Иван Василиевич Болдин () e съветски военачалник, генерал-полковник, сражавал се в Първата и Втората световна война. Участва в Беларуската стратегическа отбранителна операция, битката за Москва и др.
Биография Роден е на 3 август (15 август стар стил) 1892 г. в село Високая (сега в Инсарски район на Република Мордовия). На военна служба е от 1914 г. и участва в Първата световна война като старши подофицер.
През 1917 г. е избран за член на полковия и дивизионния войнишки комитет. След демобилизацията през 1918 г. Болдин става председател на Изпълнителния комитет на Инсарски уезд, а от януари до октомври 1919 г. също така е член на Изпълнителния комитет на Пензенска губерния.
По време на Гражданската война в Русия през октомври 1919 г. влиза в редиците на РККА. Участва в боевете на Западния фронт, командва рота, батальон, а от 1920 г. – стрелкови полк.
През 1923 г., след края на Гражданската война, Болдин завършва курсовете „Изстрел“, курсовете за усъвършенстване на висшия команден състав към Военната академия „Фрунзе“ (през 1926 и 1930 г.) и самата Военната академия (1936).
От ноември 1923 г. командва стрелкови полк, а от октомври 1926 г. е помощник-командир на стрелкова дивизия.
От юли 1928 до юни 1929 г. е командир на 19-а стрелкова дивизия, Информация за 19-а стрелкова воронежко-шумлинска червенознаменна дивизия на сайта www.rkka.ru а от май 1930 г. работи като преподавател във Военно-политическата академия на РККА.
В периода от април 1931 до декември 1934 г. е командир и военен комисар на 53-та пугачовска дивизия. От 1937 г. е командир на 18-а стрелкова дивизия. През 1938 г. е назначен за командир на 17-и стрелкови корпус. От август същата година е командващ войските на току-що създадения Калинински военен окръг.
През септември 1939 г., по време на похода на съветските войски в Западна Беларус, командва конно-механизирана група (КМГ). Назначен е за командващ войските на Одеския военен окръг. През юни 1940 г. е назначен за командващ на 9-а армия от Южния фронт и след военен поход е отново командващ войските на окръга.
От септември 1940 г. е първи заместник-командващ войските на Западния специален военен окръг и на тази длъжност посреща началото на Великата Отечествена война.
В края на юни 1941 г., по време на Беларуската стратегическа отбранителна операция, оглавява предадената под негово командване конно-механизирана група, в състав 4 танкови и 2 механизирани дивизии, кавалерийски корпус и отделен гаубичен полк. Задачата на групата е да нанесе контраудар, като обкръжи и унищожи германските войски в района на Гродно – Меркин.
„... нито една от съветските танкови армии, завършили през 1945 г. „разгрома на фашисткия звяр в леговището му", не е имала и половината от количеството бронетехника, което бе предоставено в разпореждане на генерал Болдин през юни 1941 година! Цялата тази гигантска стоманена армада бе длъжна да прегази пет пехотни дивизии на Вермахта... Защото реално в утрото на 24 юни в района на планирания контраудар на КМГ на Болдин се намираха само 2 пехотни дивизии {на Вермахта} от 20-и армейски корпус, а 3 дивизии от 8-и армейски корпус вече бяха форсирали река Неман и настъпваха в полосата от Гродно до Друскининкай в общ направление към град Лида, придвижвайки се на изток по 3 почти паралелни маршрута.“ Солонин, М. „22 июня, или Когда началась Великая Отечественная Война“. с. 95
Съветските части обаче са разгромени, а остатъците им са обкръжени в района на Бялисток. Едва след 1 мес. Болдин, заедно с малка част от войските, успява да излезе от обкръжението. Голяма част от командирите на формированията на групата загиват или попадат в плен.
От октомври 1941 г. той командва 19-а армия, а от ноември същата година до февруари 1945 г. – 50-а армия. През април 1945 г. Болдин е назначен за заместник-командващ 3-ти украински фронт.
След края на войната командва армия, войските на Източносибирския военен окръг (от март 1951 до април 1953), а от октомври 1953 до май 1958 е първи заместник-командващ войските на Кавказкия военен окръг.
От 1958 г. Болдин е в групата генерални инспектори към Министерството на отбраната на СССР. Умира в Киев на 28 март 1965 г.
Военни звания Командир на бригада () – 17 февруари 1936 г. Командир на дивизия () – 17 февруари 1938 г. Командир на корпус () – 9 февруари 1939 г. Командир на армия 2-ри ранг () – 7 декември 1939 г. Генерал-лейтенант – 4 юни 1940 г. Генерал-полковник – 15 юли 1944 г. От биографията на Иван Василиевич Болдин на страницата old.mil.ru Генералите на СССР на сайта generals.dk
Награди Два ордена „Ленин“ Три ордена „Червено знаме“ Орден „Суворов“ – I степен Орден „Кутузов“ – I степен Два ордена „Червена звезда“ медали чуждестранни ордени
Съчинения Болдин, И. Страницы жизни. Москва. Воениздат. 1961 г.
Бележки
Външни препратки Солонин, М. „22 июня, или Когда началась Великая Отечественная Война“. Дрогобич. Изд. фирма „Возрождение“. 2004 г. Командири на армии в битката при Москва – на страницата pobeda.mosreg.ru
Категория:Хора от Мордовия Категория:Съветски генерали Категория:Руски военни дейци от Първата световна война Категория:Съветски военни дейци от Втората световна война Категория:Почетни граждани на Гродно Категория:Починали в Киев