Мозъчен вентрикул (мозъчна вентрикула, мозъчно стомахче) е кухина изпълнена с гръбначно-мозъчна течност, част от структурна комуникационна система в главния мозък, свързана с транспорт и обмен на хранителни вещества, имунологичната и механична защита и метаболитната хомеостаза на мозъка.Fox, Stuart Ira. Human physiology, (9th ed.). McGraw Hill, New York.2006:211. Общо описание Вентрикулите са общо четири: ляв латерален (страничен) десен латерален Трети централно разположен над таламуса и под мазолестото тяло (корпус калосум) Четвърти постериорно и инфериорно разположен между моста на Варолий и малкия мозък. Понякога третият и четвъртият вентрикули се обозначават с римски цифри.Tortora, GJ; Grabowski, SR. Principles of anatomy and physiology, 7th. ed., Harper Collins Publish. New York, 1993:405-409.

Страничните (латералните) вентрикули са сравнително големи и на напречен разрез на мозъка през централната бразда на Силвиус изглеждат като „очи“. По форма са С-образни приблизително обхващащи дорсалния аспект на басалните ганглии. В страничните вентрикули на зародиша започва формирането на невроните, които в последователни генерации образуват (6) шест слоевата структура на нео-кортекса, като я изграждат отвътре-навън. Всеки латерален вентрикул се простира през фронталния, темпоралния, и окципиталния дялове на мозъка посредством заоблени цистерни (рогове): фронтален, темпорален и съответно окципитален. Латералните вентрикули комуникират с третия вентрикул посредством междувентрикулни канали (форамини) на Монро, намиращи се в централната част на главния мозък (в диенцефалона). Третият вентрикул е централно разположена над таламуса и в странична проекция – между фронталния и темпоралния рог на латералния вентрикул. Камерата е по-малка по размер от страничните вентрикули. Посредством церебралния акведукт (акведукт на Силвиус) се свързва назад и надолу с четвъртата вентрикула. Четвъртият вентрикул е между малкия мозък и мозъчния ствол: антериорно граничи с понса (моста на Варолий), инфериорно с медула облонгата, постериорно с церебелума (малкия мозък). В тавана на този вентрикул се намира форамена на церебралния акведукт, а на дъното са двата форамена на Лушка и фораменът на Маженди. Те позволяват на гръбначно-мозъчната течност произвеждана във вентрикулите да циркулира около мозъка, и през централния канал около гръбначния мозък.

+Циркулация на ликвора във вентрикулите Име на отверстието излива ликвор от влива се във ляв и десен междувентрикулен форамен (форамен на Монро) латерален вентрикул трети вентрикул церебрален акведукт (акведукт на Силвиус) трети вентрикул четвърти вентрикул средна апертура (форамен на Мажанди) четвърти вентрикул субарахноидно пространство / цистерна магна лява и дясна апертура латерални апертури (форамени на Лушка) четвърти вентрикул субарахноидно пространство / вена на Гален

Функции Функциите на вентрикулите на менинговата система включват омекотяване на вибрациите в мозъка от механични фактори, резервоар за ликвор, невроендокринна функция,Neuroendocrine regulatory mechanisms in the choroid plexus-cerebrospinal fluid system. Nilson C, Lindvall-Axelson M, Owman C. Brain Res Brain Res Rev. 1992 May-Aug; 17(2):109-38. поемане на мозъчни метаболити и филтрация, хомеостаза на интрацеребралното налягане. Заболявания Хидроцефалия

Най-честото заболяване на вентрикулната система е хидроцефалията. Това е увеличение на размерите на вентрикулите поради акумулиране на ликвор. Бива вродена, обструктивна, комуникираща, остра и хронична. Вариант на вродената хидроцефалия е ранната (или злокачествена) остеопетроза в черепа, водеща до постепенно затваряне на форамините за комуникация между вентрикулите, конгестия на кръвоносната система от притискане на дренажните съдове и притискане на нервите на ЦНС. При този вид заболяване и днес се наблюдават смъртни случаи, но шунтове помагат за облекчаване на хидроцефалията. Вродена хидроцефалия Вродената хидроцефалия е сравнително рядка – около 6 на 10 000 новородени. При деца с вродена хидроцефалия често се наблюдава компенсационно разширение на черепа с времето, ако обструкцията не се коригира. Преди изобретяване на система за отвеждане на ликвора в друга телесна кухина, много от пациентите с вродена хидроцефалия са умирали.Boockvar, J. A., Loudon, W., & Sutton, L. (2001). Development of the Spitz-Holter valve in Philadelphia. Journal of Neurosurgery, 95: 145-147.Young, D. G. (2004). In Memoriam: Dr. John W. Holter. Journal of Pediatric Surgery, 39 (6), 997.

Обструктивна хидроцефалия Обструктивната хидроцефалия може да бъде акутна или хронична. Получава се при блокиране дренажа на гръбначно-мозъчна течност (ликвор) и обикновено се лекува чрез ендоскопси вентрикулостомии. Лечението на акутните хидроцефалии обикновено е хирургическо поради травматичната природа на 90% от обструктивните хидроцефалии. Най-често се прибягва до създаване на допълнително отверстие в основата на третата вентрикула.ПРИЛОЖЕНИЕ НА НЕВРОЕНДОСКОПИЯТА В СПЕШНАТА НЕВРОХИРУРГИЯ В. Герганов, А. Табаков. Секция по спешна неврохирургия, НИСМ „Пирогов“. Терапия Ендоскопската терапия е изобретение на ранния XX век; в най-общи линии това е тънка тръба или маркуч съоръжен с камера и работен канал за инструментиране. Днес тя се използва рутинно при операции на вентрикулната система. Форми на ендоскопска терапия са коагулирането на хороидния плексус и венрикулостомиите. Освен ендоскопия, за терапия на хидроцефалията се използват шунтове и мекаментозно лечение. При хроничните хидроцефалии лечението е медикаментозно или хирургическо. При медикаментозното лечение се предписват диуретици инхибитори на карбоничната анхидраза (англ.: carbonic anhydrase inhibitors). Хирургическото решение е два вида: ендоскопска хирургия и шунтиране на течност извън мозъчното пространство: 1. към мембраните на перитония, 2. към централния канал на гръбначния стълб на нивото на торакса или 3. към дясното предсърдие (атриума на „дясното“ сърце).

Менингиома

Менингиомата е най-често срещаният първично-мозъчен тумор, чийто инцидент нараства с възрастта. Сред общото население инцидентите на менингиома са между 1 и 2.8 на 100 хиляди, а сред по-възрастните (65+ години) около 8.5 на 100 хил.; той е обикновено един от най-доброкачествените но рекурентни тумори на ЦНС, като успешността на операционната намеса често не зависи от възрастта на пациента. Злокачествената форма на менингиомите възниква след аденокарциноматозоидна метаплазия, характеризираща се с цитологична злокачественост на жлезните клетки и формиране на извънклетъчни, а не вътрешноклетъчни отворчета (лумени). Менингиомата се заражда в клетките на епителното покритие на менингите. Степента на инвазия е ниска. Обикновено тези тумори не метастазират. Най-често диагнозата идва след симптоми на обструктивна хидроцефалия или главоболие. Обикновено пациентите се изпращат на скенер за предварителна/пред-хирургична диагноза. Типът и злокачествеността на менингиомата се определят след разглеждане на биопсията взета чрез хирургическа намеса.

Източници

Категория:Главен мозък