Горянското съпротивително движение или Горянството е въоръжена съпротива срещу установения в годините след Деветосептемврийския преврат комунистически режим в България, съществувала в България от 1945 до 1958 година. Участниците в това движение са наричани горяни и то е едно от първите и едно от най-продължителните съпротивителни движения срещу комунистически режим след края на Втората световна война.

Има публикувани документи от Държавна агенция „Архиви“ за активни горянски групи в Пазарджишка околия, Ямболска околия, Старозагорски окръг, Сливенска околия, Поповска околия, Русенски окръг, Пловдивски окръг, Казанлъшка околия, Кюстендилски окръг, Самоковска околия, Сапарева баня, Еленска околия, Асеновградска околия, Плевенски окръг, Разградска околия и други по-малки групи в отделни части на страната.

Наименование Заради това, че се укриват в горите, комунистическите и земеделските партизани преди 1944 г. биват наричани или партизани или шумкари, а антикомунистите в четите след 1945 г. (голяма част от тях – земеделци) – горяни. Значителна част от земеделците се присъединяват към съпротивата, а тези, които подкрепят комунистическата власт или не се решават да се разграничат от нея, след 1945 г. членуват в БЗНС, наричан от опозиционерите: БЗНС (казионен).

Причини за възникване Новоустановилият се комунистически режим, с помощта на Червената армия, налага терор и репресира опозиционно и реакционистки настроените към режима. До 5 октомври 1944 г. без съд и присъда, главно чрез централно организиран терор, са избити хиляди хора. Следва стихиен терор без реакция на властта до декември 1944 г. От 1946 година започва преследване и на коалиционните партньори в Отечествения фронт – земеделци, социалдемократи, членовете на политическия кръг „Звено“. Екзекутирани са дори политически ръководители и депутати. През 1946 г., за статиите „Нашата войска“ и „Защо ме изкушавате, лицемери“ социалдемократът Кръстьо Пастухов е осъден на 5 години затвор. През август 1949 г. той е удушен в затвора. Един от осъдените на смърт и екзекутирани през 1947 година е Никола Петков – лидерът на земеделците. Освен това властта действа за премахване на всички некомунистически партии. През 1947 година е забранена със закон БЗНС „Никола Петков“ и всичките ѝ лидери са арестувани. Последната опозиционна партия – Социалдемократическата (БРСДП (о)) е унищожена през 1948 година, като цялото и ръководство и парламентарна група са вкарани в затвори и концлагери. Политическите репресии са насочени и към селячеството и тяхната политическа организация като към основен извор на недоволство срещу комунистическото управление. През април 1948 г. земеделският лидер на БЗНС „Врабча-1“ Димитър Гичев е обвинен в съдействие за „организиране на въоръжени чети“ за борба срещу властта, даване нареждания за „организиране на саботажи“, в „разпространение на слухове“ и е осъден на доживотен затвор. В горянските движения освен изброените политически дейци се включват и бивши царски офицери, анархисти, малък брой комунисти-трайчокостовисти, бивши дейци на ВМРО, СБНЛ и други патриотични и националистически организации.

Колективизацията на земята и формирането на ТКЗС-та оставя земеделците и селяните, основно симпатизанти на БЗНС „Никола Петков“, без собствена земя за обработване. Устройството на ТКЗС е коренно различно от съществувалите кооперации и от западноевропейските кооперации: цялата земя е обща. Това означава, че селяните нито са собственици, нито имат парцели земя, които да обработват. Съществувалите дотогава кооперативи са премахнати. До 1944 година България е на второ място в света по развитие на кооперативното движение след Дания.„Нов кооперативен сборник, книга 1“, София, 1994 г., изд. „БалБок“ (има се предвид всички видове кооперации: земеделски, кредитно-спестовни, т.е. Популярни банки, потребителски кооперации и др.) Колективизирането се извършва насилствено,Главна прокуратура на НРБ, изх П-202,28 март 1956 г.; Справка от Йордан Чобанов, главен прокурор, до Тодор Живков за състоянието на законността в страната, 28 март 1956 г. „Внедряването на законност в дейността на ТКЗС отбелязва известен напредък през последните години. Случаи като тези, които бяха осъдени на мартенския пленум на ЦК през 1951 г. са сравнително редки. През настоящата кампания за масовизиране на ТКЗС извращенията са по-„меки“ и по-малобройни отколкото през 1950 г.“ с различни форми на натиск и заплахи в т. ч. заплахи с убийство и други.Цанева, Габриела „Миналото в мен“ повест, В. Търново, 1994, изд. „Сеяч“ в Словото – Българската виртуална библиотека (повестта я има и в библиотеките)

Мотиви на горянството Тези условия обуславят и целите на горянството. Горяните са:

против диктатурата и терора против политическите репресии против насилственото отнемане на собствеността, в т.ч. и на земята против съветизацията на България за възвръщането на свободата, демокрацията и пазарната икономика като преди 1934 година

Организация Първоначално горянството възниква като бягство от терора и като невоенно нелегално движение. През пролетта на 1945 година се появяват първите горянски чети. До 1947 година са оцелели не по-малко от 5 горянски чети главно в балканските райони. През 1945 г. в България има 173 горяни. Числеността на горяните нараства след ликвидирането на легалната опозиция през 1947 година. През 1948 г. те са 780. В горянските чети участват както жертви на насилието, като бивши военни, полицаи и държавни служители, така и селяни, чието икономическо положение бързо се влошава от мерките на режима.

Горянството достига връх около 1950 – 1952 г. като реакция срещу политиката на насилствена колективизация на земята. Част от селяните се ориентират към въоръжена борба и като резултат в периода след 1949 – 1950 г. огромната част от горяните са земеделци. През 1950 г. четниците вече са 1520 души. През 1951 г. те достигат 3130 горяни. В организирането ги подпомагат най-малко 20 000 ятаци и горяни, занимаващи се с пропагандна дейност. По данни от документи всички чети са повече от 160. 28 от тях са големи, има и поединични участници. 52 чети влизат от чужбина и са съставени от емигранти. Средната продължителност на повечето от четите е 7 – 8 месеца. Всички горяни, преминали през четите за целия период, са между 5000 и 7000 – 8000 души. Съпротивата е най-силна в Южна България, особено в Сливенско, Старозагорско, Велинградско и в Пиринския край.Горчева, Даниела, „Забравената съпротива“ Според други данни през периода 1949 – 1956 г. са унищожени 440 „банди“, в края на 1953 г., т.е. след масовия разгром все още съществуват 736 нелегални организации и групи, а заедно с неорганизираните групи вражеският контингент възлиза на 384 000 д.Асенов, Бончо. Шесто за шесто. стр. 123. и Ангелов, Веселин. Документи за дейността на ДС. док. 46 и 47.

Горянски отряди действат в много части на страната, като по-активни са в граничните райони, а във вътрешността на страната – в Старозагорско, Сливенско, Пловдивско и Плевенско.

Въоръжената антикомунистическа съпротива има свое задграничното радио „Горянин“, което излъчва емисии до 1962 г. Неговият девиз е „Гласът на българската съпротива“ и излъчва с два предавателя на различни честоти от околностите на Атина. То е заглушавано непрестанно от отделите за радиотехническа борба ДС, дори е планирано взривяването му от командоси на българските специални служби, но операцията не е проведена.

Пиринска Македония В Пиринска Македония съпротивата е най-силна през 1947 – 1948 г. Основната чета, начело с Герасим Тодоров, контролира по-голямата част от Светиврачка околия. Извършва походи и атаки чак до долината на Места – до Разложко и на юг – до Неврокопско, а също и към Горноджумайско. През 1948 година хиляди милиционери блокират голяма част от Северния Пирин. В Горноджумайска и в други околии е въведено двуседмично обсадно положение. Четниците са откъснати от ятаците си и са разбити. Обграден, на 31 март Герасим Тодоров се самоубива. Така е нанесен фатален удар на Пиринското горянство. Но, въпреки всичко, в края на 1948 година Борислав Атанасов и още няколко души от ВМРО преминават гръцко-българската граница и създават нелегална организация.в. „Трета възраст“, 2008 г., бр.39

Сливенско Движението придобива максимален размах в периода 1950 – 1952 година. От Гърция предава Радио „Горянин“. В средата на 1951 година то излъчва съобщения, че в Сливенско се формира въстаническа армия. Като резултат, от различни краища на България се стичат хора към Сливенския край. Армия от 13 000 милиционери и войници блокира Сливенския Балкан. Най-голямата Сливенска чета от 106 души, начело с Георги Стоянов – Търпана, наричан Бенковски, е обкръжена от 6000 души армия. На 1 и 2 юни те водят сражение две денонощия, като накрая се измъкват от обкръжението и въпреки тежката битка, успяват да изнесат ранените; пленени почти няма. В боевете с превъзхождащия ги противник загиват над 40 горяни, но макар и ранен, командирът извежда четата и я спасява. Освен това известно е, че при това сражение милицията и армията са командвани от министъра на вътрешните работи Антон Югов, а в един бронетранспортьор, недалеч от гората, следи действията първият секретар на БКП Вълко Червенков. Но в края на 1951 г. Георги Стоянов – Търпана е пленен при акция на ДС, осъден и екзекутиран. Дори и без своя командир и въпреки жертвите, тази чета продължава борбата: през 1952 година се обединява с малки чети и други хора, достига до 156 души и отново започва да превзема села. Един от успехите на горянството е превземането на с. Раково, Сливенско за близо 3 дни (1952 година).Калайджиев, Иван – сливенски горянин

Около 15 горяни-парашутисти се приземяват в Казанлъшко и Ихтиманско. Те са подготвени в Гърция, Югославия и Франция.

Североизточна България Движението съществува дори и в равнинни области. Например в Добруджа има сравнително силно четничество, като за кратко време са превземани села. И в Русенско действа горянство, въпреки че в този район има само една по-голяма гора (край с. Писанец) и някои други гори край р. Русенски Лом. Лидер на русенските горяни е Цанко Иванов Цанков – Мечето, а идеолог – Цветана Попкоева – Цена, клетвата е написана от Тодор Цанев. Цанко Цанков е убит по време на акция на властта, а Цветана Попкоева е осъдена задочно, пленена и убита. Тодор Цанев оцелява след 11 години затвори и концлагери; той доживява до 1989 г.

Северозападна България В Северозападна България основен фактор за развитието на горянското движение е близостта на границата с Югославия, като то често е свързано с дейността на югославското Управление за държавна сигурност (УДБА). Още в първите години на режима през границата преминават отделни бежанци, но движението им се активизира през втората половина на 1949 година със засилването на натиска около колективизацията. Първоначално югославските власти предават тези бежанци в България, където те обикновено са съдени, но след време започват да въоръжават част от тях и да ги изпращат през границата, като част от противопоставянето между комунистическите режими в двете страни – подобна практика има и българската Държавна сигурност във Вардарска Македония.

Повечето бежанци са първоначално настанявани в лагер, организиран в мина край Лубница в Зайчарско, а впоследствие са прехвърлени в Ниш. Много емигранти, особено участвали в горянски групи, са изпращани на работа в държавно земеделско стопанство в Нови Бечей във Войводина, а някои в големия лагер „Герово“ край Загреб, където пристигат бежанци от цяла Източна Европа.