Добрейшово евангелие е среднобългарски илюстрован ръкопис от началото на 13 век. Състои се общо от 175 пергаментни листа.

История Четириевангелието няма точна дата, но се предполага, че годината може да е 1221, според една късно добавена приписка. Спорен остава въпросът кой е книжовникът, направил преписа – поп Добрейшо или Вълчо, чието име е било запазено в бележка в ръкописа. На един от листовете се чете и името на Стрезо,Б. Христова, Д. Караджова, Е. Узунова. Бележки на българските книжовници Х-ХVIII век. Т.1. С., 2003, № 22 (6 – 7). но разчитането е съмнително, тъй като на това място текстът е поправян.

През ХІХ век ръкописът е бил в Тулча, Румъния. Една приписка в него сочи, че по-рано е бил в Одрин. По-голямата част (127 листа) сега се намира в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (НБКМ 17), без да е известен пътят на постъпление. Също така не се знае как са стигнали до старата Народна библиотека в Белград 48 листа, които са били унищожени от пожара в библиотеката след бомбардировка по време на Втората световна война (1941).

Език Езикът на евангелието е близък до старобългарския, но показва и някои нови важни черти.

Фонетични особености Добрейшовото евангелие отразява изговора на западнобългарски диалект от края на 12-и и началото на 13 век. Еровите гласни ъ и ь в края на думата са загубили звуковата си стойност – пишат се често безразборно една вместо друга: домь, доухь, пророкь, радостъ, кораблъ, денъ. Предлозите (съ, въ, отъ, изъ, прѣдъ, надъ, безъ) нерядко се пишат слято със следващата дума: снама, снеѫ, стобоѭ, всебѣ, всѫбота, вназаретъ, втиѧ дни, извинограда, изнего, прѣдвъсѣми, наднеѫ, безнарода. Изпускат се ерове пред енклитични местоимения (мѧ, тѧ, сѧ, ми, ти, ны, вы) и частици (же, ли) или кратки глаголни форми (би, бѣ): обличаетмѧ, видѣхтѧ, женѫтсѧ, подобаетми, въздамти, избрахвы, Пилатже, не придетли, могълби, праведенбѣ. Може би при предпоставните показателни местоимения те все още имат някаква звукова стойност: въ тъ денъ. Много думи са записани с новобългарското си произношение: вь зборищи (!), празникь (!), непразноѫ, грѣшници, брашно, длъжникъ, праведника, подобно, фторникъ (!), фторы (!), различны (!). В отделни случаи еровете изпадат от коренна сричка: разбра сѧ, ѿ пчелъ, вдовица, изгна, призва, двама, оузрѣ, книгы, птицъ, здрави (!), спѫщѧ. При коренни срички, при същински наставки и при падежни форми еровите гласни се изясняват: легько, къгда, прикоснѫ сѧ, мении, миренъ, силенъ, противенъ, длъжънь, ѿ старець, младенець, пръвѣнецъ, кротокъ, пѧтокъ, оцетъ, лакотъ, людемъ, четырехь. Пред задпоставните показателни местоимения крайните ерови гласни също се изясняват: домотъ, работъ, стоуденецосъ, днесь. Среща се и изясняване на ерове пред анафоричната клитика и: тъ + и > тои, сь + и > сеи: въ тои денъ, тои не остави, тои вы кръститъ; сеи денъ. Забелязва се и изравняване на гласежа на ъ и ь. Примерите в текста са много: дьскы/дъскы, дьщерь/дъщерь, лъжи/льжие, льсть/лъсть. Наличие на преметнато/вметнато ъ. Според народния изговор се пише: хълмъ, мълчи, есьмь/есъмь, вѣтьрь, Петъръ, мрътьвцѧ, съблазьнь. Правилна употреба на носовите гласни в корена на думата – по това Добрейшовото евангелие се отличава от мнозинството среднобългарски паметници. Гласеж на ятовата гласна като ja: цаловати, цана. Правилна употреба на ы, макар да има случаи на замяна на и с ы – особеност на диалекта.

Морфология и синтаксис Забелязва се смесване на типовете склонения при съществителните имена. Замяната на родителен с дателен падеж е редовна: ѿче небеси и земи, въ ѿпоущение грѣхомь. Това явление е характерно за всички балкански езици. Замяна на винителен с родителен падеж при ŭ-основи: Видѣшѧ и смокве исъхщѫ искоренна (Марко, XI, 20), Ѥгда проиде въ црькъве (Матей, XXI, 23), но формата за винителен падеж измества старата форма за именителен (любовъ вместо любы). Съединяване на показателните местоимения тъ и сь с предходните съществителни преди изясняване на еровете. Примерите са много: СтихДобрейшово евангелиеЗографско четвероевангелиеМариинско евангелиеМатей XXIV: 46Бл[а]жень работь егоже пришедъ г[оспо]д[и]нъ (свои) ωбрѧщеть тако творѫща.Блаженъ рабъ тъ егоже пришьдъ г[осподин]ь свои обрѧштетъ тако творѧшта.Блаженъ рабъ тъ егоже пришьдъ г[оспо]д[и]нъ свои обрѧштетъ тако творѧшта.Лука XII: 43Бл[а]жень работь егоже пришедъ г[оспо]д[и]нъ (свои) ωбрѧщеть тако тьворѫща.Йоан XVIII: 16Петръ же при дверехъ внѣ стоашеи, зыде же оученикотъ, иже бѣ знаимъ старѣишинѣ жречъскомоуПетръ же стоѣше при двьрехъ вьнѣ, изиде же оученикъ тъ, иже бѣ знаемъ архиереовиМарко XV: 39и рече въ истинѫ чл[о]вѣкосъ с[ы]нъ божии бѣ.рече въ истинѫ чл[овѣ]къ съ с[ы]нъ б[о]жии бѣ.Йоан IX: 39Рече Г[оспод]ъ пришедъвшимъ: на сѫдь азь придохь въ миросъ.И рече И[соу]с: на сѫдъ азъ въ миръ се придъ.Рече И[соу]съ: на сѫдъ азъ въ миръ сь придъ. Наличие на склоняем задпоставен определителен член, произлизащ от задпоставното показателно местоимение:

СтихДобрейшово евангелиеЗографско четвероевангелиеМариинско евангелиеЙоан IV: 12Еда ты болеи еси ω[ть]ца нашего Іакова иже дасть намъ студенецосъ и тои ижнего пиетъ с[ы]нове ѥго и скоти его?(...) о[тьц]а нашего Іѣкова иже дастъ намъ кладѧзь и тъ иж него питъ и с[ы]нове его и скоти его?Еда ты болеи еси отъца нашего Іѣкова иже дастъ намъ стоуденецъ сь и тъ из него питъ и с[ы]н[о]ве его и скоти его?Матей XXIV: 48Аще ли реч[е]ть зльïиωтъ рабь въ срци своемь: моудить мои г[оспо]д[и]нь прити.Аште ли речетъ зълы рабъ тъ въ сръдьци своемь: моудить мои г[осподи]нъ прити.Аште ли речетъ зълы рабъ въ сръд[ь]ци своемь: кьснитъ мои г[осподи]нъ прити.Йоан XIX: 41Бѣ же на мѣстѣ томъ, идеже пропѧшѫ И[соу]са, градъ. Бѣ же на мѣстѣ, идеже и пропѧшѧ, врътъпъ. Бѣ же на мѣстѣ, идеже и пропѧшѧ, врътъпъ.Йоан XVI: 8И пришедъ ωнъ и ωбличитъ миросъ ω грѣсѣ и ω правдѣ и ω сѫдѣ.И пришѣдъ онъ обличитъ всего мира о грѣсѣ и o пра[в]дѣ и o сѫдѣ.И пришѣдъ онъ обличитъ мира о грѣсѣ и o правдѣ и o сѫдѣ.Йоан VII: 11Июдеи же искахѫ его въ праздникотъ и гл[агола]хѫ где ѥсть ωнъ.Июдеи же искаахѫ его въ праздьникъ и гл[аголаа]хѫ кьде естъ онъ.Июдеи же искаахѫ его въ праздьникъ и гл[аголаа]хѫ кьде естъ онъ.

Глаголи Рядка употреба на супин, но в Троянската повест (14 век) се среща почти винаги супин вместо инфинитив. Това е по всяка вероятност диалектна особеност. Няма промени при окончанията за миналите времена под влияние на морфологични аналогии. Стремеж за замяна на причастни конструкции с лични глаголни форми. Това явление е характерно и за съвременния български език. Примерите са много: СтихДобрейшово евангелиеЗографско четвероевангелиеМатей XI: 2 – 3Въ врѣмѧ ωно слышавъ Иωань въ ѧзылищи дѣла Х[ристов]а, посла два оученика своıа и рече емоу.Иоанъ же, слышавъ въ ѫзилишти дѣла Х[ристов]а, пославъ оученикы своими, рече къ немоу.Матей XIV: 28Отвѣща же Петръ и рече:Отъвѣштавъ же, Петръ рече емоу:Матей XV: 36И приемь :з: хлѣбь и рыбы, и хвалѫ въздастъ, и прѣломи; и дастъ оученикомь своимь.И приимъ :ж: хлѣбь и рыбы, хвалѫ въздавъ, прѣломи; и дастъ оученикомъ своимъМатей XV: 39И ѿпоущь народы, и влѣзе въ корабь, и прѣиде въ прѣдѣлы магдалыньскы.И отъпоушть народы, вълѣзъ въ корабь и приде въ прѣдѣлы магдаланьскы

Други особености Неправилна употреба на относителното местоимение иже, което има една форма за всички родове. Промяна при употребата на някои предлози: Азъ бо до него выны не ωбрѣтаѫ. ПРИ Азъ бо не обрѣтаѭ вь немь вины. (Зогр.) (Йоан, XIX, 6) Чьто же створѫ на И[соу]са, нарицаемаго Х[рист]а? ПРИ Чьто же сътворѭ И[соу]са, нарицаемаего Х[рист]а? (Зогр.) (Матей, XXVII, 22)

Украса

От четирите миниатюри с изображения на евангелистите, които първоначално са украсявали ръкописа, днес са запазени две: на евангелист Лука и на Йоан Богослов, пред когото е коленичил в молитвена поза поп Добрейшо. Неговата фигура е придружена от надпис „поп Добрейшо се моли на свети Йоан“.Б. Христова, Д. Караджова, Е. Узунова. Бележки на българските книжовници Х-ХVIII век. Т.1. С., 2003, № 22 (1). Има различни мнения кой е бил поп Добрейшо – книжовникът, преписал ръкописа или този, който го е поръчал.Например, според Пуцко, В. О портретном изображении попа Добрейша. – Palaeobulgarica/Старобългаристика, 9, 1985, № 3, 65 – 73, Добрейшо навярно е заплатил за пергамента и за преписването на книгата. В белградската част на ръкописа е била миниатюрата, представяща евангелист Марко. И стилът на миниатюрите, и тяхната нетрадиционна иконография имат все още неизяснени източници. Особено спорен е безбрадият образ на Добрейшо, който не отговаря на облика на източноправославните свещеници и това е основната, макар и не единствена, причина в миниатюрите да се търсят влияния от западноевропейски ръкописи.

Останалата украса се състои от заставки – две пред съответните евангелия и една пред синаксара, както и от множество инициали с разнообразна украса. Сред тях се открояват онези, които се наричат тератологични (зверинни или чудовищни) и които са характерни за южнославянската ръкописна украса от ХІІІ и първата половина на ХІV век.

Източници

Литература Б. Цонев, Добрейшово четвероевангеле. Среднобългарски паметник от ХІІІ век. София, 1906 (Български старини 1). Грабар, А. „До-история“ болгарской живописи (Археологическая гипотеза). – В: Сборник в чест на Васил Златарски. София, 1925, 555 – 573. Grabar, A. Recherches sur les influences orientales dans l’art balkanique. Paris, 1928, 92 – 107. Харисиjадис, М. Илуминирани рукописи старе Народне библиотеке у Београду. – Starinar, N. s., vol. XIX, 1969, 251 – 261. + Tabl. I–X. Пуцко, В. Портретные изображения авторов и донаторов в древнеболгарской книге. – Palaeobulgarica/Старобългаристика, ХІV, 1990, № 4, 68 – 83. Вълкова, М. За техниката и материалите в украсата на Добрейшовото евангелие. – Проблеми на изкуството, 42, 2009, кн. 2, 48 – 55. Vakareliyska, C. M. Western Bulgarian or Macedonian? The Dobrejšo Gospel. – Slovo, 50, 2010, 13 – 26. Мусакова, Е. Изследователят читател на Добрейшовото евангелие. – Littera et lingua. Електронно списание за хуманитаристика, 3, 2014. Vakareliyska, C. M. Dots and Acute Accent Shapes in the Dobrejšo Gospel. – Studia Ceranea, 16, 2017, 209 – 228 Мусакова, Е. Корпус на украсените славянски ръкописи в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, Х/ХІ–ХІV в. Тoм 1. Част 1. София, 2021, 56 – 68, табл. iv – vi (№ 3)

Външни препратки Europeana: кратко описание и дигитално факсимиле на ръкописа Четириевангелие (Добрейшово евангелие) – дигитално факсимиле на ръкописа в Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“

Категория:Издания и преводи на Библията Категория:История на българския език Категория:Старобългарска литература Категория:Среднобългарски език Категория:Илюстровани ръкописи Категория:Старобългарски език

Категория:Кирилица Категория:Тулча