Междуклетъчните връзки, или междуклетъчните контакти, са специфични структури, които позволяват обмен на информация и вещества между съседни клетки или контакти в тъканите на многоклетъчните организми. Те са многобройни в епителните клетки. Образувани са от лепливи протеинови комплекси, които създават контакт между съседни клетки или околоклетъчното пространство.
Класификация Плътните контакти приближават съседните клетки и преахват междуклеътчното пространство, което не позволява свободното преминаване на вещества. Простият контакт и шевото свързване закотвят клетки. Характерни са за тъкани, подложени на межанично натоварване. Цепковидните контакти са обособени зони на мембраната, които улесняват дифузията на йони и малки молекули между съседни клетки. В животинския оргнизъм образумат и електрически синапс. Септалните и септоподобните контакти контролират обменяната на вещества. В гръбначните животни осигуряват междуклетъчно пространство, в което се секретират свободно вещесктва за кръвта. Десмозомите и десмозомоподобните контакти позволяват прилепване на съседни клетки чрез структурните белтъци кадхерин, актин и винкулин.
Безгръбначните имат и други няколко различни междуклетъчни връзки, например септумни връзки или апексови връзки (червеят C. elegans притежава апексови (връхни) връзки).
Източници
NIH
Категория:Клетъчна биология Категория:Хистология