Стратоники или Ѝзвор ( или Стратоники, до 1924 година Ίσβορο, Исворо, катаревуса Ίσβορον, Исворон) е село в Гърция, част от дем Аристотел, област Централна Македония, със 750 жители (2001).

География Извор е село в историко-географската област Мадемски села (Мадемохория). Разположено е в южните поли на планината Пиявица (на гръцки Стратонико Орос), на 75 километра източно от град Солун, с гледка към Йерисовския залив и полуостров Света гора.

История В Османската империя При заселването на славяните на Балканите източната част на Халкидика (където по-късно възниква село Извор) е пославянчена. През ХV-ХVІ век Извор е едно от рударските селища в района на Сидерокапса. Жителите му са християни, както следва:

Население през ХV-ХVІ век според османски регистри 1478 1519 1527 1568 Махала Поп Йован 79 ханета, 22 неженени и 4 вдовици 142 ханета, 47 неженени и 5 вдовици Махала Поп Радослав 61 ханета, 11 неженени и 2 вдовици 73 ханета, 31 неженени Махала Поп Димитри 46 ханета, 9 неженени и 5 вдовици 77 ханета, 19 неженени Общо в Извор 164 ханета и 8 вдовици 167 ханета, 16 неженении 13 вдовици 186 ханета, 42 неженени и 11 вдовици 292 ханета, 97 неженени и 5 вдовици

Илияс Коловос смята, че високият брой на неженени мъже през ХVІ век в рударските селища Сидерокапса, Извор и Пиявица е свързан с необходимостта от неквалифицирана работна ръка за сребърните и златни мини и предполага, че става дума за мигранти от други места. Коловос предполага, че в района са заселвани и квалифицирани миньори от района на Кратово. Kolovos, Elias, Mines and the Environment in Halkidiki: A Story from the Ottoman Past, Balkan Studies 50 (2015), p. 74-76.

В началото на ХVІІ век Хилендарският манастир притежава няколко къщи, магазини, лозя и ливади в Изборос на стойност над 20 000 акчета. До 1640 година манастирът купува още ливади край селото.Fotić, Aleksandar. Adaptation and Survival: Hilandar in the Ottoman Empire (15th-17th Centuries), Hilandar Monastery, ed. by G. Subotić, Belgrade: SASA 1998, 91-102 p. 102.

В XVII век в Извор е преместен от Йерисос центърът на Йерисовската епархия, където остава до XIX век, когато след Гръцкото въстание от 1821 година е преместен в Леригово. Френският консул в Солун Еспри-Мари Кузинери споменава Изворския епископ. В Стратоники все още има местност, която се нарича Деспотико. През ХVІІ век рударството в района започва да запада. По това време в Извор живеят и мюсюлмани. В 1743 година броят на миньорите в селото е 184 души. Kolovos, Elias, Mines and the Environment in Halkidiki: A Story from the Ottoman Past, Balkan Studies 50 (2015), p. 86.

Английският учен и дипломат Уилям Лийк, който в началото на ХІХ век посещава района, пише, че Низворо се състои от 300-400 къщи, разделени на две почти еднакви махали, гръцка и турска, разположени на половин миля една от друга. Начело на гръцката махала е епископът на Ерисос, а на турската - Рустем ага, който е ръководител на сребърните мини.Leake, William M. Travels in Northern Greece, vol. 3, London, 1835, p. 160.

В 1819 година Атанасиос Стагиритис, който вероятно е от Извор, пише в „Ипериотика или история и география на Епир“:

Българският език се запазва в района до края на XIX век. Според данни на хилендарски монаси до към средата на XIX век в Извор и съседното Ново село все още се говори български, а към 1900 година има отделни стари хора, които помнят българския език. Васил Диамандиев пътувал от Солун за Света гора през 50-те години на XIX век е слушал да се пеят по селата български жътварски песни, обаче без да разбира населението смисъла им.

Църквата „Свети Николай“ в Извор е от 1812 година. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Исворос (Isvoros), Йерисовска епархия, живеят 720 гърци. В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) представя Извор като българско селище с три мраморни църкви и училище.

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Извор живеят 500 жители гърци християни.

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Извор има 530 гърци.

В Гърция

В 1912 година, по време на Балканската война, в Извор влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година остава в Гърция. В 1924 година то е прекръстено на Стратоники.

+ Прекръстени с официален указ местности в община Стратоники на 6 август 1969 година Име Име Ново име Ново име Описание Хаджи Кури Χατζή Κουρί Дасаки Δασάκιвъзвишение на ЮЗ от Стратоники и на Ю от Стагира (Казанджи махала) Зепко Ζέπκο Кладеро Κλαδερό местност на СИ от Стратоники и на С от Стратони на морския бряг, в която е разкрита Зепкоската базилика Пунда или Буда Μπούντα Рахони Ραχώνι нос на СИ от Стратони Кури Κουρί Дасаки Δασάκιместност на морския бряг на Ю от Стратони

Личности Родени в Стратоники Атанасиос Стагиритис (около 1780 – около 1840), гръцки учен Димитриос Стагиритис (? - 1837), гръцки революционер и политик Николаос Стагиритис (1802 - 1891), гръцки революционер и политик

Починали в Стратоники Евлогий Курилас (1880 – 1961), православен епископ на Корча, деец на гръцката пропаганда в Македония

Бележки

Категория:Села в дем Аристотел