Петър Михайлов (Мишев) Кушев с псевдоним Ескулап е български военен лекар (санитарен полковник), политик и революционер, легален деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография

Петър Кушев е роден на 24 март 1870 година (според друг източник на 7 март 1876 годинаКуртев, В. Военномедицинската служба в България през годините от Първата световна война до отечествената война (1918-1944). В: Давидова, В. Страници из историята на медицината у нас. Изд. Медицина и физкултура, с. 111.) в град Велес и принадлежи към голямата велешка фамилия Кушеви. Брат е на просветния деец и революционер Бано Кушев и чичо на войводата на ВМРО Илия Кушев и четника Тодор Кушев. По препоръка на началника на тайната полиция на Българския таен централен революционен комитет Спиро Костов за агенти и куриери на комитета са приети Христо Татарчев, Пере Тошев, Андрей Ляпчев и Петър Кушев.Съединението 1885. Спомени, София, 1985, стр. 50.

Учи в българската гимназия в Солун и във Военното училище в София, което завършва в 1892 година. Постъпва на служба в Шести пехотен търновски полк на Българската армия. В 1898 година напуска военната служба и заминава за Монпелие, Франция, където завършва медицина в 1904 година.

Връща се в Македония и работи като лекар в Скопие и родния си Велес. Става член на ВМОРО. Делегат е на Рилския конгрес в 1905 година. В същата година е арестуван заедно с Тодор Лазаров, осъден на 10 години и заточен в Тарабулус аш-ШамШатев, Павел. „В Македония под робство“, Издателство на Отечествения фронт, София, 1983, стр. 412. След Младотурската революция е амнистиран. Участва в дейността на Съюза на българските конституционни клубове. На втория конгрес на организацията е избран за представител на Скопския вилает в Съюзния съветДебърски глас, година 1, брой 22, 30 август 1909, стр. 4.

Участва във възстановяването на революционната организация и в 1910 година е избран за запасен член на нейния Централен комитет.Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 - 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 15. По време на Балканската война помага за основаването на противохолерни болници в Лозенград и Чаталджа, а през Междусъюзническата война ръководи военната болница в Ксанти. През 1915 година влиза заедно с Димитър Точков в Задграничното представителство на ВМОРО, които заедно с Любомир Милетич, Александър Балабанов и Иван Георгов същата година обикалят европейските столици, където сондират мненията по въпроса за разрешаването на Македонския въпрос. До края на Първата световна война остават ангажирани с пропагандиране на българската гледна точкаМакедония – история и политическа съдба, Том II, ИК „Знание“, София, 1998, стр.41,51,59..

Участва в Първата световна война (1915 – 1918) последователно като ръководител на дивизионен лазарет, дивизионна полска болница и накрая като дивизионен лекар в 11-а и Планинската дивизия.Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 134.Куртев, В. Военномедицинската служба в България през годините от Първата световна война до отечествената война (1918-1944). В: Давидова, В. Страници из историята на медицината у нас. Изд. Медицина и физкултура, с. 111. За отличия и заслуги през втория период на войната е награден с орден „Св. Александър“, IV ст., с мечове отгоре.ВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 115-116 (Заповед № 355 от 1921 г. по Министерството на войната)

След войната е депутат в ХХІ Народно събрание от Демократическия сговор. Заедно с Михаил Монев е официален пълномощник на ВМРО пред министерствата. В периода 1921 – 1923 г. е началник на военномедицинската служба на българската армия.Куртев, В. Военномедицинската служба в България през годините от Първата световна война до отечествената война (1918-1944). В: Давидова, В. Страници из историята на медицината у нас. Изд. Медицина и физкултура, с. 111. Излиза в запаса със звание санитарен полковник. Кушев е част и от Македонската парламентарна група в ХХІІІ Народно събрание (1931 – 1934) от Неврокопско.Тюлеков, Димитър. „Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919-1934. III. Освободителното движение на македонските българи в Петрички окръг (1928-1934)“, Университетско издателство „Неофит Рилски“, Благоевград, 2001.

По време на военната си кариера служи като лекар в 6-и пехотен търновски полк, Софийския крепостен батальон и 4-и артилерийски полк. Женен е и има 2 деца.

Болен от рак, се самоубива на 12 май 1939 година в София.

Военни звания Подпоручик (2 август 1892) Поручик (2 август 1895) Санитарен капитан (4 септември 1910) Санитарен майор (15 ноември 1914) Санитарен подполковник (1918) Санитарен полковник (20 март 1919)

Родословие

Външни препратки

Бележки

Категория:Дейци на ВМОРО Категория:Дейци на ВМРО Категория:Български политици от Македония Категория:Родени във Велес Категория:Незавършили ученици в Солунската българска мъжка гимназия Категория:Български офицери от Македония Категория:Български лекари от Македония Категория:Български военни дейци от Първата световна война Категория:Членове на Съюза на българските конституционни клубове Категория:Дейци на БТЦРК Категория:Демократически сговор Категория:Починали в София Категория:Български политици (1918 – 1945) Категория:Български военни лекари Категория:Български революционери от Македония Категория:Четиринадесети випуск на Националния военен университет „Васил Левски“ Петър Категория:Български майори Категория:Възпитаници на Университета на Монпелие Категория:Носители на орден „Св. Александър“ IV степен Категория:Български имигранти от Македония в София Категория:Погребани в Централните софийски гробища Категория:Български самоубийци