Франсоа Мажанди () е френски лекар-физиолог, пионер на експерименталната физиология.
Биография Роден в град Бордо, (* 6 октомври 1783 † 7 октомври 1855), а умира в градчето Саннуа (Sannois) край Париж. Известен е с описанието форамен на Мажанди във вентрикуларната система на мозъка. Съществува така също и знак на Мажанди – двигателна ротация на окото (надолу и навътре) при наличие на повреда в малкия мозък.
Мажанди е професор по физиология в Колеж дьо Франс в Париж, председател на катедрата по медицина от 1830 до 1855 г., последван от Клод Бернар, негов дългогодишен асистент.
Научни методи Най-важните му приноси са в областта на физиологията, но методите му са дискутирани и отхвърляни като жестоки и нечовешки. Привърженик е на вивисекцията – това му позволява да установи важни физиологични процеси по нервната и мускулната системи. Прийомите му за провеждане на вивисекции по време на лекциите си открито осъждани от колегите му и се смятат за скандални.
Ирландецът Ричард (Дик) Мартин, член на британския парламент, внася законопроект против вивисекцията и жестокостта към животните, като описва ужасните методи на Мажанди и вивисекцията на хрътка, закована на операционната маса за лапата и едното и ухо, оставена с лицевите нерви, открити за продължение на дисекцията на другия ден, и нарекъл методите му „позор за обществото“. Мажанди защитава позициите сиAnne Fagot-Largeau inaugural lesson at the College of France. на френски, като се аргументрира защо използва вивисекция, но това не е достатъчно оправдание за противниците на неговите методи.
Основни приноси Физиология Най-основният му принос към медицината и физиологията е оспорван и славата на откритията му е споделена от английския физиолог Чарлз Бел. Мажанди провежда поредица от експерименти върху гръбначния мозък и гръбначните нерви, за да установи диференциацията между моторните и сензорните нервни влакна излизащи от гръбначния мозък. Това откритие е познато като закон на Бел-Маженди. Тези му експерименти довеждат до ожесточено съперничество през Ламанша, като британският лагер твърди, че Бел е публикувал пръв откритията, а Мажанди ги е изкопирал или откраднал.
Фармакология Научните му методи се възприемат от водещи фармаколози и Мажанди се счита за един от основоположниците на съвременната фармакология. През 1819 г. заедно с Жозеф Пелетиер откриват алкалоида еметин. Изучава задълбочено огромен брой медикаментозни вещества и растителни екстракти, измежду които стрихнин, морфин, кодеин, хинин, опиум и цианкалий.
Признание Мажанди умира признат от съвременниците си като един от основоположниците на френсклата и световната медицина и физиология. Награден е през 1852 г. с Ордена на Почетния легион, а след месец в Испания с Ордена на Карлос Трети () и други отличия.
Източници
Библиография
Източници Biography from the French Ministry of Culture Albert Leffingwell. An Ethical Problem. Gray's Psychology Short biography and bibliography in the Virtual Laboratory of the Max Planck Institute for the History of Science
Категория:Френски физиолози Категория:Френски лекари Категория:Преподаватели в Колеж дьо Франс Категория:Носители на ордена на Почетния легион Категория:Членове на Френската академия на науките Категория:Членове на Кралската шведска академия на науките Категория:Родени в Бордо Категория:Погребани на Пер Лашез