Бездомник е човек, който спада към определена социална категория хора, които нямат постоянно жилище и подслон. Бездомността произтича най-вече от финансови причини и е следствие от невъзможността за осигуряване на собствено жилище. Тя може да бъде принудителна или доброволна, постоянна (наречена хронична) или временна.
Броят на бездомниците по света се оценява на около 100 милиона души. Те живеят по улиците в градовете, често бутайки количка с цялото си имущество в нея. Някои от тях спят под мостове в картонени кутии или палатки и се топлят на запалени кофи за боклук. Други предпочитат парковете и пейките, но не са редки случаите, когато спят и на самите тротоари. Облечени са в мръсни и износени дрехи, понякога с няколко чифта, облечени един върху друг за по-лесно пренасяне.
Една част от тях имат физически или умствен недъг, поради което е трудно да си намерят работа. В зависимост от държавата и сериозността на проблема, някои градове осигуряват дневни или нощни приюти за бездомни, но те са крайно недостатъчни да дадат подслон на всички нуждаещи се. Някои от тези приюти предлагат само легло, докато други доставят и храна.
История Северна Америка САЩ
Преди 60-те години на XX век всеки град в САЩ има място, където живеят бедните, онеправданите, непривилегированите, алкохолиците и тн. Много често по улиците в тези места могат да се видят заспали бездомници с бутилка в ръка. „Сапун, супа и спасение“ е фраза, употребявана от Армията на спасението (The Salvation Army),Salvation Army, History of The Salvation Army Social Services of Greater New York която предлага помощта си. Една от известните в края на XIX век мисии, която приютява бездомни мъже, е The Bowery Mission, основана през 1879 или 1880 г.
В по-малките градчета, вид бездомници, наречени хобо живеят временно в близост до железопътни релси, което им дава възможност да се качат на преминаващите влакове и по този начин се придвижват от място на място. Специално след Американската гражданска война, голям брой бездомници създават контракултура, наречена хобохемство по цяла Америка.Depastino, Todd, „Citizen Hobo: How a Century of Homelessness Shaped America“
Джейкъб Рийс изследва и заснима живота на бедните в Ню Йорк (не непременно бездомните) и публикува своята книга „Как живее другата половина“ (How the Other Half Lives) през 1890 г., с която запознава широката публика с условията на живот в бордеи, коптори и на самата улица. Това довежда до някои промени в регулациите на строежи на жилища.
По време на Голямата депресия, безработицата достига колосални размери, бедността се увеличава и заедно с нея и броят на бездомните. Някои от тях спят на пристанищата с надежда някой да ги вземе на работа. На много места те дори построяват малки градчета от картонени кутии, дърво, метални отпадъци и палатки, наречени Хувървил (на името на тогавашния президент). те преживяват основно от подаяния.
Общественият акт за душевното здраве (Community Mental Health Act) от 1963 г. е предпоставка за разрастване на бездомничеството.Rochefort, D.A., „Origins of the 'Third psychiatric revolution': the Community Mental Health Centers Act of 1963“, Journal of Health Politics, Policy and Law, 1984 Spring;9(1):1 – 30. Много психично болни са освободени от обществените болници и изпратени в обществени здравни центрове за лечение. Системата обаче не сработва и кратко време след това тези хора пълнят улиците.Feldman, S., „Out of the hospital, onto the streets: the overselling of benevolence“, Hastings Center Report, 1983 Jun;13(3):5 – 7. Borus J.F., „Sounding Board. Deinstitutionalization of the chronically mentally ill“, New England Journal of Medicine, 1981 6 August;305(6):339 – 42. Така в Америка около 1965 година се оформя номадско движение с разнообразен състав. Някои от тях се посвещават на политически цели, стават обществени активисти и става модерно да пътуваш, живееш без жилище, но щастливо.Scherl D.J., Macht L.B., „Deinstitutionalization in the absence of consensus“, Hospital and Community Psychiatry, 1979 Sep;30(9):599 – 604
През 1979 година, Робърт Хейс, адвокат от Ню Йорк прокарва акт за правото на всеки човек да има жилище. Градските власти през 1981 година се съгласяват да осигурят подслон на бездомниците, които отговарят на определени стандарти. През 1983 година този акт е разширен да включва и бездомни жени.
Днес поради естеството на бездомничеството, неговата динамика и често скритата му същност е много трудно да се дадат точни данни и статистики за него, така че числата до голяма степен трябва да се считат за приближение. Последният опит за някаква статистика по този въпрос е направен през 1996 година в САЩ.United States Department of Housing and Urban Development, „Homelessness:Programs and the People They Serve“, a summary of the NSHAPC survey. В зависимост от сезона, общият брой на бездомниците варира от около 1,58 милиона (през зимата) до 3,49 милиона (през пролетта и лятото). Burt, Aaron, Lee & Valente. 2001. Helping America's Homeless. Washington, D.C.: Urban Institute Въпреки това, повечето специалисти се въздържат да дават точен брой и се ограничават с над 3 милионаSubstance Abuse and Mental Health Services Administration: Who is homeless?.U.S. Department of Housing and Urban Development: ., макар да се знае, че броят на бездомните се е увеличил значително след 1996 г.
Някои интересни статистики са, че най-бързо увеличаващата се група безпризорни са семейства с деца – 40%. Почти същият процент – 41% са самотни мъже. 14% са самотните жени, без семейства, а 5% са малолетни, които не са придружени от възрастен човек. Около 39% от всички бездомни са под 18-годишна възраст. Що се отнася до етническото разпределение, 49% са чернокожи, 35% са бели, 13% латино, 2% индианци и 1% от азиатски произход.
Най-разпространените заболявания сред тях са: психични отклонения, туберкулоза, високо кръвно налягане, диабет и венерически заболявания. Около 60% от тях заявяват, че недояждат, защото е трудно да намерят храна. 30% от тях споделят, че употребяват алкохол или поне един вид наркотик.
Една четвърт от бездомниците са ветерани от войната. Също така една четвърт от тях са били малтретирани като деца. Повече от половината са били в затвор в някой момент от живота си. 38% нямат завършено средно образованиеUrban Institute: Homelessness: Programs and the People They Serve ., 34% имат диплома за завършена гимназия или друго средно училище, а 28% имат по-висока степен на образование. 50% живеят с по-малко от $300 на месец. 71% са в големите градове, останалите в малките градчета или покрайнините.
Канада
Бездомничеството в Канада в последните години се характеризира с увеличаване броя на бездомниците и усложняване на проблемите, свързани с тях. Gaetz, S., Tarasuk, V., Dackner, N., Kirkpatrick, S. (2006) „Managing“ Homeless Youth in Toronto: Mismanaging Food Access & Nutritional Well-being. Canadian Review of Social Policy, 58(43), 1 – 19. Исторически проблемът съществува само в големите центрове като Торонто, Ванкувър, Калгари и Монреал, но напоследък той се пренася и в покрайнините, което изисква нови ресурси и услуги.Laird, Gordon (2007). „Shelter-Homelessness in a growth economy: Canada’s 21st century paradox.“ A Report for the Sheldon Chumir Foundation for Ethics in Leadership.
Демографският профил на съсловието от бездомни също се мени. В миналото мъжете са съставлявали основната част, докато в последно време жените и децата са най-бързо растящата група, следвани от младежите.Hulchanski, J.D. (2009). Conference keynote address, Growing Home: Housing and Homelessness in Canada. University of Calgary, 18 февруари 2009
Оценката на правителството за броя на бездомните в Канада е около 150 000 през 2005 г., но организации, които познават проблема отблизо твърдят, че 300 000 е много по-близко до истината.Laird, Gordon (2007). „Shelter-Homelessness in a growth economy: Canada’s 21st century paradox.“ A Report for the Sheldon Chumir Foundation for Ethics in Leadership. Грижите за тях през 2007 са стрували на държавата между 4,5 и 6 милиарда долара.Laird, Gordon (2007). „Shelter-Homelessness in a growth economy: Canada’s 21st century paradox.“ A Report for the Sheldon Chumir Foundation for Ethics in Leadership.
Защо хората стават бездомни е сложен въпрос и отговорите са различни за всеки отделен индивид. Рисковите фактори включват психологическа травма, насилие, пристрастяване към алкохол или наркотици, безработица, скорошно излизане от затвора или психиатрично заведение, имиграция, увеличаване на цените на къщите и недостатъчна социална помощHulchanski, J.D. (2009). Conference keynote address, Growing Home: Housing and Homelessness in Canada. University of Calgary, 18 февруари 2009 . Въпреки че причините са комплексни, решенията могат да бъдат прости и лесни. Cushing N. Dolbeare, 1996, „Housing Policy: A General Consideration“, in Homelessness in America, 1996, p, 34
Европа България По време на социализма проблемът с бездомните е практически несъществуващ. В периода 1945 – 1989 година официално не се говори за бедни, бездомни, безработни или социално слаби, тъй като се счита, че социалистическото правителство осигурява базовите нужди на всеки индивид. Проблемът става очевиден едва след падането от властта на Тодор Живков.Homeless and homelessness in Bulgaria by Iskra Dandolova
Двадесет години след промените от 1989 година, в България все още няма държавна организация или специализиран институт, който да даде дефиниция на бездомност, да се заеме с проучване на въпроса и да изработи политика и процедури за осигуряване, поддръжка и предлагане на услуги на нуждаещите се. Няма и стратегия за профилактика, предотвратяване и защита. Поради тази причина липсват и каквито и да са статистически данни по въпроса за броя, етническия произход или възрастовия диапазон на бездомните в България.
Макар да липсват официални становища и постановки, неофициално могат да се разграничат 5 вида бездомни: Хора, които са претърпяли банкрут, участвайки в несигурни бизнес дейности – отчасти благодарение на неопитността си в такъв вид мероприятия, но от друга страна поради ширещата се корупция Имигранти, които правят опит да работят в чужбина, но по една или друга причина се завръщат. Много от тях продават имуществото си, преди да заминат, за да си осигурят някакви средства в началото, но когато се завръщат в родината, се оказват на улицата, без средства за съществуване; това се отнася особено силно за ниско квалифицирани работници Възрастни граждани, жертви на машинации и злоупотреби Млади хора, които напускат жилището на родителите си с желание да бъдат самостоятелни; в началото те трудно си намират работа и трудно се адаптират, особено ако се преместят да живеят от малък в голям град Хора от ромски произход, които по принцип водят номадски начин на живот
Макар да липсват каквито и да са официални данни, някои източници твърдят, че бездомните в България са 500 000, сравнително висок процент в сравнение с други европейски страни, но по всяка вероятност този процент е твърде завишен. Други източници оценяват броя им на 25 000.Клошарите живеят между три и пет години в-к „Марица“, Живка Ангелова, 26 август 2009 г., година XIX, бр. 199 Поради липсата на постоянен адрес, те нямат право да гласуват по време на избори.
Бездомниците живеят по паркове, в изоставени и подлежащи на събаряне жилища (които могат да крият опасности за живота им), бараки, лодки, катакомби и фургони. Едни от малкото хора, които чувстват християнски дълг да им помогнат и са загрижени за благосъстоянието им, са отделни български свещеници, които приютяват безпризорните в църкви.Подслоняват бездомници в църква