Рафаел Леонидас Трухильо Молина () е дългогодишен президент на Доминиканската република и сред най-дълго управлявалите диктатори в Централна Америка и Карибския басейн.
Управлението на Трухильо е съпроводено с политически чистки и гонения, извършвани над членове на легалната политическа опозиция, както и над популярните партизански отряди на Антонио Имберт. В политическата диктатура Трухильо включва секретни отряди за сигурност, известни като calies. Трухильо е отговорен за много смъртни случаи, включително Магданозовото клане през 1937 г., когато по негова заповед са избити между 537 и 12 166 хаитяни.La matanza de 1937
Биография
Ранен живот Трухильо е роден на 24 октомври 1891 г. в Сан Кристобал в семейство от ниската средна класа.Rafael Trujillo. [Internet]. 2015. The History Channel website Баща му, Хосе Трухильо Валдес, е син на испански сержант, пристигнал в Санто Доминго като член на испански сили за подкрепление по време на опита на САЩ да анексират града. Майка му, Алтагарсия Хулия Молина Шевалие, има хаитянски френски корени. Трухильо е третото от общо единадесет деца. Има и един осиновен брат.
През 1897 г., на 6-годишна възраст, Трухильо е записан в училище, но година по-късно е преместен в друго, където става ученик на Еухенио Мария де Остос. На 16 години Трухильо започва работа като телеграфен оператор. След три години работа Трухильо прибягва до престъпления – кражби на добитък, подправяне на чекове и пощенски грабежи. Прекарва няколко месеца в затвора, но това не разубеждава Трухильо, който по-късно съставя разбойническа банда обирджии.
Идване на власт През 1916 г. САЩ окупират Доминиканската република, а окупаторите бързо установяват местна жандармерия, която да поддържа реда. Трухильо се присъединява към Националната гвардия през 1918 г. и се обучава с американските морски пехотинци. Съзрял възможността, Трухильо впечатлява началниците си и е повишен от кадет на генерал и впоследствие главнокомандващ армията само за девет години.
През февруари 1930 г. започва бунт (или преврат) срещу президента Орасио Васкес в Сантяго де лос Кабайерос. Трухильо сключва тайна сделка с водача на бунтовниците Рафаел Естрея Уреня. Той му позволява да завземе властта, а в замяна очаква да Естрея да му позволи да се кандидатира за президент на следващите избори. Докато бунтовниците приближават към Санто Доминго, Васкес нарежда на Трухильо да ги отблъсне. Той, обаче, под „неутрален“ претекст държи войниците си в казармите, позволявайки на бунтовниците на Естрея да превземат столицата безпрепятствено. На 3 март Естрея е обявен за действащ президент, а Трухильо става началник както на армията, така и на полицията. Спазвайки уговорката си, Трухильо е издигнат за кандидат за президент от Патриотичната коалиция на гражданите (). Другите кандидати бързо стават мишена на тормоз от страна на армията. Когато в крайна сметка става ясно, че армията няма да позволи на никой друг освен Трухильо да спечели изборите, останалите кандидати се отказват. Неизненадващо бюлетината на Трухильо и Естрея печели изборите с 99% подкрепа.Official results: 223,731 vs 1,883. de Galindez, p. 51 Американския посланик Чарлз Бойд Къртис пише, че Трухильо е получил много повече гласове, отколкото хора реално са гласували.de Galindez, p. 51, note 2.
Правителство Три седмици и половина след като Трухильо става президент, унищожителен ураган удря Санто Доминго и убива 2000 души. В отговор на бедствието, Трухильо обявява военно положение в страната и започва да възстановява града. След като работите по възстановяването приключват, той преименува столицата на Сиудад Трухильо в своя чест. Освен това той преименува множество улици, паметници и забележителности из цялата страна на свое име. На 16 август 1931 г., първата годишнина от поемането му на властта, Трухильо обявява Доминиканската партия () за единствената законна политическа партия. По това време държавата вече е де факто с еднопартийна система, ръководена от Трухильо. Държавните служители са задължени със закон да „даряват“ 10% от заплатите си за националната хазна. Върху младите хора се оказва силен натиск да се присъединяват към партията. Членовете ѝ трябва да носят членските си книжки със себе си, а при условие, че бъдат хванати да се разхождат без тях, могат да бъдат арестувани. Тези, които не се присъединяват или не допринасят за партията, поемат риск. През 1934 г. Трухильо, който вече сам се е повишил на генералисимус на армията, се кандидатира отново за избори. На тях вече не е останала организирана опозиция в страната и той е избран като единствен кандидат в гласуването. След това той организира големи тълпи от хора, които да манифестират с викове верността си към правителството.
Култ към личността През 1936 г., по предложение на Марио Фермин Кабрал, Конгресът на Доминиканската република гласува с мнозинство за промяна на името на столицата от Санто Доминго на Сиудад Трухильо. Провинция Сан Кристобал е преименувана на Трухильо, а най-високият връх в страната, Пико Дуарте, е кръстен Пико Трухильо. Статуи на „Ел Хефе“ („Шефа“), както е наричан, се произвеждат масово и се издигат из страната. Националните вестници го възхваляват на главните си страници, а регистрационните номера на колите понякога имат слогани „Да живее Трухильо“. Накрая дори църквите са принуждавани да поставят слогана „Бог в небето, Трухльо на Земята“. Поддръжниците на Трухильо дори се опитват да го номинират за Нобелова награда за мир.
Трухильо може да се кандидатира за президент отново през 1938 г., но вместо това заявява: „Аз, доброволно и срещу волята на народа, отказвам да бъда преизбран на тази висша длъжност“. Всъщност, бурна кампания за преизбиране вече е била започната към средата на 1937 г., но международното недоволство след Магданозовото клане по-късно през същата година карат Трухильо да се завърне към личния си живот. Впоследствие Доминиканската партия номинира избраника на Трухильо, 71-годишния вицепрезидент Хасинто Пейнадо, заедно с Мануел де Хесус Тронкосо де ла Конча. На бюлетината през 1938 г. те са отделно. Трухильо запазва позицията си на генералисимус и ръководител на Доминиканската партия. Много скоро става ясно, че новоизбраният президент Пейнадо е нищо повече от марионетка, докато Трухильо все още държи цялата власт в държавата. Пейнадо умира на 7 март 1940 г., а Тронкосо дослужва остатъка от мандата му. Обаче, през 1942 г., когато американският президент Франклин Рузвелт се кандидатира за трети президентски мандат в САЩ, Трухильо се мотивира да се кандидатира отново и печели президентските избори без опозиция. След това служи два мандата, като си ги удължава до пет години всеки. През 1952 г., под натиск от Организацията на американските държави, той отстъпва президентския пост на брат си, Ектор Трухильо. Макар официално вече да не е на власт, Рафаел Трухильо продължава да организира събития в своя чест.
Убийство На 30 май 1961 г. Трухильо е застрелян в синия си Chevrolet Bel Air, след като нападнат от засада на път в околностите на доминиканската столица. Сред организаторите на заговора са генералите Антонио Имберт Барера и Хуан Томас Диас. Те, обаче, не успяват да поемат властта, тъй като генерал Хосе Рене Роман Фернандес предава конспираторите чрез бездействието си, а резервен план така и не е съставен. Междувременно, семейството на Трухильо и Службата за военно разузнаване се захващат за работа да заловят конспираторите и довеждат Рамфис Трухильо от Париж, който да заеме позицията на брат си. Отговорът на военното разузнаване е бърз и брутален. Стотици заподозрени са задържани, а много от тях са измъчвани. На 18 ноември се извършват последните екзекуции. Антонио Имберт Барера се оказва единственият от седемте убийци, които оцеляват след гоненията.
Погребението на диктатора е съпроводено от дълга процесия, завършваща в родния му град, Сан Кристобал, където е и погребан. Президентът Хоакин Балагер изнася възхваляваща го реч. Опитите на семейство Трухильо да задържат властта в страната накрая се провалят. Военните бунтове от 19 ноември и заплахата от американска намеса на практика слагат край на режима на Трухильо. Президентът по-късно позволява на Рамфис Трухильо да пренесе тялото на баща си в Париж, където е погребан повторно на 14 август 1964 г. Шест години по-късно тялото му е пренесено в Мадрид.
Последвалите разследвания показват, че Трухильо е бил убит с оръжия, доставени от американското ЦРУ. Впоследствие става ясно, че САЩ играе дори по-голяма роля в убийството от просто снабдяване с оръжия, финансирайки леви организации и политици.
Политика
Репресии Бруталните репресии на членовете на опозицията са основна характеристика на управлението на Трухильо от самото му начало през 1930 г. Трухильо поддържа и списък от хора за екзекутиране по света, които възприема като преки врагове или са го обидили. Понякога дори позволява организирането на опозиционни партии и им позволява да действат открито. Така той може законно да ги арестува.
По-късно арестите и убиванията се извършват от Службата за военно разузнаване (). Някои от случаите стават печално известни извън страната, като например убийствата на Хесус Галиндес и сестрите Мирабал. Това допълнително уронва репутацията на Трухильо пред американското правителство. След като Трухильо одобрява опита за убийство на венецуелския президент Ромуло Бетанкур, САЩ блокира достъпа на Трухильо до американските печалби от захар.
Имиграция Трухильо става известен със своята политика на отворените врати, приемайки еврейски бежанци от Европа, японци през 1930-те години и изгнаници от Испания след гражданската война там. Той разработва уникална доминиканска политика на расова дискриминация, която е насочена главно срещу чернокожите хаитяни. По време на Евианската конференция през 1938 г. Доминиканската република се оказва единствената държава, която би приела евреи и се съгласява да даде подслон на до 100 000 бежанци. През 1940 г. е подписано споразумение, а Трухильо дарява 110 km2 от имотите си на заселниците. Първите заселници пристигат през май 1940 г. Повечето от тях по-късно заминават за САЩ.
Европейските бежанци увеличават данъчната основа на Доминиканската република и добавят още към бялото население на иначе смесената нация. Правителството предпочита белите бежанци, пред останалите.
Политика за околната среда Режимът на Трухильо значително разширява Ведадо дел Яке, природния резерват около река Яке дел Сур. През 1934 г. той забранява горенето и изсичането на горите за разчистване на земя за селското стопанство, установява агенция за управление на горите, която да защитава парковата система, и забранява изсичането на борове без разрешение. През 1950-те години режима на Трухильо възлага проучване относно хидроелектрическия потенциал на водоемите в Доминиканската република. Комисията прави заключение, че само гористите водни пътища могат да поддържат водноелектрически централи, така че Трухильо забранява сечта в речните корита с потенциал. След смъртта му през 1961 г. сечта в страната продължава.
Трухильо насърчава външните инвестиции в страната, особено от САЩ. Дава на концесия минерални и петролни находища..
Външна политика Трухильо се стреми към мирно съжителство с правителството на САЩ. По време на Втората световна война той страни със Съюзниците и обявява война на Германия, Италия и Япония на 11 декември 1941 г. Макар Доминиканската република да няма военно участие във войната, тя става един от учредителите на ООН. Трухильо поощрява дипломатическите и икономическите връзки със САЩ, но политиките му често водят до напрежение със страни от Латинска Америка, особено с Коста Рика и Венецуела. Поддържа добри отношения с Франко в Испания, Перон в Аржентина и Сомоса в Никарагуа. Към края на управлението му, отношенията му със САЩ се влошават.