Метрополен град Столица Рим () е териториална единица с голяма площ, създадена на 1 януари 2015 г. Неговата територия съвпада с тази на бившата провинция Рим, чийто наследник е. Той е един от 15-те метрополни града на Италия и е разположен в регион Лацио, Централна Италия.
Към 1 януари 2025 г. е с най-голямо население в Италия (4 222 648 души, от които 521 761 – чужди граждани, включително 4711 български), вторият по площ (5367,77 км²) и третият по брой общини (121) от 15-те метрополни града на Италия, след Метрополен град Торино. Негов административен център е италианската столица Рим.
География Разположение Простира се на почти 1/3 от територията на регион Лацио. Заема равнинната площ на Агро Романо (земеделски район около Рим) и долините на реките Тибър и Аниене, достигайки до планинските вериги Монти Сабини, Монти Лукретили, Монти Руфи, Монти Афилани и Монти Симбруини, към които се добавят районите на Монти дела Толфа и Монти Сабатини на северозапад, районът на Монти Тибуртини, Монти Пренестини, районът на Коли Албани и северните подножия на Монти Лепини и Горната долина на Сако на югоизток. Западната граница на Метрополния град е Тиренско море, на което се е простира римското крайбрежие от Чивитавекия до Торе Астура (кула в Нетуно) в продължение на около 130 км.
Метрополният град граничи на север с Провинция Витербо, на североизток с Провинция Риети, на изток с провинциите Акуила и Фрозиноне, на югоизток с Провинция Латина и на запад и на юг с Тиренско море.
Орография Орографията на Метрополния град Столица Рим е съставена от три основни планински системи:
Срещуапенинската група на Монти дела Толфа и Монти Сабатини – на северозапад, на границата с провинция Витербо; Подапенините на Лацио с Монти Лукретили, Монти Тибуртини, Монти Пренестини, Монти Руфи, Монти Афиани и Монти Сибруини – на изток, на границата с провинциите Риети и Акуила; Коли Албани и северната част на Монти Лепини – на югоизток, на границата с провинциите Латина и Фрозиноне.
Най-високият връх на Метрополния град се намира на планините Симбруини – връх Ауторе (1855 м) във Валепиетра. Други важни върхове се намират на планините Лукретили – Монте Пелекия (1368 м), на планините Афилиани – Монте дел Пианезе) (1332 м), на планините Руфи – Монте Костасоле (1253 м), на планините Лукретили – Монте Дженаро (1271 м), на планините Пренестини – Монте Гуаданьоло (1218 м) и на планините Лепини – Монте Семпервиза (1536 м). Освен гореспоменатите планински групи трябва да се споменат Монте Сорате и Монти Корниколани, които съставляват т. нар. „Тибертински хребет“ – карбонатен хребет, датиращ от Средния неозой.
Хидрография
Реки Основната река на Метрополния град е Тибър. Към Метрополния град принадлежат хидрографските басейни на средния и на долния курс на реката – от Понцано Романо до нейното устие.
Втората по важност река е Аниене, която се влива в Тибър край Рим. Тече почти изцяло на територията на Метрополния град.
Други малки реки, чиито басейни са изцяло или частично в рамките на Метрополния град, са:
Миньоне (Mignone), отчасти маркира границата с Провинция Витербо Ароне (Arrone), водоотводен канал на езерото Брачано, тече изцяло в Метрополния град Фарфа (Farfa), приток на Тибър, тече частично в Метрополния град Инкастро (Incastro), водоотводен канал на езерото Неми, влива се в Тиренско море близо до Ардеа Сако (Sacco), приток на Лири Лоричина (Loricina), влива се в Тиренско море при Нетуно Астура (Astura), влива се в Тиренско море при Торе Астура; маркира границата на брега с Провинция Латина.
Езера На територията на Метрополния град има няколко езера, почти всички с вулканичен произход, които са концентрирани в северозападната част на планините Сабатини на югоизток от масива Коли Албани.
В Метрополния град Столица Рим са разположени три от петте основни езера на Лацио:
Езерото Брачано, разположено в северозападната част на Сабатинския вулкан (Vulcano Sabatino); на първо място в Метрополния град по площ (57,5 км²) и на второ място в регион Лацио; с вулканичен произход. Принадлежи към Регионалния природен парк на езерото Брачано - Мартиняно – туристически местност, на чиито брегове са центровете Тревиняно Романо (на север), Брачано (на запад) и Ангуилара Сабация (на юг). Езерото Албано, разположено в югоизточната част на Вулкано Лацииале; с вулканичен произход. Това е най-дълбокото вулканично езеро в Италия с неговите 170 м, които произхождат от обединението на два кратера. Къпе центрове на Кастел Гандолфо и Албано Лазиале Езерото Неми, второто езеро на вулкана на Лацио, отделено от езерото Албано чрез Монте Каво. Заема площ от 1,67 км² и къпе Неми. Други, по-малки езера са:
Езерото Джулианело или езеро Ла Торе, принадлежащо към района на вулкана на Лацио; с площ от 0,12 км² е третото езеро на Албанските хълмове. Принадлежи на община Артена от времето на кардинал Сципион Боргезе, някогашен господар на града. Лагустели – два езерни комплекса от карстов произход, разположени недалеч от Персиле, в планините Лукретили. Езерото Мартиняно – басейн с вулканичен произход, разположено недалеч от езерото Брачано; принадлежащо към Регионалния природен парк на езерото Брачано - Мартиняно; включено е в общините Рим, Кампаняно ди Рома и Ангуилара Сабация.
Морета Метрополният град Рим е докоснат на запад от Тиренско море. Бреговата линия е около 133 км и е включена в 11 от 121-те общини, разположени между Чивитавекия и Торе Астура, близо до Нетуно и недалеч от устието на река Астурa, която маркира границата с Провинция Латина.
Брегът има ниска и пясъчна структура с изключение единствено на Капо Линаро в Санта Маринела, изграден от скали. Друга негова характеристика е цветът на пясъка, който варира от кехлибарените брегове на южната зона, на Санта Севера (подселище на Санта Маринела), Санта Маринела и Чивитавекия, до по-тъмните багри, често срещани между Палидоро (подселище на Фиумичино) и Марина ди Черветери.
Морето на Метрополния град Рим е посещавано преди всичко от жителите на Рим и на съседните райони, и е многократно награждавано от Фондацията за екологично образование (Foundation for Environmental Education) със Син флаг: Анцио за плажовете, Нетуно, Чивитавекия и Лидо ди Остия за пристанищата. Характеризира се с множество кули и укрепления, които се извисяват над цялото крайбрежие: най-известните са Замъкът на Санта Севера (Castello di Santa Severa) в Санта Севера (подселище на Санта Маринела), Замъкът на Пало (Castello di Palo) в Ладисполи, Тор Сан Лоренцо (Tor San Lorenzo) в Ардеа, Торе Астура (Torre Astura) и Форт Сангало (Forte Sangallo) в Нетуно.
Природни зони Регионален парк на Апия антика (Parco regionale dell'Appia antica) Регионален природен парк на Брачано-Мартиняно (Parco naturale regionale di Bracciano-Martignano) Регионален природен парк на Монти Лукретили (Parco regionale naturale dei Monti Lucretili) Регионален природен парк на Монти Симбруини (Parco naturale regionale Monti Simbruini) Регионален природен парк на Вейо (Parco regionale di Veio) Регионален природен парк на Кастели Романи (Parco regionale dei Castelli Romani) Регионален градски парк на Агуцано (Parco regionale urbano di Aguzzano) Регионален градски парк на Пинето (Parco regionale urbano del Pineto) Природно-археологически парк на Инвиолата (Parco naturale-archeologico dell'Inviolata) Държавен природен резерват на Римския бряг (Riserva naturale statale Litorale Romano) Президентско имение на Кастелпорциано (Tenuta presidenziale di Castelporziano) Природен резерват Дечима-Малафеде (Riserva naturale di Decima-Malafede) Природен резерват на Инсугерата (Riserva naturale dell'Insugherata) Природен резерват Лаурентино-Акуа Ачетоза (Riserva naturale Laurentino-Acqua Acetosa) Природен резерват на Макия ди Гатачека и Макия дел Барко (Riserva naturale della Macchia di Gattaceca e Macchia del Barco) Природен резерват Макиатонда (Riserva naturale di Macchiatonda) Природен резерват на Марчиляна (Riserva naturale della Marcigliana) Природен резерват на Монте Катило (Riserva naturale di Monte Catillo) Природен резерват на Монте Марио (Riserva naturale di Monte Mario) Регионален природен резерват Монтерано (Riserva naturale regionale Monterano) Природен резерват на Монте Сорате (Riserva naturale del Monte Soratte) Природен резерват на Номентум (Riserva naturale di Nomentum) Природен резерват на Имение Масими (Riserva naturale della Tenuta dei Massimi) Природен резерват на Имение Акуафреда (Riserva naturale della Tenuta di Acquafredda) Природен резерват на Ницано, Тибър-Фарва (Riserva naturale di Nazzano, Tevere-Farfa) Регионален природен резерват Тор Калдара (Riserva naturale regionale Tor Caldara) Природен резерват на Долината на Казали (Riserva naturale della Valle dei Casali) Природен резерват на Долината на Аниене (Riserva naturale Valle dell'Aniene) Природен провинциален резерват „Вила Боргезе“ (Riserva naturale provinciale Villa Borghese) Морски резерват на Секе ди Тор Патерно (Area naturale marina protetta Secche di Tor Paterno) Природен паметник „Калдара ди Манциана“ (Monumento naturale Caldara di Manziana) Градски парк „Пинета ди Кастел Фузано“ (Parco urbano Pineta di Castel Fusano) Природен паметник „Палуде ди Торе Флавия“ (Monumento naturale Palude di Torre Flavia) Природен паметник „Вале деле Канучете“ (Monumento naturale Valle delle Cannuccete) Оазис „Кастел ди Гуидо“ (Oasi Castel di Guido) Природен паметник „Парко дела челулоза“ (Monumento naturale Parco della Cellulosa) Природен паметник „Имение Мацалупето - Куарто дели ебреи“ (Monumento naturale Tenuta di Mazzalupetto - Quarto degli Ebrei) Природен паметник „Галерия антика“ (Monumento naturale di Galeria Antica) Ревервати на Лацио (Aree naturali protette del Lazio) – заемат ок. 11% от територията.
Климат Климатът варира значително в различните райони според морфологичните характеристики на територията:
Средиземноморски климат в крайбрежната ивица на запад Континентален климат, който отслабва във вътрешните райони на изток.
Температурите намаляват от запад на изток, докато стойностите на валежите се увеличават, преминавайки от около 700 mm/год. в крайбрежната зона до около 1500 mm/год. в района на планините Сабини и Симбруини.
История
1831 – 1869 Метрополен град Столица Рим е наследник на Провинция Рим, родена на 5 юли 1831 г. с едикта на папа Григорий XVI „Административна уредба на провинциите и на общинските съвети“ (Ordinamento amministrativo delle provincie e de’ consigli comunitativi). Разделяйки Папската държава на Представителства (нунции), едиктът създава отделен териториален и административен район, включващ „крайградските места, принадлежащи към столицата“ с името Comarca di Roma (Римски окръг). Неговите първоначални функции са изграждането и поддържането на пътищата на земеделската област Агро Романо и на самия окръг, разходите за пенсиите на бившите земеделски пазачи, за казармата на карабинерите, за казармите на френските войски (в периода 1849 – 1866), както и пълното или частично поддържане на болниците и на други обществени учреждения след реформата на папската администрация от страна на папа Пий IX (Motu proprio от 12 септември 1849 г. и последващи регламенти).
1870 – 1952