Вътрешна македонска революционна организация (обединена)

Вътрешната македонска революционна организация (обединена), известна в марксистката историография като ВМРО (прогресивна), е българска политическа организация с лява идеология. Част от членовете ѝ приемат и идеите на македонизма, а след 1944 година участват в управлението на СР Македония.

Предистория

На 9 април 1924 година във Виена представителите на ВМРО Петър Чаулев и Димитър Влахов, на СССР и Коминтерна Соломон Голдщайн (Черски), на БКП Никола Харлаков и Филип Атанасов от Македонската федеративна организация подписват декларация за сътрудничество. На 30 април ЦК на ВМРО и ЦК на МФО подписват и протокол за обединение на македонското революционна движение. В него се декларира, че двете организации се помиряват и се ориентират към създаване на единен балкански фронт и към сътрудничество с балканските компартии и СССР. ЦК на ВМРО решава да оповести чрез манифест за станалото помирение и принципите, на които то се основава. Така на 6 май 1924 година е подписан Майският манифест. На 5 юни обаче става ясно, че Тодор Александров, който е подложен на силен натиск, се готви да се откаже от подписа си под него. Това води до тежък конфликт в Централния комитет на ВМРО, като Чаулев и Влахов държат на документа, а генерал Протогеров е с неясна позиция. След публикуването на Манифеста от Влахов във Виена последва грандиозен скандал, като Протогеров, който е генерал и член на Военната лига е заплашен дори с физическа разправа. В резултат двамата с Александров оттеглят подписите си на 1 август 1924 година.

При тази ситуация група активисти начело с Алеко Василев и Георги Атанасов, организират заговор срещу Тодор Александров. Убийството на Александров и последвалите акции на отмъщение от страна на десницата окончателно разцепват освободителното движение. Новият ръководител на организацията Иван Михайлов налага еднолично управление и прекъсва връзките с левите. Той организира убийствата на договорилите манифеста Петър Чаулев и Тодор Паница, а по-късно и на генерал Протогеров. За да се спаси Влахов остава в Западна Европа. На основата на принципите на Майския манифест през октомври 1925 година във Виена Димитър Влахов, който вече е изключен от ВМРО, заедно с други дейци на лявото крило, организира учредяването на ВМРО (обединена). Постепенно, идеите на организацията еволюират в съответствие с тези на Коминтерна и БКП.

Създаване

След подписването на Майския манифест Тодор Паница се прехвърля от Виена за Солун и Атина, със задачи поставени от Балканския революционен център ръководен от Георги Димитров, за да разгърне дейност сред гръцките комунисти от Егейска Македония. Тодор Паница и Ризо Ризов посредством Панко Брашнаров създават Временен инициативен комитет във Велес, който чрез българските емигранти в Ниш започва издаването на вестник „Федерасион Балканик“. Установяват се контакти и с Щип, Скопие, Прилеп.

ВМРО (обединена) е създадена от 16 леви дейци, предимно от областта Македония, между които Димитър Влахов – представител на левицата във ВМРО, Ризо Ризов – представител на няколко революционни групи във Вардарска Македония, създадени на базата на Майския манифест, Георги Занков – представител на Илинденската организация, Христо Янков – представител на Егейска Македония и емиграцията в България, Павел Шатев – представител на братствата в България и емиграцията в Турция, Владимир Поптомов – представител на Пиринска Македония, Михаил Герджиков, Тодор Паница и Панко Брашнаров във Виена през октомври 1925 година. Заседанията са открити от съветския представител, българския евреин Соломон Голдщайн (Черски), който очертава задачите на конференцията – обединение на всички течения в македонското движение на базата на Майския манифест и уточняване на отношенията с групата на Паница и с автономистката ВМРО. Прието е името ВМРО (обединена).

В първоизбрания ЦК влизат Димитър Влахов, Панко Брашнаров, Христо Янков, Георги Занков, а по-късно и Димитър Арнаудов, а за кандидат-членове на ЦК са избрани Владимир Поптомов, Павел Шатев и Ризо Ризов.

Ръководи се от принципите, залегнали в Майския манифест на ВМРО от 1924 годинаАнтони Гиза, „Балканските държави и македонския проблем“, за независима Македония в рамките на географските и икономическите и граници, а също и за обща Балканска федерация. В нея членуват представители от бившите Народна федеративна партия (или Сярска група), Емигрантски комунистически съюз, Македонска федеративна организация, както и от Илинденската организация.

Централният комитет на организацията има за седалище Виена, а от 1929 година Берлин. Дейността ѝ е направлявана пряко от Балкански федеративен център на Коминтерна, начело с Георги Димитров. Изградени са мрежи в трите дяла на областта Македония, попадащи в България, Кралство Югославия и Гърция, които се ръководят от областни комитети начело със секретар.

Дейност

Още със самото си създаване ВМРО (обединена) се разграничава от федералистката организация на Кочо Хаджириндов (Риндов), д-р Филип Атанасов, Коста Терзиев, Славе Иванов издаваща вестник „Македонско съзнание“.

От януари 1926 година „Македонско дело“ е официален орган на ВМРО (обединена). Назначена е редакционна комисия в състав Димитър Влахов, Павел Шатев и Владимир Поптомов а от 22 август 1927 година в нея влизат Влахов, Ризов, Занков и Поптомов. През октомври 1926 година е формирана и организационна комисия, в която влизат Занков, Янков и Поптомов. Комисията трябва да разработи план за дейността и финансовия бюджет. Представителят на Сярската група Арнаудов заема мястото си в ЦК едва през октомври 1927 година, но практически не участва в дейността на организацията. През август 1927 година е създаден и Секретариат на ЦК, в който влизат Арнаудов, Шатев, Янков и Поптомов, и който трябва да облекчи единствения секретар дотогава – Поптомов.

Според Тодор Зографски Областният комитет за Вардарска Македония е конституиран през октомври 1926 година, преди заминаването му за Виена, и в него влизат Коце Ванов, Здравко Хаджиангелов, Тодор Зографски, Лазар Плавев и Димитър Зографски. Според Тодор Зографски дотогава функциите на областен комитет са изпълнявани от Инициативния комитет от 1924 година в състав Ризо Ризов, Димитър Зографски, Тодор Зографски и Панко Брашнаров. В доклада на Брашнаров обаче пред Централния комитет на ВМРО (обединена) от май 1926 година се казва, че през март е проведена областна конференция и е избран областен комитет. След завръщането на Зографски от Виена е окончателно определен състава на областния комитет - Тодор Зографски секретар, Димитър Зографски отговорник за Брегалнишко, Плавев отговорник за Скопие и Куманово, Хаджиангелов отговорник за Битолско и К. Иванов.

На 16 август 1926 година югославските власти нанасят първия голям удар на новата организация, като във Велес са Панко Брашнаров, Бане Андреев, Иван Джипунов, Б. Къдрев, Н. Кръстев, Б. Здравев. У тях са намерени броеве от „Македонско дело“. След дълго следствие Брашнаров и Къдрев са осъдни по Закона за защита на държавата, а останалите са освободени. Осъждането на Брашнаров отстранява от Организацията един от най-дейните ѝ и инициативни ръководители.

На 19 януари 1928 година по настояване на съветските органи, които срещат затруднения за работата си във Виена, ЦК решава да премести седалището си в Берлин.

ВМРО (обединена) се опитва да създаде база в Албания, от която да се действа в Егейска Македония. Това е възложено на Лазар Поповски и на Христо Цветков, а по-късно с нея се заема Георги Занков, но не са постигнати никакви успехи, тъй като Цветков и Поповски са всъщност сръбски агенти. По-сериозни успехи Обединената постига сред 3000-ната българска колония в Цариград, където разчита на здравите връзки на БКП срещу противодействието на властите и ВМРО. В 1926 година в Цариград пристига Павел Шатев, който се опитва да създаде комитет на организацията под маската на младежко спортно дружество „Гоце Делчев“, но този опит е провален от дейци на ВМРО. В 1927 година е направен опит за овладяване на благотворителното дружество „Подкрепа“, но опозиционната листа е провалена. През втората половина на 1927 година организацията успява да създаде комитет в града на базата на Майския манифест от антиавтономистки дейци. Най-активните дейци на ВМРО (обединена) в Цариград са К. Петков, В. Христов, Ат. Хаджиниколов.

Чрез Христо Янков ВМРО (обединена) установява контакти с парижките федералисти около Йордан Анастасов, Милан Грашев и В. Антонов, наричащи се Временен секретариат на Македонската федеративна организация. След дълги преговори, в които федералистите искат изменения на устава и представителство в ЦК, на 15 юли 1928 г. е подписан обединителен протокол и Анастасов става техен представител в ЦК в Берлин.

В същата 1928 година Обединената привлича и друг остатък от федеративната организация – групата около Филип Атанасов и Славе Иванов във Виена. Димитър Влахов и Владимир Поптомов правят проблеми за привличането им, тъй като смятат, че ще увеличат тежестта на националреволюционното крило в организацията срещу тази на комунистическото, но в крайна сметка след застъпничеството на Коминтерна, Балканската комунистическа федерация, Занков и Шатев на 12 юли 1928 година Атанасов е приет във ВМРО (обединена).

В 1929 година са арестувани и на голям процес в 1930 година са осъдени Лазар Плавев, Тодор Зографски, Панко Брашнаров и други от водачите на ВМРО (обединена) и на практика това слага край на дейността на Организацията във Вардарска Македония. Балканската комунистическа федерация, която също вече е много слава, прави опит да я съживи, но не успява. В 1934 година Югославската комунистическа партия официално обявява ВМРО (обединена) за разтурена.

През есента на 1931 година в Бургас е учреден нелегален окръжен комитет на организацията от Христо Лъджев, секретар, Георги Лъджев, Ганчо Давчев. През 1933 – 1935 година секретари на ВМРО (обединена) в Бургас са Георги Давчев, Д. Ковачев и Лазар Павлов, а Борис Стамболиев е член на комитета и техническо лице. Създават се акционни комитети в Бургас в състав Борис Аврамчев, Митко Аврамчев, Филип Каролев, Атанас Павлов, Атанас Боев, Владимир Трайчев; в Поморие – Колю Маринов, Петър Ванчуров, Петър Калъчев, Кирил Пенчев; Несебър – Иван Занешев, Алеко Станков, Христо Терзиев и Григор Харизанов. Разпространяват позиви културни мероприятия. През 1935 година мнозина от членовете на организацията са арестувани и осъдени. През 1936 година за кратко е възстановен ОК в състав Филип и Фана Каролеви.

ВМРО (обединена) установява контакти с Комитета за освобождение на Косово, с комунистическата Добруджанската революционна организация, с Хърватската селска партия на Степан Радич, с комунистическите партии в отделните балкански страни. Основен политически опонент е ръководената от Иван Михайлов ВМРО. След убийството на Александър Протогеров част от привържениците му се присъединяват към ВМРО (обединена).

Изградена е Македонска студентска група. ВМРО (обединена) разгръща широка дейност в 3-та революционна област (Пиринска Македония). През 1928 година е ръководена от Филип Атанасов и Христо Ампов, а към тях се присъединяват комунистите Методи Шатаров и Симеон Кавракиров, секретар до 1932 година, когато е отвлечен от ВМРО. На редица места в Пиринския край ВМРО (обединена) и БКП имат обща членска маса.Галчин, Петър. Политическите борби в Пиринския край 1923-1939, София 1989, с. 129. През 1928 – 1929 година югославските власти разкриват и разбиват организациите ѝ във Велес, Щип, Куманово и Скопие.