Западнонилска треска (; ) е трансмисивно заболяване при хора и животни (зооноза), причинявано от вирус от семейство Flaviviridae. То е арбовирусна инфекция, тясно свързана със заболяванията жълта треска, енцефалита Сейнт Луис, денге и други, чиито вектори са комарите и клинично се демонстрират с енцефалит.

До средата на 20 век западнонилската треска се е срещала единствено в тропичните и субтропичните области на Африка и Азия. В последните години обаче тя активно разширява областите си на обхват. През 1999 г. е регистрирана за пръв път и на американския континент. Роля за това разпространение изиграва антропогенният фактор, като дори една от теориите за това се базира и на биотероризъм от страна на режима в Ирак.

Вектори на заболяването са комари от род Culex. Боледуват основно птици, но също така и хора, коне, кучета, котки, прилепи, скунксове, катерици, алигатори. Заразяват се след ухапване от комар и доста по-рядко от кърлеж. Заболяването протича с признаци инфлуенца – треска, слузести изтечения от носа, възпаления на лигавиците. При по-тежките случаи се наблюдава възпаление на мозъка (енцефалит). Смъртността при хората е ниска и в повечето случаи заболяването протича безсимптомно – 80% преболедуват без да показват клинична изява, а смъртността е в рамките на 10% от боледуващите с проявени клинични признаци. Резервоари на вируса са предимно птици и много по-рядко коне. При тях стадият на виремия е по-дълъг и позволява заразяване на нови вектори.

Етиология

Схематични изображения на вируси вкл. и на причинителя на Западнонилската треска

Вирусът, причиняващ западнонилска треска, е от семейство Flaviviridae ( – жълт). Представители на това семейство са вирусите, причиняващи денге, жълта треска, енцефалита Сейнт Луис, няколко вида енцефалити при конете. Той е със сферична форма с диаметър от 50 nm, изграден от едноверижна РНК, която притежава свойства на информационна РНК (+ верига). Протеиновата му обвивка има характерно разположение на белтъчните молекули. Те са разположени две по две една срещу друга, подобно на цифрите в „69“. Вирусът много наподобява на причинителя на денге, но повърхностните белтъци на капсулата му са подредени по уникален начин. Близкото родство на вирусите се обяснява и с родовоспецифичните комплементсвързващи и аглутиниращи антигени.„Зоонози болести общи за животните и човека“, Земиздат 1992 г., стр. 178 Под мембраната лежи нуклеокапсид, който съдържа генетичен материал.

Исторически сведения за заболяването

Филогенетичното проучване на вируса сочи, че се е обособил като отделен вид преди повече от 1000 години. Той е сочен и като една от възможните причини за ранната смърт на Александър Македонски. Твърдението се базира на описаните признаци, подобни на инфлуенца, преди той да умре.„Alexander the Great and West Nile Virus Encephalitis“. Centers for Disease Control and Prevention. Посетен на 20 май 2008

Според американските изследователи – епидемиолога Джон Мар и микробиолога Чарлз Калишър, Александър Велики не е жертва на отравяне, малария или коремен тиф, а на западнонилска треска.Emerging Infectious Diseases, décembre 2002 Те базират своята хипотеза на един нов прочит на историята, написана от гръцкия автор Плутарх, и други антични историци, описващи смъртта на младия владетел. Основните теории сочат като причина за смъртта му отравяне или някое от многото инфекциозни заболявания, които по това време са обичайни за района на Месопотамия. Две седмици след завръщането му във Вавилон се появяват и първите признаци на загадъчна болест. Те включват изтощение в комбинация с треска, обща нарастваща слабост и енцефалопатия. Агонията на владетеля продължава около две седмици и накрая заболяването отнема живота му. В произведението си „Успоредни животописи“ Плутарх пише за Александър Македонски The age of Alexander: nine Greek lives. Plutarchus, I. Scott-Kilvert, designer, Plutarch, G.T. Griffith, designer. New York: Viking Press; 1995. p. 330.:

Според изследователите сцената в този текст остава дълго време незабелязана и неразгадана. Тя странно напомня на многобройните смъртни случаи при птици, наблюдавани през 1999 г. в зоопарка в Бронкс и дивата природа. Преди появата на първите случаи на западнонилска треска при хората в Ню Йорк е наблюдавана масова смъртност сред враните и много други видове птици. Птиците буквално падат мъртви от небето. Районът на Месопотамия (днешен Ирак) в наши дни редовно е наводняван от водите на реките Тигър и Ефрат и заблатените територии създават подходящи условия за възпроизводството на комарите от род Culex. Още повече районът на Ирак и целият Близък изток е стационарен по отношение на заболяването западнонилска треска.

За пръв път вирусът е изолиран през 1937 година при болна жена с висока температура. Това се случва в бившата провинция Западен Нил на Уганда при изследване на заболяването жълта треска. При следващи проучвания се установяват антитела у хора от екваториална и средиземноморска Африка, Индия и Израел. В Египет например е установено, че в около 90% от населението над 40-годишна възраст се откриват антитела срещу вируса. През 1960 година той е описан и в инфекции при коне в Египет и Франция и за кратко време западнонилската треска се разпространява в Южна Европа, Югозападна Азия и Австралия. Изследванията показват, че вирусът е широко разпространен и в южните части на бившия Съветски съюз – средноазиатските републики, Кавказ, в делтата на река Волга и в Бесарабия, в близост до делтата на Дунав.

За първи път в Европа заболяването е регистрирано в Албания през 1958 година при двама граждани на страната.Bárdoš V, Adamcová J, Dedei S, Gjini N, Rosický B, Šimková A. Neutralizing antibodies against some neurotropic viruses determined in human sera in Albania. Journal of Hygiene, Epidemiology, Microbiology and Immunology (Prague) 1959;3:277 – 82. Вирусът обаче е изолиран едва през 1963 година от комар, изследван в делтата на река РонаHannoun C, Panthier R, Mouchet J, Eouzan JP. Isolement en France du virus West Nile à partir de malades et du vecteur Culex molestus Ficalbi. Compte Rendu de l'Académie des Sciences 1964;D259:4170 – 2 и при хора и кърлежи от вида Hyalomma marginatum в делтата на река Волга.Chumakov MP, Belyaeva AP, Butenko AM. Isolation and study of an original virus from Hyalomma plumbeum plumbeum ticks and from the blood of a febrile patient in the Astrakhan region (in Russian). Materialy XI Nauchnoi Sessii Instituta Poliomielita i Virusnykh Encefalitov (Moskva) 1964:5 – 7.Butenko AM, Chumakov MP, Stolbov DN. Serological and virological examinations in a natural focus of West Nile fever in the Astrakhan region (in Russian). Voprosy Medicinskoi Virusologii 1967;1:208 – 11. По-късно е открит и в Португалия, Словакия, Унгария, Чехия, Молдавия, Румъния и Италия.

В България вирусът е открит през 60-те години на 20 век в комари от района на езерото Сребърна и Бургаското езеро. За същия период заболяване е регистрирано и при хора (3 случая), прелетни птици (2 случая) и домашни животни (1 случай). Случай на западнонилска треска е регистриран в инфекциозно отделение на МБАЛ Шумен през август 2002 година. Човекът е починал от енцефалит и вероятно се е заразил при скорошно пребиваване в Румъния. В края на 2010 г. са открити серологично положителни проби от пет магарета в Шабла и три коня в Старо Оряхово. Еквидите са прекарали субклинична инфекция. В районите, от където са взети пробите, няма данни за повишена смъртност на еднокопитни бозайници и птици.OIE, West Nile Fever, Bulgaria, Report Няколко години по-късно, през 2015 г., са регистрирани три случая на заболяването при хора като последният от тях е вероятно първият случай на заразен пациент, ухапан от комар в България.

Първата поява на западнонилска треска в Западното полукълбо е регистрирана през 1999 година. Първите предвестници за това са намерени умрели врани в района на зоопарка в Бронкс. Няколко седмици след това са покосени и първите хора. Наблюдавани са енцефалити при хора, кучета, котки, коне и др. Огнището в Съединените щати започва в агломерацията около Ню Йорк, включително Ню Джърси и Кънектикът. Смята се, че вирусът прониква в страната посредством заразена птица или комар, въпреки че това предположение не е доказано със сигурност. Американският щам „NY99“ е много подобен на този, намерен при изследване на мозък от мъртва гъска в Израел през 1998 година. След възникване на първите случаи в Северна Америка заболяването е регистрирано вече и в почти всички щати на САЩ, Канада, Мексико, Карибския басейн и Централна Америка. Установено е, че заболяването при хора и коне е предшествано и съпътствано от повишена смъртност при птиците. Изследванията сочат, че двата щама – американски и израелски, са високопатогенни за птиците. Поради тази причина повишената смъртност при птици в даден район и особено при враните може да служи като индикатор за поява на заболяването.

Разпространение

Инфекцията е регистрирана в Африка, Европа, Близкия изток, Централна Азия, Океания (субтип Кунжин), а напоследък се разпространява с бързи темпове и в Северна Америка.

Последни огнища на западнонилска треска при хората са регистрирани в Алжир (1994 г.), Румъния (1996 и 1997 г.), Чехия (1997 г.), Демократична република Конго (1998 г.), Русия (1999 г.), Съединените щати и Канада (от 1999 г. и продължава) и Израел (2000 г.). Най-големият бум на разпространение на епидемията в Африка е регистриран в Капската провинция на Република Южна Африка през 1974 г., където заболяват около 3000 души.McIntosh BM, Jupp PG, Dos Santos I, Meenehan GM. Epidemics of West Nile and Sindbis viruses in South Africa with Culex (Culex) univittatus Theobald as vector. South African Journal of Science 1976;72:295 – 300.

Епизоотични взривове по конете са регистрирани в Мароко (1996 г.), Италия (1998 г.), Съединените щати (1999 и 2001 г.) и Франция (2000 г.). През 2003 г. западнонилската треска поразява и коне в Мексико.

През 2002 г. болестта е регистрирана при животни в САЩ в 44 щата и във Федерален окръг Колумбия. Най-висок е процентът на смъртните случаи в Илинойс, Луизиана, Мичиган и Охайо. През 2003 г. властите в 45 щата и Федерален окръг Колумбия са докладвали заболяване при хората.

Някои от последните по-големи огнища при хората Първият случай на заболяване в Зоопарка в Бронкс

В САЩ Случаи на заболяване в периода 1999 – 2007 г.:West Nile virus Statistics, Surveillance, and Control ГодинаБрой заболелиОт тях починали% на смъртностотрегистрираните случаи1999 62 7 11%2000 21 2 10%2001 66 9 14%2002 4156 284 7%2003 9862 264 3%2004 2539 100 4%2005 3000 119 4%2006 4269 177 4%2007 3623 124 3%2008 1356 44 3%2009 720 32 4%2010 1021 57 6%2011 712 43 6%2012 5674 286 5%2013 301

В Северна Америка заболяването е регистрирано за първи път през 1999 г. Предполага се, че то е влязло в САЩ чрез заразена птица или комар. Болестта бързо се разпространява сред птиците в САЩ, а комарите, които изпълняват ролята на вектор на заболяването, посредством ухапванията си на болни птици прехвърлят заболяването и върху бозайници. Повечето от заразените бозайници са коне, макар че е регистрирано и при редица други видове. Първите случаи на заболели хора са документирани около три седмици след първите случаи на болни птици.