Стефан Хрельо Охмучевич е средновековен сръбски властел на служба при сръбските крале Стефан Милутин, Стефан Дечански и крал, впоследствие цар Стефан Душан. Благодарение на него Рилският манастир е съграден на днешното си място. Хрельо е прототип на Рельо Шестокрили в българския юнашки епос.
Биография Хрельо получава титлата протосеваст от Андроник II, заради оказаната му помощ в конфликта с неговия внук. За пръв път се споменава в изворите за събития през 20-те години на XIV век, когато командва кралски военен отряд, изпратен във Византия. Средище на феодалните му владения първоначално е Щип.
Около 1325 година довежда свои хора да плават (премиват) желязна руда около днешното село Рельово по поречието на река Палакария. Те се настаняват в местността между доловете Маклища и Стакев дол и образумат малко селище, което нарекли на името на своя господар – Хрельово.
Хрельо се отличава в борбата срещу византийците още от времето на кралица Анна Тертер. Сръбските крале Стефан Урош Милутин и Стефан Дечански разчитат на властела си и ценят неговата военна помощ, която Дечански предоставя на император Андроник II в борбата му срещу своя внук Андроник III. Търновският цар Михаил Шишман от своя страна подкрепя младия Андроник в гражданската война във Византия. Хрельо взема участие във Велбъждската битка като верен властел на Стефан Дечански. През 1334 година обновява Рилския манастир, премествайки го от на сегашното място, а през 1335 построява Хрельовата кула. На нейната южна стена е изписано с вградени тухли:
Около 1336 – 1340 година, по време на военните успехи на византийците и заболяване на Душан, Хрельо за известно време признава върховната власт на Византия, за което получава титлата кесар и апанаж с център крепостта Струмица, заедно с обширни владения между Щип и Мелник и по левия бряг на Струма. В началото на 40-те години на XIV век се включва в поредната гражданска война във Византия (1341 – 1347) на страната на Йоан Кантакузин, който за награда му отстъпва Мелник.
След оздравяването си Душан сключва с Кантакузин споразумение, по силата на което Хрельовите земи се връщат под властта на царя. В Душановото царство Хрельо е един от тримата велможи (заедно с Прелюб и Войхна), които носят титлата „кесар“. Впоследствие Хрельо е принуден да се замонаши в Рилския манастир и приема името Харитон.Матанов, Христо. Средновековните Балкани: Исторически очерци, Парадигма, София, стр. 367. На 27 декември 1342 година е убит от наемни убийци, пратени от Стефан Душан. Погребан е в изградената от него църква на Рилския манастир.Христо Матанов. „Югозападните български земи през XIV век“. София, 1986, стр.33. Запазени са късове от надгробната му плоча с възпоменателен надпис. Дуйчев, И. Из старата българска книжнина. Т.2. С., 1944, 283 – 284, 419.
Хрельо е ктитор и на църквата „Свети Архангел Михаил“ в Щип и на странноприемницата в метоха Орлица. Той и съпругата му кесарица Анна са поръчали на дяк Драгия да препише един богослужебен свитък, пазен сега в Синайския манастир „Света Екатерина“.Tarniadis, I. The Slavonic Manuscript Discovered in 1975 at St. Catherine's Monastery of Mount Sinai. Thessaloniki, 1988, 177 (cat. 38/n).
Източници
Изследвания Костова, Е. Хрельо Охмучевич – между Византия и Сърбия. – Исторически преглед, 66, 2010, кн. 1 – 2, 23 – 32.
Външни препратки Хреља (Реља) Охмућевић (на сръбски език)
Категория:Български владетели Категория:Погребани в Рилския манастир Категория:Душанови властели Категория:Велики доместици Категория:Прототипи на литературни герои