Софроний Стоянов Станчев Целенков или Цоленков с псевдоними Хаджи Асенов и Цобе е български офицер и революционер, войвода на Върховния македоно-одрински комитет.
Биография
Софроний Стоянов е роден на 8 октомври 1871 година в демирхисарското село Цер, което тогава в Османската империя. В 1880 година заминава за Крайова, Румъния, където работи баща му. Учи в румънско училище. В 1884 година се установява в София, където завършва V гимназиален клас. На 3 май 1889 година постъпва във Военното на Негово Княжеско Височество училище, завършва на 2 август 1892 година и е произведен в чин подпоручик. Служи в 3-ти резервен, 14-и македонски и 5-и дунавски пехотен полк на Българската войска. На 2 август 1895 година е произведен в чин поручик.Руменин, Р., стр. 284
На 11 март 1900 година е уволнен от служба и се включва в редовете на Върховния комитет. Изпратен е в Кюстендил, където се опитва да постави местното македоно-одринско дружество под контрола на Върховния комитет. С цел да проучи на място възможностите за намиране на оръжие е изпратен от Борис Сарафов в Румъния. През декември 1900 година отново Сарафов го изпраща в Солун, за да разузнае състоянието на ВМОРО.
В края на 1901 година Стоянов е определен за войвода на ВМОК в Малешевско и Горноджумайско. По време на противоборствата между Вътрешната организация и Върховния комитет, четата на Софроний Стоянов пленява за кратко Пейо Яворов. През март 1902 година се среща в Малешевско с Гоце Делчев, който се връща от отвъдвардарската си обиколка. Двамата имат принципен диспут за ролята на двете организации, в резултат на който според Яворов Стоянов се завръща в България.Яворов, Пейо, Гоце Делчев, София, 1904, стр. 79.
През септември 1902 година Стоянов участва в Горноджумайското въстание. След въстанието е интерниран от българското правителство в провинцията, под натиска на Великите сили, заедно с Иван Цончев, Стефан Николов и мичман Тодор Саев.
През пролетта на 1903 година поручик Софроний Стоянов, подготвя чета, предназначена за Битолско и Охридско. В четата влиза и подпоручик Борис Сугарев, а по-късно се присъединяват и Борис Стрезов, К. Балтов и капитан Александър Протогеров. Четата навлиза в Македония в средата на април, но 28 април 1903 година, попада на засада от войска край горноджумайското село Габрово. Боят продължава два дена и в него загиват близо 40 четници заедно с офицерите Софроний Стоянов, Борис Сугарев и Димитър Милев. Капитан Протогеров е спасен от местни хора. Останалите четници се прибират в България.
Войводата на ВМОК поручик Димитър Думбалаков пише в спомените си за Софроний Стоянов:
Бележки
Източници
Категория:Дейци на ВМОК Категория:Български офицери от Македония Категория:Български революционери от Македония Категория:Четиринадесети випуск на Националния военен университет „Васил Левски“ Категория:Родени в Цер Категория:Български поручици Категория:Участници в Горноджумайското въстание Категория:Носители на Таковски кръст