Син (от акадски език: Сън, Суен; на шумерски:Нанна) е шумерски бог в месопотамската митология. Името Нанна е с шумерски произход и означава „осветителят.“

Той е божество на Луната у древните жители на Месопотамия (Двуречието) и син на бог Енлил и богинята Нинлил. Съпруга му е Нингал („Великата Дама“), която му родила син – Уту („Слънце“), а дъщеря – Инанна (Инанна се смята да е шумерското име на богинята Ищар).

Неговият свещен град е Ур.

Изобразяване Лунният бог е персонификация на мъдростта, отнасяща се до постиженията на древните учени астрономи, за които наблюденията на фазите на Луната са важен фактор в развитие на математическите им умения. Често е определян като Ен-зу или „господар на мъдростта.“ В астрално-теологичната система е представян от числото 30 и от Луната. Това число вероятно се отнася до средния брой дни в един лунен месец (точният брой всъщност е ≈29,53 дни), премерен между 2 последователни новолуния.

През периода от около 2600-2400 пр.н.е.), когато градът държава Ур е управлявал по-голямата част от долината на река Ефрат Син е представян като глава на пантеона на месопотамските божества и му придават епитети, като „баща на боговете“, „главен бог“, „творец на всичко“ (демиург). Тенденцията за централизиране на вселенската власт води до установяване на доктрината за троицата,виж още Света Троица, старозаветна Троица състояща се от Син, Шамаш и Ищар, съответно олицетворяващи Луната, Слънцето и планетата Венера (Зорница/Вечерница - в миналото хората са си представяли, че това са 2 звезди или планети, въпреки че всъщност е една и съща).

Наричан Син във Вавилон и Асирия и почитан в Харан, той носи брада, направена от лапис лазули и яздел крилат бик. На печати той е изобразяван като старец с падаща брада и със символ полумесецвиж още Ислям, полумесец, Мека. Символизиран и от крилат бик (идва от името на баща му, Енлил, „Небесният бик“) и триножник, който вероятно е статив за лампа.

Важен шумерски текст („Енлил и Нинлил“) разказва за слизането на Енлил и Нинлил (бременна с Нанна/Суен) в Подземния свят/Ада. Там се показват 3 „замествания“, за да се позволи на Нанна/Суен да излезе на бял свят (на "горния свят"). Историята има сходство с друг текст, известен под името „Слизането на Инанна“, който от своя страна има някои допирни точки с легендата за отвличането на Персефона в Хадес.

Култови средища Двете основни средища на почитанието към Син са били Ур на юг и Харан на север. Главното светилище на Нанна в град Ур се е наричало E-гиш-шир-гал („дом на голямата /великата/ светлина“). Син, впоследствие идентифициран с Нанна, има светилище и край Харан (Харран) наречено E-кхул-кхул („дом на радостите“). Култът се е разпрострял и до други центрове; храмове на лунния бог се намират във всички големи градове на Вавилон и Асирия.

Източници

Вижте също Синай (планина), най-вероятно наречена на лунния-бог Син

Външни препратки Tamara M. Green, The City of the Moon God: Religious Traditions of Harran. E.J. Brill, Leiden, 1992, 232 pages. ISBN 90-04-09513-6

Категория:Месопотамия