Петър (Пешо) Самарджиев е български революционер, тиквешки войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.Кратка биография на Петър Семерджиев
Биография
Самарджиев е роден през 1877 в тиквешката паланка Неготино или през 1878 година в Подлес. Завършва началното българско училище и първи клас в българската прогимназия в родния си град и после учи в Самоковското железарско училище, където става член ВМОРО и влиза в тайния революционен кръжок „Трайко Китанчев“, начело с Никола Дечев, където се сприятелява с Добри Даскалов и Петър Юруков. През 1901 — 1902 година е четник на Яне Сандански и Христо Чернопеев и участва в опита за залавяне на горноджумайския бей за откуп. Самарджиев е майстор на бомби и адски машини.
През Илинденско-Преображенското въстание Самарджиев е войвода на тиквешката чета в отряда на Чернопеев и се сражава при село Витоша и при Ново село, Кочанско. След поражението на въстанието е тиквешки околийски войвода. Делегат е на Прилепския конгрес на ВМОРО през май 1904 година.
Чета на Пешо Самарджиев, 6 юли 1905 година Номер Име Селище Околия Забележка 1. Пешо Самарджиев Неготино Тиквешка убит 2. Иван Банскалийски Кюстендил убит 3. Васил Пачаджиев Баня Разложка завърнал се 4. Яким Георгиев Пловдив 5. Никола Василев София избегал 6. Георги Данов Стара Загора по слабост 7. Конст. Тодоров София по слабост 8. Герасим Огнянов Банско Разложка завърнал се 9. Никола Георгиев Кюстендил по слабост 10. Стоян Николов Кюстендил по слабост 11. Атанас Дачев Сливен по слабост 12. Георги Лесичев Самоков по слабост 13. Димитър Бичаков Самоков убит„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.36
В началото на юни 1905 година Самарджиев отново навлиза в Македония с чета, която се състои от Коста Тодоров (секретар), братята Ангел и Йордан, Васил Пачеджиев от Баня, Гюро, Василев, Бишеков. По-късно към четата на Самарджиев се присъединяват и войводата Душо Желев, чиято чета е разбита, както и четата на войводата Христо Симеонов. Самарджиев действа няколко месеца в Струмишко и Тиквешко и на няколко пъти участва в сблъсъци с османски военни части. Самарджиев залавя между Неготино и Кавадарци тиквешкия каймакамин албанеца Ибрахим ага и го обесва, за което получава задочна смъртна присъда от военния съд в Солун и е обявена награда от 500 лири за главата му. През зимата се завръща в България.Тодоров, Коста. Изповедта на една луда балканска глава, Изток-Запад, София, 2012, стр. 19 – 24.
На 21 юни 1906 година Самарджиев попада в засада на османски войски между селата Петрово, Дрен и Клисура в местността Преслапот и загива в сражението.Енциклопедия България, том 6, Издателство на БАН, София, 1988. По това време негов четник е Иван Хаджиниколов Стефанов (1879-?), родом от Стара Загора.
В град Демир Капия е издигнат паметник на Самарджиев.
Галерия
Бележки
Категория:Дейци на ВМОРО Категория:Български революционери от Македония Категория:Дейци на Тайния македонски революционен кръжок „Трайко Китанчев“ Категория:Родени в Неготино