Валтер Венк () е най-младият генерал в германската армия по времето на Втората световна война.
Биография Ранен живот и Първа световна война (1914 – 1918) Роден е на 18 септември 1900 г. във Витенберг, Германска империя. През 1911 г. постъпва в кадетския корпус в Наумберг, а 7 години по-късно – в средното военно училище в Грос-Лихтерфелд.
Междувоенен период На 1 май 1920 г. е зачислен към 5-и редовен полк на Райхсвера, на 1 февруари 1923 г. е произведен в унтерофицер. През май 1933 г. (вече лейтенант), Венк е разпределен в 3-ти моторизиран разузнавателен батальон. Получава звание хауптман (капитан), преминава подготовка в Ген-щаба на армията и през 1936 г. е назначен в щаба на танковия корпус, разквартируван в Берлин.
Втора световна война (1939 – 1945) На 1 март 1939 г. е повишен в майор и в качеството на оперативен офицер го преместват в 1-ва танкова дивизия във Ваймар. С нея Валтер Венк участва в Полската и Западните кампании. В края на войната той командва германската 12-а армия.Ryan 1966: p. 443 Заповядва на своята армия да се предаде на американските войски, за да избегне предаването си на руските. Преди да се предаде, Венк взема важно, но неуспешно участие в битката за Берлин.
Смърт Умира на 1 май 1982 г. в автомобилна катастрофа в Бад-Ротенфелде, Германия.
Военна декорация Медал Судетия (4 септември 1939) Германски орден „Железен кръст“ (1939) – II (13 септември 1939) и I степен (4 октомври 1939) Германска Значка за раняване (1940) – черна (18 май 1940) Германски медал „За зимна кампания на изтока 1941/1942 г.“ (1 август 1942) Орден „Германски кръст“ (1942) – златен (26 януари 1942) Рицарски кръст (28 декември 1942)
Използвана литература Библиография Ryan, Cornelius (1966). Last Battle. New York: Simon and Schuster. p. 443.
Бележки
Външни препратки
Ген. В. Венк в немския сайт – Lexikon der Wehrmacht
Категория:Германски военни дейци от Първата световна война Категория:Германски военни дейци от Втората световна война Категория:Жертви на пътнотранспортни произшествия