Метрополен град Неапол () е италианска териториална единица с голяма площ, създадена на 7 април 2014 г. със Закон „Делрио“. Неговата територия съвпада с тази на бившата провинция Неапол, чийто наследник е от 1 януари 2015 г. Той е един от 15-те метрополни градове на Италия и е разположен в регион Кампания, Южна Италия.
Към 1 януари 2025 г. е на 3-то място по население (2 963 633 души, от които 137 367 чужди граждани, включително 2396 български), на 5-о място по брой общини (92), и на 15-о място по площ (1178 км²) от 15-те метрополни градове на Италия. Негов административен център е Неапол.
География Метрополен град Неапол граничи с провинциите Казерта и Беневенто на север, с провинция Авелино на изток и с провинция Салерно на югоизток. На юг и на запад бреговете му се мият от водите на Тиренско море.
Население и административно деление Това е най-гъсто населеният район както в Италия (2519 души/km2), така и в Европа. Територията на целия метрополен град заедно с островите е по-малка от тази на градската част на Рим. Повечето от градовете и градчетата са свързани в едно цяло. т.е. нямат видимо разделение.
Общини с над 30 хил. население +ОбщинаНаселениеБългари1.Неапол909 0136022.Джулияно ин Кампания125 0321273.Торе дел Греко79 397524.Поцуоли75 375435.Казория73 724496.Кастеламаре ди Стабия62 3202207.Афрагола61 786198.Ачера58 676159.Марано ди Наполи57 6199710.Портичи51 4292111.Ерколано49 5051112.Казалнуово ди Наполи46 710913.Сан Джорджо а Кремано41 8052014.Куарто41 536915.Помиляно д'Арко39 784916.Торе Анунциата39 7192817.Мелито ди Наполи36 2582518.Кайвано35 9861419.Муняно ди Наполи35 3682620.Нола34 1113421.Сома Везувиана33 427822.Сант'Антимо32 5276523.Арцано31 797324.Виларика31 4342125.Сан Джузепе Везувиано30 49823
Административно деление Метрополен град Неапол се разделя от правителството на регион Кампания на шест района с 92 общини:
1 – Община Неапол (с най-голямо население и площ)
2 – Район „Северен Неапол“: общини Арцано, Грумо Невано, Казандрино, Казаваторе (с най-малка площ и най-гъсто населена), Казория, Мелито ди Наполи, Муняно ди Наполи, Сант'Антимо, Фратамаджоре, Фратаминоре. Северозападен Неапол: Виларика, Джуляно ин Кампания, Калвицано, Куалиано, Марано ди Наполи. Североизточен Неапол: Ачера, Афрагола, Брушано, Кайвано, Кардито, Казалнуово ди Наполи, Кастело ди Чистерна, Криспано, Помиляно д'Арко.
3 – Район „Везувий“: общини Боскореале, Боскотреказе, Вола, Ерколано, Кастеламаре ди Стабия, Маса ди Сома, Отавиано, Поджомарино, Полена Трокия, Помпей, Портичи, Сан Джорджо а Кремано, Сан Джузепе Везувиано, Сан Себастиано ал Везувио, Сант'Анастазия, Сома Везувиана, Стриано, Терциньо, Торе Анунциата, Торе дел Греко, Треказе, Черкола.
4 – Район „Нола“: общини Вишано, Кампозано, Карбонара ди Нола, Казамарчано, Комициано, Ливери (с най-малко население), Марилянела, Мариляно, Нола, Палма Кампания, Рокараинола (най-рядко населена), Сан Дженаро Везувиано, Сан Паоло Бел Сито, Сан Виталиано, Савиано, Туфино, Чичано, Чимитиле, Шишано.
5 – Район „Флегреи“ с островите Иския и Прочида: общини Баколи, Барано д'Иския, Казамичола Терме, Куарто, Иския (с най-ниска надм. височина), Лако Амено (с най-ниска надморска височина), Монте ди Прочида, Поцуоли, Прочида, Серара Фонтана, Форио
6 – Район „Соренто“ с остров Капри: общини Аджерола (с най-голяма надм. височина), Анакапри, Капри, Казола ди Наполи, Граняно, Летере, Маса Лубренсе, Мета, Пиано ди Соренто, Пимонте, Сант'Аниело, Сант'Антонио Абате, Санта Мария ла Карита, Соренто, Вико Екуенсе.
Неаполитански език Неаполитанският е романски език, който заедно с италианския се говори в Южна Италия. В различните си вариации неаполитанският език се говори от населението в регионите Кампания, Базиликата, Абруцо, Молизе, Пулия, северната част на Калабрия и южната част на Лацио. Това са регионите, които по време на Кралството на двете Сицилии са се намирали от източната страна на фара на Месина, където именно неаполитанският е бил официален език. Докато сицилианският е бил официален език на територията, намираща се западно от фара – днешна Сицилия.
Неаполитанският език е определен от ЮНЕСКО като отделен език по всички критерии. Той, подобно на италианския, произхожда от латинския език.
Култура
Неапол е градът с най-дългогодишната история и най-запазените културни, музикални и езикови традиции на територията на Италианската република. От кулинарна гледна точка в него са родени както световноизвестната пица, така и типът паста, наречен „спагети“. Историческият център на града е включен в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Сред най-известните забележителности в Неапол фигурират Националната галерия Каподимонте, Националният археологически музей, Музеят „Сан Мартино“, Театърът „Сан Карло“, кварталите Позилипо и Вомеро, Вила Флоридиана, замъците Маскио Анджоино, Капуано и Кралският дворец, разположен на известната Пиаца дел Плебишито. В квартал Позилипо се намира Вила Розбъри, която е една от трите резиденции, с които разполага Президентът на Републиката. Световноизвестни забележителности са и вулканът Везувий заедно със заобикалящия го национален парк, разположен южно от града, и вулканичният парк Кампи Флегреи, разположен на северозапад. От особен интерес за посетителите са и кварталите Авоката и Монтекиари, по-известни като „Испанските квартали“, където, както преди пет века така и днес, в поредица от тесни улички, притиснати от антични постройки, около 14 хил. души живеят потопени изцяло в хаотичността и претрупаността на автентичната неаполитанска култура и неаполитански начин на живот.
Вторият по големина град на територията на провинцията след административния център е Джуляно ин Кампания с население от 125 058 жители (към 31 декември 2019). Сред забележителностите в него са множеството антични църкви като Анунциата, Санта София, Сан Никола, Санта Мария делле Грацие, Сан Джовани ал Кампо, археологическият парк, сградата на Палацо Пинели, построена през 1545 г., както и Градският парк, на чиято територия са засадени различни екзотични видове растения. В Джуляно ин Кампания всяка година се провеждат и два престижни музикални фестивала: Agorà Jazz Festival и Liberevocifestival.
В град Казория, който де факто е продължение на Неапол в посока север, се намира един от най-важните музеи на модерното изкуство в страната, като някои от скулптурите са изложени и в градския парк, където могат да бъдат разгледани гратис. Ачера от своя страна е един от най-старите градове в региона. Той е бил населяван още в праисторически времена заради богатата му фауна и водни находища. Градът е и епархийско седалище от XI век насам. В североизточната му част са разположени останките от автентичния етруски град Суесола.
Друг град от особено историческо значение е Нола, чиито първи основи са били положени от авзоните през VII век пр.н.е. За неговата богата история свидетелстват Ноланският историческо-археологически музей, Епархийският музей, Римският амфитеатър Латерицио, дворецът Орсини и катедралата Санта Мария Асунта. В град Мариляно се намира Херцогският дворец, в който между XVII и XVIII век е живяла известната фамилия Мастрили, като днес той е седалище на Съвета на сестрите викентинки. В близкия град Кайвано се намира една от най-важните църкви в Кампания – Светилището на Пресвета Мария от Кампильоне.
На брега на Тиренско море или по-конкретно на Неаполитанския залив, в непосредствена близост до вулкана Везувий, са разположени градовете Торе дел Греко и Торе Анунциата. Първият е наричан още „Градът на Джакомо Леопарди“, тъй като в него поетът е сътворил произведенията „Джинестра“ и „Лунният залез“ малко преди смъртта си. Забележителни в Торе дел Греко са и Базиликата Санта Кроче, построена през XVI век, Историческият музей, намиращ се в сградата на Държавния институт на изкуствата „Франческо Дени“, Музеят на играчките и Морският музей. Историческата част на град Торе Анунциата от своя страна, подобно на Испанските квартали в Неапол, и до днес пази непокътнат облика си на типично неаполитанско селище. Градът, включен вписъка на ЮНЕСКО за Световното културно и природно наследство, разполага с 18 църкви, сред които най-известна е базиликата Аве Грация Плена, както и с 5 театъра, сред които изпъкват Политеама и Метрополитън (вече Terzo Ordine del Molini del Conte), където много музикални звезди изнасят своите концерти. Изключително посещаван от туристите обект са и Везувианските лечебни бани. В Торе Анунциата е родена най-известната съвременна певица на неаполитански песни – Мария Национале. В непосредствена близост е разположен и Помпей – градът, опустошен от изригването на Везувий през 79 г. сл.н.е. Днес той е включен в списъка на ЮНЕСКО за Световното културно и природно наследство.
През летните месеци най-посещаван е град Соренто, разположен върху Сорентинския полуостров, на 46 км от Неапол. Соренто освен със своите плажове привлича туристите и със своето архитектурно очарование, засвидетелствано от катедралата, носеща името на светците Филип и Яков, реставрирана през XV век, църквите Мадона дел Кармине, Сан Паоло, Сан Франческо от Асизи, базиликата Сан Антонио. В музея Кореале ди Теранова са изложени антични гръцки и римски находки, колекция от порцеланови статуи от Каподимонте и картини от периода XVII – XIX век.
В зоната на парка Кампи Флегреи, на брега на Неаполитанския залив, се намира град Поцуоли. Това е един от малкото градове в света, които разполагат с два римски амфитеатъра. Според историческите сведения по-големият от тях – Флавио е построен по времето на император Нерон. В града се намира и една от най-старите въздухоплавателни академии, функционираща от 1923 г. Лаго д'Аверно – езеро от вулканичен произход в античността се е смятало за „врата на Ада“ поради особено тъмния му цвят – следствие от това, че дъното му всъщност е вулканичен кратер.
Неаполитанска песен
Неаполитанската песен () е един от поджанровете на популярната музика, произхождащ от Неапол. Репертоарът се заражда през XIII век, когато населението на Неапол обединява страстта си към поезията и груповото вокално изпълнение, и по този начин изразява нещо като спонтанно обръщение към слънцето, запитвайки го защо светът е толкова красив, а животът толкова труден. През XIV век, когато неаполитанският се превръща в официален език, многобройни музиканти, вдъхновени от хорските припеви, започват да композират вече оформени балади. През XV век се заражда т.нар. виланела, по-късно наречена канцонета, а през XVI неаполитанската музика става популярна на територията на целия европейски континент. Неаполитанският репертоар от периода между 1839 г. и 1970 г. е наричан „Класическа неаполитанска песен“. В началото на XIX век се зараждат първите музикални магазини и това допринася допълнително за популяризирането на канцонетите.
През 1970-те г. неаполитанската песен се преобразява, за да се впише в музикалната обстановка на времето си. Така се ражда мелодраматичният или т. нар. „театрално-музикален жанр“ на песента. Символ на тази ера е Марио Мерола – един от най-именитите изпълнители в историята на неаполитанската музика. Следват го Пино Мауро, Марио Треви и Марио Да Винчи. През 1980-те г. в неаполитанската музика навлиза съвременният поп жанр, като за основоположник се смята певецът Нино Д'Анджело, който по онова време продава милиони копия от албумите си и изнася концерти в международен мащаб, препълвайки както залата Олимпия в Париж, така и Медисън Скуеър Гардън в Ню Йорк и стадиона Уембли в Лондон. През 1990-те г. изгрява звездата на Мария Национале, често определяна като символ на Неапол заради невероятната виртуозност на гласа ѝ, съчетана с типичното средиземноморско женско излъчване.