Мицубиши А6М е японски лек палубен изтребител – моноплан от периода на Втората световна война и е може би най-известният японски самолет от тези години. Произвеждан серийно от 1940 до 1945 г., от него са произведени 10 449 единици. Известен като А6М Рейзен (по-правилно Рейшен – от Rei shiki Kanjo sentoki, 零式艦上戦闘機 – „морски палубен изтребител тип 0“), той участва практически във всички въздушни сражения на японския императорски флот през Втората световна война, като в първите години превъзхожда по тактико-технически данни самолетите на съюзниците. Hawks, Chuck. The Best Fighter Planes of World War II. Посетен на 18 януари 2007 г.The American and Japanese Air services Compared . Посетен на 18 януари 2007.Mersky, Peter B. (Cmdr. USNR). Time of the Aces: Marine Pilots in the Solomons, 1942 – 1944 Посетен на 18 януари 2007 г.. Американците му дават кодовото име „Зик“ (Zeke), но сред пилотите е известен като „Зеро“ (Zero, ), „Hamp“ и „Hap“. До появата на P-38 „Лайтнинг“ в края 1942 г., А6М диктува условията във въздуха на Тихоокеанския театър на бойните действияХорикоши Д., Окумия М., Кайдин М. „Зеро!“ (Японская авиация во Второй мировой войне), стр. 232, но в края на войната вече е остарял и все по-трудно се справя със съюзническите изтребители. Подобно на повечето типове самолети А6М също е използван като самолет за камикадзе.

12-Ши Благодарение на войната с Китай от 1937 г. японското командване и особено това на военноморския флот бързо разбира, че работата над нов самолет трябва да се започне тогава, когато предхождащия го модел все още се приема на въоръжение. И затова веднага след приемането на въоръжение на Мицубиши A5M (известен и като тип 96) през 1936 г. се формулират новите технически изисквания към новия самолет, които получават обозначението 12-Ши. 12-Ши означава, че изискванията са приети през 12 година от ерата Шьова, т.е. дванайсетата година от управлението на император Хирохито (2597 г. по японския календар или 1937 г. по Григорианския календар). Новият самолет е създаван с две цели: за прехват на вражеските бомбардировачи и за съпровождане на своите, и затова той трябва да превъзхожда всички бойни самолети на евентуалния противник. Изискванията 12-Ши са за самолет с размах на крилата не повече от 12 м и максимална скорост не по-малко от 500 км/ч (или 270 възела, тъй като скоростомерите на японската морска авиация са калибрирани в морски възли) на височина 4000 м. Самолетът трябва да набира височина от 3000 м за не по-малко от 3 минути и 50 секунди, а времетраенето на полета трябва да е 1,2 – 1,5 часа на същата височина с максимални товар и скорост. С допълнителен горивен резервоар под тялото той трябва да остава близо 2 часа във въздуха с форсиран двигател и 6 – 8 часа при икономичен режим на полета. Освен това са предявени много високи изисквания за маневреността му. Предвижда се въоръжението му да бъде от две 20-мм оръдия и 2 7,7-мм картечници, като освен това трябва да може да носи две бомби от по 30 кг или една от 60 кг. Предявени са изисквания и относно бордовата апаратура. Както и при разработката на А5М, относно масата на самолета не са поставени никакви ограничения, тъй като японците са се убедили от опита си, че те сковават конструкторската мисъл, което води до създаването на посредствени самолети.

Създаване Разработката на самолет, който да отговаря на 12-Ши е предложена на 19 май 1937 г. едновременно на две фирми – Мицубиши Дзукогьо Кабушики Кай­ся и Накаджима Хикоки К.К. След консултации в Щаба на морската авиация (Кайгун Коку Хомбу) и разбор на изводите от тях, на 17 януари 1938 г. двете фирми получават официална поръчка за разработката и производството на самолета. От Накаджима обаче отказват практически веднага, тъй като конструкторите от фирмата смятат поръчката за неизпълнима. След отказа на Накаджима, Мицубиши получава монополното право над разработката и строежа на новата машина, но не бързат с тях, тъй като всички сили са хвърлени върху проектирането на нов бомбардировач по спецификацията 11-Ши. След силен натиск от страна на военните, работата върху бомбардировача е изоставена и усилията се насочват към изтребителя.

Проектирането му е възложено на група, ръководена от 34-годишния конструктор Джиро Хорикоши, който въпреки младостта си е достатъчно опитен. При работата си над новия изтребител, групата се осланя на опита си, придобит при проектирането на предходния модел А5М. Главният проблем, с който се сблъскват конструкторите, е изборът на двигател. Тъй като според 12-Ши двигателят за новия изтребител трябва да се намира вече в серийно производство, се налага да се избира от три двигателя: Мицубиши Дзуйсей-13 с мощност 887 к. с. (652 кВт), Накаджима Сакае-12 (938 к. с., 690 кВт) и Мицубиши Кинсей-42 (1014 к.с, 748 кВт при земята и 1085 к. с., 798 кВт на височина 1000 м). И трите са 14-цилиндрови, двуредови звездообразни двигатели с въздушно охлаждане. Отначало е избран Мицубиши Кинсей-42 като най-мощен, но военните решават, че има много малка относителна мощност и тогава Хорикоши избира Мицубиши Дзуйсей-13, тъй като не иска да ползва двигател на конкурентна фирма. Този двигател е монтиран на първите два прототипа на машината.

Цялата концепция на проектиране и дизайн на самолета е подчинена на максималното олекотяване на машината и осигуряване на по-добра маневреност и за тази цел са използвани всички известни технически решения и достъпни технологии. Със същата цел е решено крилото да бъде изработено като едно цяло, а не като две отделни конструкции, като така не се налага да се усилват местата за скрепление между двете крила. Самолетът се изработва от дуралуминий тип T-7178, специално разработен за този тип машини от концерна Сумимото, който е изключително лек и здрав. Единственият му проблем е, че е по-податлив на корозия, но с оглед на периода на живот на самолетите от това време (4 – 5 г.), това не е пречка според военните. Все с оглед на намаляването на теглото горивните резервоари на самолета не са защитени, както и гърбът на пилотското кресло не е брониран, което доста намалява способността на машината да понася бойни повреди.

За въоръжение са избрани намиращите се тогава в производство 7,7-мм картечници тип 97, които са лицензен вариант на английската 7,7-мм Vickers Class E и 20-мм оръдия тип 99 (лицензен вариант на швейцарското 20-мм Oerlikon FF). С това въоръжение А6М става най-тежко въоръженият палубен изтребител в началото на войната.

Единайсет месеца след началото на работата по 12-Ши, самолетът е готов и на 16 март 1939 г. започват стендовите му изпитания. Тъй като край завода няма летателна писта, машината е разглобена и с две волски каруци е превозена до намиращия се на 40 км армейски полигон Кагамигахара, където отново е сглобена и на 1 април 1939 г. започват полетните изпитания. По време на изпитанията се оказва, че скоростта на самолета е по-ниска от изискваната. Военните настояват на машината да се монтира двигателят на Накаджима Сакае-12 и Хорикоши е принуден да се подчини. Първият самолет с новия двигател излита на 28 декември 1939 г. и характеристиките му надминават очакваното. Новият самолет с двигател Накаджима Сакае-12 е приет на въоръжение под обозначението А6М2 модел 11 и е поръчана предварителна серия. Войсковите изпитания на самолетите А6М2 започват практически веднага, тъй като в това време в Китай все още се водят бойни действия.

Имената на изтребителя Мицубиши А6М е известен с много имена. Официалното му обозначение според приетата в японския флот класификация е Rei shiki Kanjo sentoki, 零式艦上戦闘機 – морски палубен изтребител тип 00, което означава че е приет на въоръжение през 2600 г. по японското летоброене (1940 г. по Григорианския календар). Японците го наричат Рей-сан („рей“ – нула) или (особено пилотите) Зеро-сан (от английската (zero) и френската (zéro) думи за нула, станали известни на японците през 19 в. от английски и френски инженери). Сигнатурата А6М означава: „А“ – палубен изтребител, 6 – шестият модел от този клас, разработен за имперския флот, „М“ – от името на производителя Мицубиши. Официалното кодово име дадено на самолета от съюзниците е Зик (Zeke) в съответствие с практиката на японските изтребители да се дават мъжки имена (на бомбардировачите женски, на планерите – имена на птици, а на тренировъчните самолети – имена на дървета). Два от по-късните варианти на изтребителя, които не са своевременно идентифицирани като негови модификации, получават собствени кодови имена: Ръф (Rufe) за A6M2-N (версия на А6М2 като хидросамолет) и Хемп (Hamp) за A6M3 модел 32. Тъй като външният вид на A6M3 модел 32 е леко променен, след появата му съюзниците решават, че това е нов тип изтребител и му дават кодовото име Хеп (Нар), което намеква за прозвището на началник-щаба на армейската авиация на САЩ Хенри „Хеп“ Арнолд (Henry Harley „Hap“ Arnold). Той от своя страна не е особено доволен и прави всичко възможно кодът да бъде заменен с Хемп (Hamp). За негова радост през декември 1942 г. в Нова Гвинея в ръцете на съюзниците попада един A6M3 модел 32, те разбират грешката си и на самолета е дадено кодовото име Зик 32 (Zeke 32).А6М „Зеро“. Война в воздухе, № 3. 2-е издание дополненное и переработенное. Периодическое научно-популярное издание для членов военно-исторических клубов. Редактор-составитель Иванов С. В.

Името, с което този самолет е най-известен и днес, е А6М Zero.

Бойна биография Китай Предсерийните А6М2 пристигат в Китай през юли 1940 г. и на 19 август е първият боен полет (съпровождане на бомбардировачи), но китайското разузнаване вече е предупредило за появата на новия изтребител и активността на китайската авиация е намалена. Затова бойният дебют на Зеро става на 13 септември, когато разузнавателен самолет съобщава за група от 30 китайски изтребители над летището край Чунцин. 13 А6М2, в това време съпровождащи група бомбардировачи, променят курса и влизат в бой с китайските изтребители, които са от типовете И-152 / И-153 и И-16, всички съветско производство. Боят продължава около 30 минути и завършва с 27 свалени китайски машини без нито една японска загуба (4 Зеро са леко повредени).Хорикоши Д., Окумия М., Кайдин М. „Зеро!“ (Японская авиация во Второй мировой войне), стр. 40 До края на сраженията в Китай самолетите А6М се сражават още много пъти, изпълнявайки типови задачи от свободен лов и съпровождане на бомбардировачи до разузнаване. Равносметката след края на бойните действия е впечатляваща – А6М2 „Зеро“ свалят 103 противникови самолета и унищожават 163 на земята, при собствени загуби от три самолета, свалени от зенитната артилерия на китайците.

Пърл Харбър и първите дни на войната