Руска държава (), (Руското царство () от 1547 г.), срещано и като Московско царство или Московска държава, е наименованието на руската държава от 1547 г. до 22 октомври 1721 г. Столица на царството до 1712 г. е Москва. Руското царство е правоприемник на Великото московско княжество и е наследено от Руската империя. Руското царство се среща с няколко наименования в руската книжнина: Русія, Росія, Россия или Московска държава.

Титул

Иван III поставя началото на имперските претенции на Русия. Той включва в герба си двуглавия орел на Източната империя, а на запазен негов печат от края на управлението му използва титлата „Иван, по божия милост господар на цяла Русия и велик княз владимирски и московски, и новгородски, и псковски, и тверски, и угорски, и вятски, и пермски, и български“. В отделни документи той се нарича дори „цар“.

Руският владетел Иван Грозни приема и се прогласява за „цар“ на 16 януари 1547 г. в Успенски събор. Естествено след церемонията по така нареченото венчаване за Царството на владетеля, е нужно признанието на Новия Рим и по-специално на Вселенската патриаршия. Това се случва, макар и самоволно, от Йоасаф II Константинополски и с подкрепата на архонта на Константинопол – Михаил Кантакузин Шейтаноглу.

През 1547 г. в Москва великият княз Иван Грозни е коронован за всеруски цар и самодържец с титулатура: „Наш велик господар Иван, по божията милост цар и велик княз Всеруски, Владимирски, Московски, Новгородски, Псковски, Резански, Тверски, Югорски, Пермски, Вятски, Български и на всички“. Международните реакции и признания на новия титул се различават помежду си. Англия охотно приема новата титулатура, като дори нарича Иван Грозни император. Признанието от католическите страни закъснява. Императорът на Свещената Римска империя Максимилиан II признава царската титла на Иван Грозни през 1576 г. Жечпосполита, във връзка с политическата конкуренция за влияние в Украйна и Беларус, още дълго време продължава да назовава руския цар московски княз, както и да оспорва суверенитета му над всички руски земи.

История През 1550 е издаден кодекс с нови закони (на руски: Судебник Ивана IV). По-късно са превзети Казанското и Астраханско ханство. Това дава възможност на Русия да търгува с Персия и държавите от Кавказ и Централна Азия. През 1558 Иван Грозний обявява война на Ливонския орден и Великото литовско княжество, които контролират търговските пътища към Европа. В началото войната върви добре за Русия, но след Люблинската уния вражеските сили нарастват. През 1571 ханът на Крим опожарява Москва. Войната отслабва царството, което е разтърсено от епидемии и вътрешен терор. През 1582 е постигнат мир.

След смъртта си Иван Грозни е наследен от единствения си син Фьодор I. Тъй като Фьодор е физически и умствено слаб, фактически управлението се поема от регента Борис Годунов. През 1587 е въведено крепостно право, забраняващо на селяните да променят господарите си. По време на управлението му Руската православна църква става патриаршия през 1589. Успешни войни се водят срещу Ногайската орда и Швеция, като Русия си връща загубените територии от Ливонската война. Фьодор умира през 1598, без да остави наследници. Така се слага край на династията Рюрикови, управлявала руските земи в продължение на 700 години. Поставено е началото на т.нар. „Смутно време“

На трона се възкачва регентът Борис Годунов, избран от Земския събор. В началото на XVII век в Русия настъпва голям глад, а през 1603 започва въстание на селяните. На следващата година се появява претендент за трона, представящ се за починалия син на Иван Грозни – Дмитрий Иванович. Той става известен като Лъжедмитрий I. С помощта на полско-литовската държава Жечпосполита той започва поход към Русия, но е отблъснат при Новгород. През 1605 Борис Годунов умира и е наследен от сина си Фьодор II. Фьодор управлява много кратко, тъй като е свален от болярите. През юни 1605 Лъжедмитрий I навлиза в Москва и е коронован за цар. Управлението му не продължава дълго, тъй като е обвинен в разпространяването на полските обичаи и католицизма. На 17 май 1606 е извършено въстание срещу царя, който е убит.

Цар става Василий Шуйский от династията Рюрикови. По негово време поляците опитват да наложат влияние над руските земи, опитвайки се да поставят на престола Лъжедмитрий II, а по-късно и Владислав IV Ваза. Впоследствие поляците превземат Москва. В Нижни Новгород е организирано второ народно опълчение. То обсажда Кремъл и принуждава полските войски да капитулират. С края на полската инвазия се слага и край на Смутното време. Земският събор дава царската власт в ръцете на династията Романови.

Новият цар успява да стабилизира страната и се възползва от тежкия конфликт между Швеция и Жечпосполита, за да върне под руски контрол редица загубени територии. Следващият цар, Алексей, води страната срещу Полша по време на Първата северна война, която приключва през 1667 с полска загуба и преминаване на Източна Украйна, Киев и Смоленск под руско управление. Управлението на първите Романови царе обаче се характеризира и с неимоверно увеличение на данъците (вкл. ангария и военна повинност) над селяните, което довежда до серия от бунтове, като Солния бунт през 1648, Медния бунт през 1662, и Московското въстание през 1682. Казаците се присъединяват към бунтовете и под ръководството на Стенка Разин оказват съпротива на държавата и отхвърлят нейните институции, която в крайна сметка смазва всички въстания.

След смъртта на цар Алексей на трона се възкачва Фьодор III. По негово време Русия води война с Османската империя и разширява територията си на юг. След смъртта на Фьодор се заражда борба за власт между фамилиите Милославски и Наришкини. В крайна сметка са короновани двама царе – Иван V и Петър I. Тъй като Иван има здравословни проблеми, а Петър е малолетен, управлява сестра им София Алексеевна. През 1689 тя е отстранена от властта след провал в походите към Крим и е изпратена в манастир.

В края на XVII век Русия превзема Азов и печели излаз в южните морета. През 1698 е построен пристанищният град Таганрог, който е първата руска военноморска база. На 19 август 1700 Петър обявява война на Швеция с цел да спечели излаз на Балтийско море. Руската армия обаче е зле подготвена и през ноември 1700 е разгромена от скандинавците. Когато шведският крал Карл XII атакува Полша, Петър успява да модернизира армията си. В края на 1702 превземат крепостта Нотебург, а няколко месеца след това – крепостта Ниеншанц. Там през 1703 започва строежът на новата столица – Санкт Петербург.

През 1704 Русия печели излаз на Балтийско море след превземането на Нарва и Дерпт. През 1711 Петър организира поход срещу Османската империя, където е избягал шведският крал Карл XII. Премахната е Болярската дума, а на нейно място е съставен Сенат от десетима членове. Походът обаче се отказва безуспешен, като Русия губи излаза си на Черно море. През следващите няколко години Петър успява да превземе Ливония и Финландия. Междувременно държавата е разширена на изток, където са основани нови градове. Територията на Руското царство достига чак до Камчатка. През 1721 Русия сключва мир с Швеция, печелейки Ингрия, Естония, Ливония и по-голямата част от Карелия. Същата година Петър I е обявен за император и се поставя началото на Руската империя.

Владетели Рюрикови

ПортретИмеРоденУправлява отСемействоУправлява доПочиналИван IV Ужасни(Иван IV Грозный)25 август 1530Коломенское, близо до Москва, Велико московско княжество3 декември 1533Син на Василий III и Елена Глинскаяженен осем пъти:Анастасия Романовна6 децаМария Темрюкова1 детеМарфа Собакинанямат децаАнна Колтовскаянямат децаАнна Василчикованямат децаВасилиса Мелентеванямат децаМария Долгорукаянямат децаМария Нагая1 дете28 март 158428 март 1584Москва, Руско царствоФьодор I(Фёдор I)31 май 1557Москва, Руско царство18 март 1584Син на Иван IV и Анастасия Романовнаженен веднъж:Ирина Годунова1 дете16 януари 159816 януари 1598Москва, Руско царство

Годунови

ПортретИмеРоденУправлява отСемействоУправлява доПочиналБорис I Годунов(Борис Годунов)около 15517 януари 1598Зет на Фьодор Iженен веднъж:Мария Скуратова, дъщеря на Малюта Скуратов2 деца23 април 160523 април 1605Москва, Руско царствоФьодор II(Фёдор II)1589Москва, Руско царство23 април 1605Син на Борис Годунов и Мария Скуратованежененбез деца11 юни 160520 юни 1605Московски кремъл, Москва, Руско царство

Узурпатор

ПортретИмеРоденУправлява отПретенции към тронаУправлява доПочиналЛъже-Дмитрий I(Лжедмитрий I)158121 юли 1605Представил се за Дмитри Иванович, син на Иван IV17 май 160517 май 1606Москва, Руско царство

Шуйски

ПортретИмеРоденУправлява отПретенции към тронаУправлява доПочиналВасилий IV Шуйски(Василий IV Шуйский)22 септември 1552Нижни Новгород, Руско царство19 май 1606Дванадесето поколение наследник на Всеволод III19 юли 161012 септември 1612Гостинин, Полша

Междуцарствие (1610 – 1613)

Романови

ПортретИмеРоденУправлява отСемействоУправлява доПочиналМихаил I Романов(Михаил I Романов)12 юли 1596Москва, Руско царство21 февруари 1613Син на Фьодор Романов Патриарх Филарет и Ксения Ивановнаженен два пъти:Мария Долгоруковамъртвородено детеЕвдокия Стрешньова9 деца12 юли 164514 юли 1645Москва, Руско царствоАлексей I(Алексей I)9 май 1629Москва, Русия12 юли 1645Син на Михаил I и Евдокия Стрешньоваженен два пъти:Мария Милославская13 децаНаталия Наришкина3 деца29 януари 167629 януари 1676Москва, Руско царствоФьодор III(Фёдор III)9 юни 1661Москва, Руско царство29 януари 1676Син на Алексей I и Мария Милославскаяженен два пъти:Агафия Грушевскаянямат децаМарфа Апрааксинанямат деца7 май 16827 май 1682Москва, Руско царствоИван V(Иван V)(съвместно с Петър I)6 септември 1666Москва, Руско царство7 май 1682Син на Алексей I и Мария Миолославскаяженен веднъж:Прасковя Салтикова6 деца8 февруари 16968 февруари 1696Москва, Руско царствоПетър I(Пётр I)(съвместно с Иван V до 1696)9 юни 1672Москва, Руско царство7 май 1682Син на Алексей I и Наталия Наришкина8 февруари 17258 февруари 1725Санкт Петербург, Руска империя

Вижте също Мономахова шапка Третия Рим Самодържавие Иван Грозни Руска империя