Зисо (Живко) Москов Николов Попов е български военен и революционер, Бабчорски селски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография Зисо Попов е роден на 3 май 1882 година в Бабчор,Или през 1878 година; тогава в Османската империя. Присъединява се към ВМОРО и в периода 1901 – 1902 участва в пренасянето на оръжие от Кюстендил към Костур. По време на Илинденско-Преображенското въстание е войвода на селската чета на Бабчор и участва в сборната чета на Иван Попов, Манол Розов, Михаил Розов, Пандо Кляшев и Васил Чекаларов и в сраженията при Невеска и Апоскеп.
Чета на Зисо Николов, 11 декември 1904 година Номер Име Селище Околия Забележка 1. Зисо Николов Бабчор Костурска 2. Ставро Николов Охрид Охридска 3. Илия Костадинов Ресен Ресенска „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.26
Зисо Попов участва във възстановяването на революционната организация след потушаването на въстанието. По-късно емигрира в Сейнт Луис, САЩ. Там го застига вестта за предстоящата Балканска война, заради която се завръща в България. След Междусъюзническата война се установява в София. Като ефрейтор участва в Първата световна война.
През 1919 година Зисо Попов участва в откриването на чешма-паметник на Втора армия в Левуново, а в периода 1919 – 1921 година е кмет на селото. Участва в дейността на възобновената от Тодор Александров ВМРО и е неин главен организатор в Мелнишко. Една година от 1923 – 1924 е общински кмет на Свети Врач.
В края на август 1924 година Зисо Попов заминава за Мелнишко, като е избран за делегат на несъстоялия се конгрес на ВМРО в местността Лопово. Там го заварва вестта за убийството на Тодор Александров и се присъединява към десницата във ВМРО под водачеството на Иван Михайлов. Членува в Спомагателната организация на ВМРО, а лидерът на ВМРО го нарича:
През 1925 година, по време на Петричкия инцидент, Зисо Попов е комендант на четите по левия бряг на Струма и има заслуга за отблъскването на гръцките войски. Делегат е на окръжния конгрес на ВМРО в Банско на 11 – 12 януари 1926 година и подкрепя въоръжената разправа с левицата в организацията, а през 1931 година е избран за член на окръжното ръководство.
Зисо Попов е кмет на Свети Врач повторно от 1930 до 30 май 1932 година като участва в изграждането на околийската лечебница „Тодор Александров“ и хижа „Велебит“. В началото на 1934 година свидетелства пред Страхил Развигоров, а по-късно и пред самия Иван Михайлов, за разложението в редовете на организацията:
През 1934 – 1935 година, след Деветнадесетомайския преврат, Зисо Попов е интерниран в Плевен, лежи и в Горноджумайския затвор.
След Деветосептемврийския преврат от 1944 година е арестуван и заедно с още 30 световрачани е разстрелян край Латрово, Демирхисарско от местния партизански отряд „Яне Сандански“.
Зисо Попов е женен и има три деца.Вестник Струма, бр. 176 от 1-2.VII.1998 г.; Ангелов, В. Премълчани истини..., цит сб., с. 212-218 – взето от форума на Де зората
Бележки
Категория:Дейци на ВМОРО Категория:Дейци на ВМРО Категория:Български революционери от Македония Категория:Родени в Бабчор Категория:Български военни дейци от Първата световна война Категория:Михайловисти Категория:Български имигранти от Македония в Сандански Категория:Загинали през Втората световна война Категория:Жертви на комунистическия режим в България