като сражения при Бялисток и Минск, Беларуската операция се развива както много от сраженията в първите месеци след германското нападение срещу Съветския съюз – с обкръжаване и пленяване на значителен брой съветски бойци и окупиране на огромни територии от Вермахта.
Със завладяването на Беларус е постигната една от първите задачи на германската армия в плана за окупиране на европейската част на СССР (операция „Барбароса“). Въпреки внушителното си цифрово изражение (над 400 000 жертви и пленници от съветска страна), германският успех е нетраен. Човешките и материалните резерви на Съветския съюз остават значителни и това позволява на Червената армия да отвоюва Беларус през 1944 г.
Сили и цели на двете страни Германия Планът „Барбароса“ предвижда съсредоточаване на основните настъпателни усилия на Вермахта северно от Припятските блата, по най-краткото направление към Москва – през Минск и Смоленск. Затова тук са съсредоточени 40,2 % от всички дивизии (почти 53 % от всички танкови дивизии) от фронта между Баренцево и Черно море. Германското командване се стреми да разгроми бързо съветските войски, съсредоточени в Бялистокската издатина и в минското направление, за да си осигурят оперативен простор на изток. На преодоляването на съветските позиции при Бялисток се отдава особено значение, понеже те се издават силно на запад и са потенциална заплаха за фланговете и тила на немските войски, които трябва да настъпят в Прибалтика и в Украйна.Семидетко, В. А. Западный фронт в начальный период Великой отечественной войны. Новые документы (Стратегическая оборонительная операция в Белоруссии 22 июня – 9 июля 1941 г.) (взето от „Мир истории: Великая отечественная“ , посетен на 28 декември 2008)
Група армии „Център“, командвана от генерал-фелдмаршал Федор фон Бок, е в състав две полеви армии – 4-та (командвана от генерал-фелдмаршал Гюнтер фон Клуге) и 9-а (начело с генерал-полковник Адолф Щраус), и две танкови групи – 2-ра (генерал-полковник Хайнц Гудериан) и 3-та (генерал-полковник Херман Хот), разпределени в общо пет моторизирани корпуса. Тези съединения, на свой ред, се състоят от 51 дивизии – 31 пехотни, 9 танкови, 6 моторизирани, 3 охранителни и 1 кавалерийска, плюс 2 моторизирани бригади. 44 от тези дивизии са съсредоточени в двете ударни групировки, които трябва да настъпят в дълбочина от 150 до 350 км, да обкръжат и унищожат червеноармейските части между Бялисток и Минск, след което да продължат към Смоленск. Северната ударна групировка, съставена от 3-та танкова група и 9-а армия, трябва да удари по съветските позиции северозападно от Гродно. Южната групировка, в състав 2-ра танкова група и 4-та армия, трябва да извърши пробив в района на Брест. Общият фронт на настъплението на двете групировки е 550 км. Числеността им е 820 000 войници (44,5 дивизии, 39 от които действат непосредствено срещу съветските сили от Западния специален военен окръг в Беларус). Те са подпомогнати от 1765 танка и щурмови оръдия (по други данни 2379Смирнов, А., Сурков, А. 1941: Бои в Белорусии (Фронтовая иллюстрация, 2003, №2), с. 11) и 14 390 оръдия и миномета. Група армии „Център“ е поддържана от 2-ри въздушен флот на Луфтвафе (генерал-фелдмаршал Алберт Кеселринг), който разполага с 1677 самолета в началото на операцията, в т. ч. 980 бомбардировача, 530 изтребителя и 167 разузнавателни самолети.
За успеха на операцията германското командване възлага големи надежди на танковите групи, в които е събрана по-голямата част от танковете и щурмовите оръдия на група армии „Център“ – 1157 във 2-ра и 1048 в 3-та танкова група. Това са предимно леки танкове Панцер I (на брой 144), Панцер II (443) и Т-38 (т) (507). Броят на средните танкове Панцер III и Панцер IV е около 800 (съответно 550 и 259).Смирнов, А., Сурков, А. 1941: Бои в Белорусии (Фронтовая иллюстрация, 2003, №2), с. 4
СССР Западният специален военен окръг (на руски език: Западный Особый военный округ, съкратено: ЗапОВО), с командващ армейски генерал Дмитрий Павлов и щаб в Минск, разполага с три армии – 3-та (командвана от генерал-лейтенант В. Кузнецов), 4-та (генерал А. Коробков), и 10-а (генерал-майор К. Голубев) по границата на Беларус на протежение от 470 км между Литовската и Украинската ССР. Зад тези три армии е поставена 13-а армия (генерал-майор П. Филатов), която на 22 юни 1941 г. е все още в стадий на формиране. Съветските войски са разпределени в 44 дивизии (в т. ч. 12 танкови, 6 моторизирани, 3 въздушно-десантни, 8 авиационни, 8 укрепени района – УР, и др.) в два ешелона (26 дивизии в първия, отстоящ на 50 – 100 км от границата, и 18 във втория, на 100 – 400 км от границата). При започването на „Барбароса“ 19 от 26-те дивизии на предната линия се намират в Бялистокската издатина. Мобилизацията на 12 от 18-те дивизии от втория ешелон не е приключила. Силите на ЗапОВО наброяват 673 000 бойци (по други данни 627 000), над 14 000 оръдия и миномети, 2900 танка (по други данни 3345), 1549 изправни самолета (от общо 1909).
Повечето съветски танкове са леки танкове модели Т-26, БТ-2, БТ-5 и БТ-7. Модерните тежки и средни танкове КВ-1, КВ-2 и Т-34 наброяват 431. Реално готови за сражение са 1700 машини. 35 % от всички танкове на ЗапОВО са произведени през 1931 – 1935 г., силно износени и с ограничен моторесурс.Смирнов, А., Сурков, А. 1941: Бои в Белорусии (Фронтовая иллюстрация, 2003, №2), с. 13 – 14
Съветското командване е изготвило алтернативни планове за настъпление на вражеска територия или за прикриване на отстъплението, в случай на пробив в съветската отбрана.
Сражението Погранични боеве Немското нападение на 22 юни заварва Червената армия неподготвена. Голяма част от бронираната техника е унищожена от немските артилерия и авиация преди още да влезе в бой. Същото се случва и със съветската авиация – немски бомбардировачи нанасят удари едновременно по 26 летища и унищожават 738 самолета (около 40 % от самолетния парк на ЗапОВО), 528 от тях – на земята. Така Луфтвафе печели господство във въздуха. При вестта за понесените загуби командващият авиацията на ЗапОВО генерал Иван Копец се самоубива. Без подготвени укрепления и без координация помежду си, съветските сили водят насрещни боеве с настъпващите немци. Командването на Западния фронт (както е преименуван ЗапОВО след началото на бойните действия) губи връзка с цели дивизии. Успешно в съветския тил действат немски парашутисти.
В първия ден от войната ударните сили на група армии „Център“ напредват с 35, на места със 70 км. дълбоко в съветската отбрана западно от Гродно и южно от Брест. Съветската 10-а армия, разположена около Бялисток, е изложена на сериозна опасност от обкръжение. Бързоподвижните бронирани части на Вермахта извършват пробиви на различни участъци от фронта и чрез дълбок обход прекъсват снабдяването на съветските войски. Пехотните корпуси напредват след танковете, унищожавайки опорните пунктове и затягайки обръча на обкръжението.Ballhausen, H., Bedürftig, Fr., Niebuhr-Timpe, P. Chronik des Zweiten Weltkriegs (Wissen Media Verlag, 2004, ISBN 3-577-14367-3), S. 128
Съветски контраатаки
Ставката на съветското Главно командване реагира, като заповядва контранастъпление срещу северната ударна групировка на германците. Командващият фронта генерал Павлов възлага тази задача на своя заместник, генерал-лейтенант Иван Болдин. За главна цел на контранастъплението е определен град Аугустов (днешна североизточна Полша). Между 22 и 25 юни конно-механизираната група на Болдин, в състав 6-и и 11-и механизиран корпус (общо около 1300 танка6 механизированный корпус; 11 механизированный корпус (Механизированные корпуса РККА 1940 – 1941 гг., 14.1.2009)) и 36-а кавалерийска дивизия, води кръвопролитно сражение срещу два корпуса от 9-а германска армия в района на Гродно. Контраатаката е неуспешна, защото Болдин не разполага с достатъчно време и гориво, за да събере поверените му войски в съгласувани удари по противника. Съединенията губят връзка помежду си и търпят тежки загуби от германската авиация още при придвижването си към полесражението, атаки на Луфтвафе унищожават приблизително 70% от 36-а кавалерийска дивизия в рамките на 24 часа. Чрез умело маневриране на танковата група на Хот и благодарение на пълното си превъзходство във въздуха германците удържат победа – частите от съветската 3-та армия са принудени да отстъпят по левия бряг на река Неман на юг и югоизток, към НовогрудокИстория Второй мировой войны 1939 – 1945 (Военное издательство Министерства обороны СССР, Москва 1975), т. 4, стр. 40 – 41, където са обкръжени. В 4-дневното сражение 11-и механизиран корпус от групата на Болдин, който наброява първоначално 32 000 бойци и 305 танка, остава с 600 души и 30 танка. Отстъпващите червеноармейци унищожават голяма част от бойната си техника, която не може да бъде изведена от полесражението поради недостиг на горивоСмирнов, А., Сурков, А. 1941: Бои в Белорусии (Фронтовая иллюстрация, 2003, №2), с. 39 – 45.Glantz, D. The Initial Period of War on the Eastern Front, 22 June-August 1941 (Taylor & Francis, 1997, ISBN 0-7146-4298-3), p. 217 В съветската отбрана зейва пробойна с ширина от 130 км. В същото време (23 – 25 юни) се проваля и опитът за съветски контраудар по южната ударна групировка на немците. Генерал Павлов прехвърля резерви за спиране на немското настъпление от югозапад, но без никаква полза.
Обкръжаване и разгром на съветските армии
Към 25 юни вечерта немските танкови съединения проникват на 200 – 250 км навътре в Съветския съюз. Голяма част от съветските военни складове са унищожени от отстъпващите червеноармейци или са завзети от германците. Така Западният фронт губи между 50 и 90 на сто от запасите с гориво, боеприпаси, фураж и пр. В резултат на това през следващите дни и седмици боеспособността на съветските войски и резерви е сериозно отслабена.
Същия ден (25 юни) Ставката нарежда на генерал Павлов да отстъпи от Бялисток, за да избегне обкръжение, но тази заповед идва твърде късно – 3-та и 10-а армия вече са почти напълно обкръжени. На 27 юни двете немски танкови групи (2-ра и 3-та) се съединяват пред Минск. На следващия ден (28 юни) градът е завзет след тежки боеве, в които немците губят 100 танка. Между Бялисток и Волковиск и на западните подстъпи към Минск се образуват няколко „котела“, в които са обкръжени съветски войски. Макар и без снабдяване и връзка помежду си, те продължават ожесточената съпротива срещу немците. Унищожаването им е поверено на 2-ра армия на генерал-полковник Максимилиан фон Вайхс, чието управление е привлечено от резерва на главното командване на сухопътните войски ОКХ и включва пехотните сили на разформированата 4-та армия.