Грузия е разположена на границата между Европа и Азия. Някои институции я причисляват към Източна ЕвропаInternational Geographic Encyclopaedia and Atlas. Springer, 24/11/1979, p. 273, а други – и към Европа, и към Предна Азия. В повечето от случаите страната се разглежда като част от съвременна Европа.Европейски парламент, European Parliament Resolution 2014/2717(RSP), 17/07/2014: ...pursuant to Article 49 of the Treaty on European Union, Georgia, Moldova and Ukraine – like any other European state – have a European perspective and may apply to become members of the Union provided that they adhere to the principles of democracy, respect fundamental freedoms and human and minority rights and ensure the rule of law... Площ 69 611 km² (заедно с териториите на обявилите и частично признати за независими държави Абхазия и Южна Осетия). Население на 1 януари 2018 г. – 3 973 664 души (без населението на Южна Осетия). Столица е град Тбилиси.

Географско положение, граници, големина Грузия заема северозападната част на Задкавказието. На север и североизток граничи с Русия (дължина на границата 783 km), на югоизток – с Азербайджан (360 km), на юг – с Армения (213 km) и на югозапад – с Турция (288 km). Обща дължина на сухоземните граници – 1644 km. На запад територията ѝ се мие от водите на Черно море. Дължина на бреговата линия – 324 km. Дължина от запад-северозапад на изток-югоизток – 542 km, ширина от север на юг – 282 km. В тези си граници заема площ от 69 611 km² (заедно с териториите на обявилите и частично признати за независими държави Абхазия и Южна Осетия).

Територията на Грузия се простира между 41°03′ и 43°25′ с.ш. и между 40°00′ и 46°44′и.д. Крайните точки на страната са следните: крайна северна точка – (), в хребета Аигба, на границата с Русия. крайна южна точка – (), северозападно от Мингечаурското водохранилище, на границата с Азербайджан. крайна западна точка – (), устието на река Псоу в Черно море, на границата с Русия. крайна източна точка – (), на десния бряг на река Алазани, на границата с Азербайджан.

Геоложки строеж, полезни изкопаеми Геоложки строеж Територията на Грузия се отнася към Алпийската нагъната област и се дели на редица крупни структурни единици. На север, в осовата зона на Голям Кавказ, е разположен антиклинорият на Главния, или Вододелен хребет. Той е изграден от метаморфни докамбрийски и палеозойски скали, пронизани от гранитоиди и ултраосновни интрузии. На изток древните скали потъват под аспидните шисти с долно- и средноюрска възраст. Нагънатите пластове на Главния хребет се разполагат върху нагъната система на южните склонове на Голям Кавказ, в които се различават 4 зони: Казбекско-Лагодехска (юрска шистова серия), Местийско-Тианетска (горноюрска, кредна и еоценска флишева серия), Чхалта-Лайлинска (силурски и триаски слабометаморфозирани теригенни скали), Гагро-Джавска (горноюрски и долнокредни карбонатни и порфитови скали). Всяка от тези зони се възкачва върху следващата в направление от север на юг, а флишевата серия на изток припокрива тектонски двете по-южни. Вътрешният строеж на зоните се характеризира с асиметрична линейна нагънатост и издигания в южно направление. През антропогена се наблюдава активизиране на наземния вулканизъм (Келското плато). На юг от съоръженията на Голям Кавказ (от Колхидската низина до Външна Кахетия) са разположени Грузинските издутини – средищен масив в основата на херцинската консолидация. Субстратът на издутините е изграден от метаморфни скали и докамбрийски и палеозойски гранитоиди (Дзирулски масив), излизат на повърхността в Горноимеретинското плато и потъват на запад и на изток. Седиментната покривка се състои от червени варовици, порфирити и въгленосни наслаги, горноюрски пъстроцветни, кредно-еоценски карбонатни наслаги и моласи. Долната глинеста моласа е с олигоценска и долномиоценска възраст (майкопска серия), а горната грубо структурирана моласа – от пясъчници и конгломерати със средномиоценска и долноплиоценска възраст. В Колхидската низина, Картли и Външна Кахетия (Гаре Кахети) са развити антропогенни наслаги, предимно континентални, а в Колхида и морски. Наслагите са събрани в наклонени нагъвания, като във Външна Кахетия нагънатостта се усилва и важна роля играят издуванията. «Большая Советская Энциклопедия» – Грузинская ССР, т. 7, стр. 360 – 362

На юг в широчинно направление са простира Аджаро-Триалетската нагъната система, изградена от мощни кредни вулканогенни и карбонатни наслаги и палеогенски теригенни и вулканогенни наслаги. Като цяло нагънатостта е линенйна, а общият строеж е асиметрично-веерообразен. Натискът в гънките е в северно направление, като в Боржомско-Бакурианския район се проявява антропогенен наземен вулканизъм. Още по̀ на юг (от Джавахетската планинска земя до Марнеулската низина) се простира втори междупланински масив с херцинска консолидация – Артвино-Болинско издуване. Джавахетската планинска земя е изградена от плиоценски и плейстоценски лави (андезито-дацити, долеритови базалти), а центровете на изригванията са привързани към сеизмични активни меридионални разломи. На изток от планинската земя на повърхността се разкриват субстрати (Храмски и Локски масиви), покриващи техните маломощни теригенни слоеве и мощни вулканогенни и варовикови пластове с кредна възраст. На изток, във връзка с общото потъване са развити моласи, нагънатостта се прекъсва и става полегата.

Полезни изкопаеми Основните полезни изкопаеми в Грузия са мангановите руди с олигоценска възраст (Чиатурско находище), каменните въглища (Ткибули, Ткварчели) и нефтът (Колхида, Външна Кахетия), свързани с мезозойски, палеогетови и неогенови наслаги. По южните склонове на Голям Кавказ са известни полиметалните и антимоно-арсеновите находища, свързани с юрските и неогеновите интрузии. На юг има голямо находище на медни руди (Марнеули), подчинено на кредната вулканогенна формация. Почти повсеместно се срещат строителни материали (мрамор, шисти, туфи, циментни суровини и др.). Многочислени са минералните и термалните източници.

Природа

Въпреки малката си площ природата на Грузия е извънредно разнообразна. Принадлежността на страната към подвижната алпийска геосинклинална зона обуславя рязката смяна на интензивни неотектонски издигания и потъвания. Тези движения са създали контрастният релеф на страната и в крайна сметка нейните разнообразни ландшафти с множество типове климат, хидроложки режим, почвена покривка, растителност и животински свят. Съществена роля за формирането на многообразната природа играе също пограничното положение на страната между полувлажното Средиземноморие, аридната и безотточна Арало-Каспийска падина и континенталните Предноазиатски планински земи. Бреговата линия на страната (308 km) се отличава със слабата си разчлененост, като описва плавна дъга, без значителни заливи и полуострови.

Релеф На територията на Грузия се съчетават високопланински, среднопланински, хълмист, низинно-равнинен и платообразен релеф. Северната част на страната е заета от Голям Кавказ (на грузински Кавкасиони), предимно неговите южни склонове, а също и малки части от северните му склонове. Най-високата точка на Грузия е връх Шхара 5068 m, издигащ се в Главния Кавказки хребет, на границата с Република Кабардино-Балкария на Русия. Системата на Голям Кавказ се състои от Главния, или Вододелен хребет и редица съпровождащи го хребети, сред които в пределите на Грузия най-значителни са: по южните склонове – Гагрински, Бзъйбски, Кодорски, Сванетски, Егриски, Лечхумски, Рачински, Харулски, Ломиски, Гудиски, Картлийск, Кахетски; по северните склонове – Хохски, Шавана, Кидегански, Хевсуретски и Пирикитски. В северната високопланинска зона отчетливо са изразени планинско-ерозионни, планинско-глациални и нивални форми на релефа, създадени от ледниците на Голям Кавказ (а също и по най-високите планински масиви на Малък Кавказ и Южногрузинската планинска земя) – трогови долини, морени и пр. В западните части на Голям Кавказ на грузинска територия широко са разпространени карстовите форми, а на изток – млади вулканични съоръжения. На юг от Голям Кавказ в субширочинно направление се простира междупланинска депресия, подразделяща се на Колхидска и Иверийска (западната част на Куринската) равнинно-хълмиста падина и разделящият ги Дзурилски масив (Горноимеретско плато). Значителни части от двете падини са заети от алувиални равнини – Колхидска низина, Вътрешнокартлийска, Долнокартлийска, Алазанска (Кахетска), като между последните две е разположено Йорското плато. В северната хълмиста полоса на Колхидската низина е разпространен ниският карст, за разлика от високия карст в Голям Кавказ. Още по̀ на юг в широчинно направление се простират средновисоки хребети от грузинската част на Малък Кавказ (Месхетски, Шавшетски, Триалетски, Локски), достигащивисочина до 2850 m и съхранили в релефа си морфологичните следи от древни денудации във вид на стъпаловидно разположени повърхности. Крайният юг на страната е зает от Южногрузинската вулканична планинска земя, в морфологията на която определяща роля играят лавовите плата, вулканичните вериги и каньонообразните дефилета на реките. Най-високата точка на планинската земя е връх Диди-Абули 3301 m.

Високите планински хребети създават естествени бариери, заради които има културни и лингвистични различия между отделните части на страната. Поради голямата надморска височина и слаборазвитата инфраструктура, много планински села са изолирани от останалия свят през зимата. Земетресения и свлачища в планинските части на Грузия създават заплаха за живота и имуществото на населението. Сред най-скорошните природни бедствия са масивни скални свлачища в Аджария през 1989, които отнемат домовете на хиляди души в югозападната част на страната и две земетресения през 1991, които разрушават няколко села в централно-северна Грузия и Южна Осетия.

Климат Климатът на Грузия като цяло носи характер на преходен от субтропичен към умерен. Колхидската низина от морското равнище до 500 – 600 m се характеризира с влажен субтропичен климат с топла зима (средна януарска температура 3 – 6 °C), малка годишна температурна амплитуда (17 – 21°), голямо количество на валежите (1200 – 2800 mm) с пролетен минимум и относително равномерно разпределение през другите сезони. Студове под -5 °C се случват в отделни зими и предизвикват нахлуване на арктичен въздух. Характерни са силните, понякога продължителни източни ветрове от типа на фьона. Климатът в Иверийската падина се отличава от колхидския с по-студената си зима (средна януарска температура от -2 до 1,5 °C), по-голяма годишна амплитуда (24 – 27°), малко количество на валежите и неравномерното им разпределение по сезони (пролетен максимум). Средните температури на най-топлия месец август са 23 – 26 °C. Средната годишна температура в понижените части на планинските депресии е 12 – 15 °C. За планинските части на Грузия – Голям и Малък Кавказ е характерна височинната зоналност (умерен, алпийски и нивален пояс), усложнена от намаляващата влажност от запад на изток и от перифериите на планините към техните вътрешни котловини. Количеството на валежите на обърнатите към Черно море склонове достигат 3000 – 4000 mm, а във вътрешните райони в източните части на планинските области намаляват до 600 – 800 mm. Най-ниските абсолютни температури са регистрирани в затворените котловини – Шаорската котловина в Рачинския хребет -35, -40 °C. Климатът на Южногрузинската планинска земя се характеризира с относителна континенталност и засушливост, тънка снежна покривка и много студена зима.

+ Средни температури за Тбилиси температура януари февуари март април май юни юли август септември октомври ноември декември минимална -1 °C -1 °C 3 °C 8 °C 12 °C 16 °C 20 °C 19 °C 15 °C 10 °C 5 °C 0 °C максимална 6 °C 7 °C 12 °C 18 °C 22 °C 27 °C 31 °C 30 °C 26 °C 19 °C 12 °C 8 °C

+ Валежи в Тбилиси януари февуари март април май юни юли август септември октомври ноември декември количество валеж (мм) 12 18 22 33 38 50 15 23 18 26 16 16

Води Реки